православни записки :: На осле или на кон

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.04.2017 20:12 - На осле или на кон

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове:

Днес земните владетели демонстрират значимостта и славата си, като на обществени изяви пристигат в представителни луксозни автомобили. Скъпото возило изобщо принадлежи към атрибутите на властта.

В древността подобен символ на могъщество и слава бил хубавият кон. Да си припомним легендарния Буцефал на Филип Македонски, бащата на великия Александър. Това благородно животно било възпято дори в поетични химни. Появата върху кон на обществено място предполагала възторжен прием, възхищение, преклонение пред властта.

Когато обаче Царят на царете и Господът на господарите, Самият Божи Син Иисус Христос влязъл за последната Си Пасха в царския град Йерусалим, Той не бил на кон. Въпреки че народът Го посрещнал като очаквания Цар Израилев. Нещо повече, докато тълпата ликувала, размахвала палмови клончета и викала възторженото "Осанна", Христос се появил възседнал осле!

Какъв е този странен символ! Защо Христос отхвърлил почестите и се самоунижил, като вместо алест жребец яздил осле? Та нали народът вече бил готов да Го въздигне за Цар и Месия.

Синът Божи постъпил така, за да се изпълни древното пророчество: "Не бой се, дъще Сионова! Ето твоят цар иде, възседнал осле". Това изпълнено пророчество обяснява на юдеите, че дългоочакваният, истинският Месия няма да дойде в земна слава. Той ще бъде смирен, нищ, "няма да има де глава да подслони", ще служи, вместо да Му служат, ще претърпи унижения и гонения. Свещеното Писание поколения наред предупреждавало Божия народ да не се увлича по земни богатства и тленна слава и да не разбира в груб плътски смисъл обещанията за надмощие над другите народи. Иудеите получавали множество наставления да тълкуват и разбират духовно Божието слово. Затова и учението за Царството Божие, и обетите за идващия Месия имали възвишени духовни измерения.

Такъв бил и духът на Христовото служение в Неговия земен живот. Нима Той проповядвал някога тщеславие и надмощие над ближния? Нима говорил за власт и богатства? Тъкмо обратното. Христос оставил завет на Своите ученици: който иска да бъде пръв в Царството Небесно, да бъде последен тук на земята. На Тайната вечеря Сам Той умил краката на апостолите, като не се погнусил дори от предателя Иуда. Бил пример за незлобие и святост.

Христос потвърждава духа на Своето учение и при влизането в свещения град. То е едновременно тържествено и смирено. Тържествено, защото всяка човешка душа, непокварена от злобата и завистта, предчувствала наближаването на Царството Небесно на земята, чрез благодатта и съвършената Христова любов. Смирено, защото Царят идва, яхнал осле, за да унижи чрез смирението Си сатанинската гордост и човешкото тщеславие. Той неведнъж предупреждавал учениците Си, че Син Човечески има много да пострада от беззаконни люде, да бъде пленен, унижен, разпнат, да претърпи жестока смърт на Кръста, да бъде положен в гроб. И тогава да възкръсне от мъртвите, възвестявайки всеобщото възкресение. Тълпата, както винаги, и тук се оказва безлична, безформена маса. Нейните викове на възторг "осанна" отекват и днес в съзнанието, когато Църквата отбелязва спомена за този ден. Но в тях има зловещо звучене, защото много бързо, само дни по-късно, същите гласове крещели: "Разпни Го!". И вместо палмови клонки народът, подстрекаван от книжниците и фарисеите, гневно размахвал юмруци срещу Господа.

Но откъде този възторг при влизането Господне в Иерусалим? Защо това въодушевление, защо почести и възхвала?

Защото Христовите дела вече били известни не само в Иудея, но и в земите наоколо. Чудеса, изцеления, милосърдие, любов и святост, а не глашатаи разгласявали идването на Сина Божи. Особено бързо се разпространило свидетелството за чудесното възкресение на четиридневния мъртвец Лазар от Витания непосредствено преди идването в светия град. Чрез това чудо Христос засвидетелствал и Своята скорошна смърт и Възкресение; показал, че Сам Той е възкресението и животът. Но първо трябвало да пострада за целия човешки род, за всички нас.

