Irini Zikidis, Фейсбук

Всъщност, единственият въпрос около Хан Шейхун е следният - достоверна ли е информацията за избити със зарин хора, между които много деца, която даде повод на САЩ да атакуват Сирия.

Ето и моите 5 стотинки по темата:

1. Трагедията се случва в населено място, контролирано от Ал Кайда. Повтарям - ислямистката организация Ал Кайда - факт, спестен от почти всички медии на неинформираната аудитория, който всъщност е пиронът в цялата история. Т‘ва е някакво малоумие, поредното инжектирано в съзнанието на масовата публика. Наистина ли твърдите, че най-сигурното доказателство за газовата атака е информация, идваща от терористична организация, която бутна кулите? Все едно Хитлер да праща снимки на убити в газова камера в Бухенвалд деца и да твърди, че зад това стоят Сталин и Чърчил;

2. Информацията се разпространява от един-единствен човек, скрит зад гръмкото име „сирийска обсерватория за човешки права“, живущ в Лондон. Сами преценете доколко информация, подадена от терористична организация на човек с притеснителни симпатии към ислямисти, е достоверна;

3. Основният въпрос - защо Асад, печелейки войната, би използвал зарин даже не срещу ислямистите на бойното поле, а срещу цивилни в тила, и би настроил международната общност срещу себе си, едва седмица след като Тръмп каза, че Асад остава власт?

Мен дори не ме притеснява фактът, че Тръмп атакува сирия в разрез на международното право - историята показва, че от много години насам САЩ, а от 3 годни насам и Русия, не се свенят да престъпят законите. Но горните три въпроса не ми дават мира. И не само това, ами попадам на следните прелестни факти.

4. Копирам разговор, на който попаднах онзи ден, на стената на двама лекари, единият от които патоанатом, по повод снимката на корицата на „либерасион“:

„Doc Ivo: Не говоря за обработване. Това е постановка, неумел драмкръжок. Аз ПОЗНАВАМ смъртта, вервай ми. Събрали са най-хубавите момченца, препасали ги като джизъс, подредили ги така, че никое да не скрива другото, накарали са да заемат невероятни, но изразителни пози и мимики...а смъртта има само едно лице и една поза- пълен релакс на мускулатурата. Всички мускули по красивите артистчета са напрегнати, шиите изпънати, а горе десно виждам акушерска ръка и тетаничен гърч едновременно. Не е нужно да я показвам на Ilian Iliev, та да се изходи като патоанатом. Иначе театрали сред нас бол, ще разпознаят динамичното осветление и търсения блър ефект. Тези на снимката НЕ СА МЪРТВИ. За следващата, на която мият обгазените, да, истинска е. Което не потвърждава наличие на БОВ, даже наопаки, с това облекло и елементарни маски, надали ще живеят повече от голите...Много евтино. Като литография от средата на 19-ти век от панаир..

Ilian Iliev: ..всичко е театро...постановка просто…“

5. И не стига това, ами и попадам на видео, в което шведските лекари за граждански права излизат с притеснителни заключения, че на база снимковия и видео материал няма никакви доказателства децата да са убити от зарин, затова пък смятат, че е възможно да са убивани в момента с инжектиране на някакви вещества.

6. И не стига това, ами попадам и на интервю по БНР на професор по химия Михаил Харалампиев, който нарича атаката „груба и скалъпена набързо постановка“ и твърди, че заринът би убил всички юнаци, които подмятат мъртвите деца с голи ръце.

Въпроси, въпроси, въпроси. Лошото е, че си ги задаваме една шепа хора, докато оядената, мъртвородена мейнстрийм журналистика услужливо промива атрофирали мозъци.

 

 

 

Задава ли се опасна смяна на караула в Сирия?
Борислав Боев

Една позабравена тема отново изплува на хоризонта – тази за химическите атаки и лошите диктатори.

На 4 април в сирийския град Хан Шейхун се случи такава атака. Западните държави побързаха да обвинят президента на Сирия Башар Асад затова, че съзнателно унищожавал собствения си народ. Редица дипломати веднага започнаха с помията си срещу Сирия и нейните съюзници Русия и Иран. Тази помия се лееше и в Съвета за сигурност за ООН, където западните посланици обвиниха Русия във всички смъртни грехове. Малко е странно уж демократичните американци, французи и англичани да се позовават на източници като „Ал Кайда“ в Сирия, нали?

Реакциите на Великобритания, Франция, а впоследствие и САЩ бяха еднозначни - ще се търси нова конфронтация с Русия на всяка цена.

Външните министри на гореизброените държави побързаха да обвинят сирийския президент Башар Асад за извършването на химическата атака. Как така всички са убедени, че той стоял зад атаката, без да е извършено официално разследване?

Руското министерство на отбраната обаче излезе с информация, че сирийските военновъздушни сили са ударили склад с химическо оръжие.

Логично идват няколко въпроса:

Защо е имало химически боеприпаси в складове на територия, контролирана от Ал Кайда в Сирия? (Групировките там са много - Ахрар Ал Шам, Тахрир ал Шам, Свободна сирийска армия и тн.)

Защо ислямистите винаги изваждат картата с химическите атаки точно след поредната си неуспешна офанзива в северна Хама? Не е ли странно, че партенката с химическото оръжие винаги идва в момент, когато джихадистите губят почва под краката си?

Защо когато същите джихадисти са в офанзива и печелят територии не се говори за химически атаки?

Въпросната партенка с използването на химическо оръжие вече е играна - тя се случи още през август 2013 г., когато по идентичен начин бунтовниците обвиниха правителството за използване на отровни вещества от страна на Асад. В резултат на това, пак прибързано, Барак Обама се готвеше за военна интервенция.

Благодарение на твърдия дипломатически отпор на Русия, военна интервенция не се случи.

Вместо това бе приета резолюция 2118 на ООН, според която Сирия се задължи да унищожи химическия си арсенал. През 2014 г. тогавашния държавен секретар на САЩ Джон Кери се похвали, че последните 8% от химическия арсенал на Сирия са били унищожени.

По пътя на логиката изникват два въпроса

Как Асад може да използва оръжия, които вече е унищожил?

И защо му е на Асад да използва каквито и да е отровни боеприпаси, след като инициативата е в негови ръце – сирийската армия, подпомагана от руските ВВС си възвръща територии, макар и бавно. Защо сирийският президент ще предприеме такъв самоубийствен ход, при положение, че знае какви ще бъдат последствията?

Преди няколко дни Рекс Тилърсън бе на посещение в Турция, където заяви, че САЩ ще промени отношението си към Башар Асад и няма да търси непременно неговото сваляне. И точно след това се случи атаката в Хан Шейхун. Естествено, американската позиция претърпя обрат на 180 градуса, и Асад беше обявен за демон. Отново без независимо разследване и без конкретни доказателства.

Най-смущаващо е, че САЩ, Великобритания и Франция моментално се хванаха на въдицата на "Белите каски" и няколко терористични групировки. Необяснимо е как държави с такова мощно разузнаване се позовават на сводки от „Ал Кайда в Сирия“.

Явно някои западни елити искат глобална война и всячески се стремят към нея. За тях Русия е пречка. Нека не забравяме, че Русия и Иран сложиха прът в колелото на проекта "Ислямска държава". Русия и Иран провалиха плановете за ислямистка Сирия.

Западните елити са бесни и са готови да отмъстят, дори това да им коства голяма война. Те хвърлиха много пари и време, но не предвидиха, сирийският народ ще им окаже такава съпротива. Не подозираха, че този път плановете им за война ще бъдат осуетени и няма да се допусне още една Либия или още един Ирак.

Въпросът в случая е кому са нужни тези химически атаки? Ако си отговорим правилно кои биха спечелили от тях, ще разберем къде е разковничето.

На 7 април, в 3:40 българско време, американският президент Доналд Тръмп нареди удари с крилати ракети „Томахоук“ срещу сирийската авиобаза „Шайрат“. Атаката бе осъществена без мандат на ООН и без разрешение от американския Конгрес. САЩ дори не изчакаха да бъде проведено официално разследване, за да се изяснят причините кой всъщност е извършил химическата атака. Явно „дълбоката държава“ успя да победи Тръмп. Усещането на 7 април беше, че президентът на САЩ се казва Хилари Клинтън. Атаката на САЩ очаквано влоши отношенията с Русия. Руското командване заяви, че обмисля увеличаване на военното си присъствие в Сирия, а руско-американския меморандум за избягване на инциденти във сирийското въздушно пространство беше прекратен.

Темата за голяма война в Близкия Изток отново е на масата. А лъжците са едни и същи. Милитаризмът и глобализмът са много лоши явления, особено ако вървят ръка за ръка. Въпросът е дали светът ще повярва, така както повярва на онази епруветка с прах на Колин Пауъл.

Светът пред война   Кузман Илиев, чрез профила на Irini Zikidis

Без разрешение на Конгреса, незачитайки Конституцията на САЩ и без резолюция на ООН, днес американският президент Тръмп де факто обяви война на Сирия – обстрелването на сирийската военна база до Хомс с ракети Томахоук и поне четири жертви е акт на война.

Русия като съюзник на сирийското правителство на терен е предупредена за ударите, но не достатъчно рано, за да няма и превенция на загубите.

Поводът за въздушните удари: убийството на 86 цивилни през седмицата в малко сирийско градче, сред които и десетки деца, а оръжието е смъртоносният газ „зарин”.

Какво предстои оттук насетне: отговорът на Сирия и Русия, както и ще има ли ескалация на военните действия от страна на САЩ. Истината обаче е, че светът вече няма да е същият…

И най-важното – светът вече Е в Световна война. Русия е на терен в Сирия, подкрепяйки официалното правителство на Асад след негова покана, биейки се срещу ИДИЛ...

През 2013г. след използване на химическо оръжие Сирия, Обама също щеше да атакува. Великобритания и Франция бяха против, но истината е, че имаше твърде много съмнения за това кой точно е използвал оръжието – Асад или „бунтовниците” - да разбираме радикалните ислямски главорези в огромната си част. Тогава беше поставена „червената линия”, която обаче явно за САЩ вече е пресечена.

Само преди няколко дни Тръмп и външният министър на САЩ, Рекс Тилърсън, говореха, че ще оставят Сирия да определя сама съдбата си.

Днес ставаме свидетели на този еднозначен ход, а американският президент твърди, че е гъвкав и виждайки какво става в страната – действа.

Няколко въпроса. Цялата ситуация е меко казано странна: защо, печелейки войната с победи като тази в Алепо и силна политическа подкрепа, Асад би направил подобен кретенски и мракобесен ход, избивайки десетки деца и то точно по-този начин – с химическо оръжие, което веднага общественото мнение по света срещу него?

На базата на какво се основава тази убеденост на Тръмп, че точно сирийската армия е направила атаката, въпреки яростно отричане от страна на администрацията на Асад – на разузнаване ли, на какво?

Подобни съдбовни ходове изискват малко повече обосновка. Защото и за Ирак имаше много „сериозни” сведения за оръжия за масово поразяване. Оказа се лъжа, отнела живота на 4.5 хиляди американски войници, стотици хиляди невинни жертви и милиони бежанци, след появата там на ИДИЛ. Този акт сега бил с цел защита на националната сигурност на САЩ и прекратяване на разпространението на „химически оръжия”. Много книги са изписани за причините за почване на война – от гражданската война в САЩ, та през Първа и Втора световна война, Виетнам и т.н. „Фалшивият флаг” като прийом не е като да не е бил използван от политици, които искат война.

Медиите по света: под всякаква критика. Вместо веднага да се опитат да покажат и другата гледна точка – те са в трескава радост и въртят едно и също. Анализите са това колко Тръмп бил решителен за разлика от Обама. Каква силна ръка показвал, заливат ни с кадри от атаките с газ – никакъв анализ на възможността именно главорезите, дето кълцат деца и снимат клипчета, да са причина за газовата атака, или хвърлена бомба от самолет да е взривила склад с подобни субстанции. Буквално посяват семената на безкритичното одобрение на всякакви едностранни действия, нито капчица критичност или мнителност. Двоен стандарт имаше и при отразяването на обсадата над Алепо от сирийско-руска страна спрямо това сега в Мосул, където иракско-американските части също демонстрират нагледно дребнотемието „човешки живот”.

Нашите медии пък хептен изтрещяха – спец отряд Кобра бил заловил крадци на две хиляди лева и какво казал този и онзи за великия Парламент, това са темите. Най-малко е интересно: „остарялото” НАТО - по Тръмп - ще влиза ли във войната, ние ще пращаме ли хора?

Истината е, че независимо от кампанията си срещу инвазия в Близкия Изток, Тръмп бе бързо омотан и от неоконсерваторите в собствената си партия си, и от все по-кръвожданите демократи. Разбра как се играе тази игра.

Война и пак война – така работи системата.

Този път залогът е много голям, защото зад Сирия са Русия и Иран и макар САЩ да има разходи за отбрана колкото следващите 7 държави заедно, то ядреният потенциал при Русия и негативите за всеки от нас при глобален конфликт са непоносими.

Какво предстои? В най-лошия случай – нова Световна война. В най-добрия – поредната война на американски президент в Близкия изток (в Йемен САЩ и саудитите скоро няма да има какво да бомбардират), тъй като САЩ изглеждат решими да сменят и този режим. Тоест: Нов Ирак, нова Либия. Какво идва след диктатори тип Кадафи и Саддам? Идил и Ал-Кайда. Това е. Още милиони бежанци. Още самосиндикални терористични актове на родна земя.

Къде сме ние? В мислите – бием корупция и мафията. В реалността – на няколко стотин километра от военните действия, а знаковите оттук насетне сблъсъци – дано само дипломатически – САЩ- НАТО- Русия-Турция, неминуемо ще са ни топ-тема, каквото и да си мислим.

 

Цялата ситуация е меко казано странна: защо, печелейки войната с победи като тази в Алепо и силна политическа подкрепа, Асад би направил подобен кретенски и мракобесен ход, избивайки десетки деца и то точно по-този начин – с химическо оръжие, което веднага общественото мнение по света срещу него?

На базата на какво се основава тази убеденост на Тръмп, че точно сирийската армия е направила атаката, въпреки яростно отричане от страна на администрацията на Асад – на разузнаване ли, на какво?

Подобни съдбовни ходове изискват малко повече обосновка. Защото и за Ирак имаше много „сериозни” сведения за оръжия за масово поразяване. Оказа се лъжа, отнела живота на 4.5 хиляди американски войници, стотици хиляди невинни жертви и милиони бежанци, след появата там на ИДИЛ. Този акт сега бил с цел защита на националната сигурност на САЩ и прекратяване на разпространението на „химически оръжия”. Много книги са изписани за причините за почване на война – от гражданската война в САЩ, та през Първа и Втора световна война, Виетнам и т.н. „Фалшивият флаг” като прийом не е като да не е бил използван от политици, които искат война.