Благовест Ангелов

"За да бъде радостта ви пълна" Вход Господен в Иерусалим

Днес ние празнуваме входът Господен в Иерусалим - едно от най-печалните и заедно с това едно от най-радостните събития от земния живот на Иисус Христос. Тъжно е защото Иисус Христос влизал в Иерусалим с голяма слава, народът Го посрещал, но Той влизал в Иерусалим не за да се прослави още повече, а за да отдаде Своя живот за спасения на хората, за да пострада и умре. Но в същото време това събитие е радостно, защото твърде много хора, срещайки Го в този момент, изпитвали радост, която се изразявала и в това, че те държали палмови клонки, че постилали дрехите си на пътя на Иисус, и тази радост била особено силна у децата, които, може би, не съзнавали цялото величие на ставащото, но които чувствали със своя дух, със своите сърца, че Иисус Христос им донася радост.

И ето за тази радост днес ни говори апостол Павел в Посланието до Филипяни, което ние току-що чухме. Той казва: "Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Филип. 4:4).

Ние трябва да се вслушаме в тези думи и да разберем, че християнството от самото начало и до самия край е религия на радостта. Има много други религии, в които се проповядва послушание към Бога, страх пред Бога, които учат хората да обичат Бога, но, именно християнството е наистина в пълна мяра религия на радостта. Въпреки, че именно християнството – религията на въплътилия Се Бог - съдържа в себе си и целия трагизъм на човешкия живот.

Тази радост преминава през цялото Евангелие. Когато се родил Христос, ангели се явили на пастирите и им казали: "Благовестим ви голяма радост". И после, когато Иоан Кръстител проповядвал за Христос, той говорил за себе си като за приятел на Жениха, който се радва с радостта на Жениха.

Господ Иисус Христос в своите притчи неколкократно говорил за пътя към Бога като за път към радостта. Спомнете си притчата за бисера, когато човек, намирайки скъпоценния бисер, продава всичко, което има, от радост, отива и купува този бисер. Той не просто така продава всичко, което има, не по сметка, не защото мисли, че този бисер ще струва по-скъпо, отколкото всичко, което има. Но той продава всичко от радост и купува този бисер.

Спомнете си притчата за загубената овца, когато деветдесет и девет овци не се загубили, а една се загубила. И добрият пастир тръгва да търси тази овца и когато я намери, с радост я вдига на раменете си и, както казва Господ, "на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници".

И ето даже в Своята последна беседа с учениците Си на Тайната вечеря - ние съвсем скоро ще чуем тази беседа, когато ще чуем дванадесетте Евангелия вечерта на Велики четвъртък, - в тази последна беседа, Христос макар че предсказва на учениците Си за Своите страдания и за Своята смърт, неколкократно им говори за радостта. Той казва: "Аз искам Моята радост да пребъдва във вас, радостта ви да бъде пълна". И Той казва: "Сега ще имате скърби, но скоро ще настане време, когато вие от радост няма да помните скърбите". И Той сравнява тази радост на християнина, познал опитно Възкресението Христово, с радостта на жената, която понася мъки, когато ражда, но когато младенецът се роди, тя вече не помни мъките от радост, "защото се е родил човек на света".

И, накрая, когато Христос възкръснал, и мироносиците със страх пристъпвали към гроба Му, не знаейки какво ще намерят там, и те видели ангела, после срещнали Самия Христос, и те с радост побягнали и известили на учениците.

И целият подвиг на апостолите, цялата им проповед за възкръсналия Христос, била пронизана от същата тази радост, която е пронизано цялото Евангелие. И ето такъв трябва да бъде и нашият християнски живот.

В духовния живот има много трудове, и от нас се изисква подвиг, ежедневен подвиг на работа над себе си, ежедневен подвиг на покаяние, ежедневен подвиг на вярност към Христа. Но целият този подвиг доставя радост със своите плодове. И тази радост не е просто резултат от подвига на християнския живот, но тя съпътства този труд, който ние ежедневно полагаме за нашето спасение.

Преподобни Иоан Лествичник в своята книга "Лествица" говори за радостта на покаянието. Той го нарича "радостотворен плач". И той пита, защо покаянието, което трябва да бъде съпроводено със скръб, ни донася такава радост? То ни я принася, защото тази радост е неземна, тази радост, има малко общо с това веселие, с което се веселят хората в този свят, когато те си измислят развлечения, а после се радват, участвайки в тези развлечения. Но тази радост е повърхностна, тя е скоропреходна. И когато тя си тръгва, тя оставя в човека същата пустота, която е била в него, преди да дойде тази радост. А радостта, която ни дава Христос, която дава Господ, тя остава в човека завинаги, защото не е скоропреходна земна радост, а това е Сам Бог, Който се вселява в човека, това е този духовен мир, за която говори днес апостол Павел: "Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса." То ест това е съвършено особен свърхестествен мир, който се вселява в сърцето на човека благодарение на Христа. А за този мир, Христос също говорел на Своите ученици на Тайната вечеря, - "мир ви оставям; Моя мир ви давам". И подчертавал: "Не тъй, както светът дава" (Иоан. 14:27), - но съвършено особен духовен мир, който идва от Бога. И всичко това ние узнаваме от собствен опит в християнската Църква.

Ние встъпваме в дните на Страстната седмица, когато заедно с Христос ще преживяваме скръбта на Неговите последни дни, когато крачка след крачка ще следваме Христос чак до Голгога, до разпятието, до гроба, в който Той бил погребан. Ние ще слезем заедно с Него в ада, където Той слязъл след Своята смърт, за да възкръснем заедно с Него. Но тази скръб през Страстната седмица ще се претвори в радост за възкресението Господне, и Господ ще ни даде да усетим тази радост в нощта на Светата Пасха, когато ще се случи това, за което говорил Христос, че "жената, когато ражда, търпи мъки, но когато се роди младенеца, тогава вече не помни мъките от радост". И ние не ще помним скърбите от тази радост, която препълва нашите сърца.

Целият наш земен живот се състои от скърби, които се преместват с радост. Обикновено скърбите в живота на човека са повече, отколкото радостите; скърбите са наш ежедневен кръст, а радостите идват понякога; изпитанията от Бога идват постоянно, а утехата - само в особени случаи. Но трябва да разберем, че и времето на сегашния ни живот, времето на нашия земен живот е подготовка за бъдещия живот, че ние търпим скърби тук, за да влезем после в радостта на господаря си, за да се възрадваме после в Царството Божие със всички светии, където е непрестанното ликуване, където е непрестанната радост за Христа Иисуса.

Нека помним, че и Страстната седмица, и целият ни живот в Църквата, и целият християнски подвиг, който носим, са ни дадени, за да "влезем радостта на господаря си", да влезем в радостта на Господа. Амин

Митрополит Иларион (Алфеев)
Вход Господень в Иерусалим. Вербное воскресенье.

Entry of Our Lord, God, and Savior into Jerusalem: Palm Sunday

Евангелски синопсис:
Лук.19:29-44
Мат. 21:1-11
Марк 11:1-11
Иоан 12:12-19

Вход Господен в Иерусалим

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне" (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.

Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).

За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев" (Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават "Осанна Сину Давидову..." през целия град до храма: "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лук.19:38).

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. "Благословен е Идещият в име Господне!" И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство...

Тия, които идват да омиротворяват враждуващите наши съседи на Балканите, а и по целия свят, нека идват "в името Господне", за да бъдат самите те благословени и делото им да бъде благословено, та всички да зарадва.

Да пожелаем "Да бъде!" и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня Възкресение Христово и в мир да се поздравим с победния привет: "Христос воскресе!" "Воистину воскресе!" Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор