В името на Отца и Сина и Светия Дух! Приветствам всички вас, скъпи мои отци, братя и сестри, с Велики вторник – ден много важен пред идващите страдания на Спасителя, откриващ ни Светлината на настъпващото Възкресение на нашия Господ Иисус Христос. Отец Йоан Крестьянкин, старецът от Псково-Печерския манастир, казвал така: „Светлината на Възкресение Христово е невъзможно да видиш, без да възлезеш на кръста. Само с кръста ние виждаме Светлината на Възкресение Христово”.

Ние ще кажем, че днес няма кръстове, на които да ни приковават, подлагайки ни на мъчително дълга смърт. Но всеки човек има свой житейски кръст, който той носи, приел на себе си званието християнин. Този кръст се състои от множество скърби, напасти, съблазни, изкушения, които се срещат на житейския път на човека. Ако той понася всичко това с благодарност към Господа, подобно на великия кръстоносец нашия Спасител Иисус Христос, тогава логичният завършек на неговото земно битие ще бъде ознаменуван с блажен и тих преход в Царството Божие. И обратното, човек може в продължение на живота да се опитва всячески да снеме от себе си този кръст, мислейки, че ако него го няма – тогава ще настъпи щастие и свобода. Живеейки в тази заблуда, човек се отклонява от кръстоносенето и изоставя този път, който води към Светлината на Христовото Възкресение.

Ние днес чухме в евангелското четиво притчата, предадена от светия евангелист Матей в последните дни на проповедта на Господа в Йерусалимския храм – притчата за десетте девици, които участвали в сватбеното пиршество. Тази притча ще стане разбираема за нас, ако ние узнаем как протичала еврейската сватба. Тя не се празнувала само един ден - в цяла седмица празнували тържеството на любовта и семейното битие. Бракът се сключвал в този момент, когато при невестата влизал младоженецът. Това могло да стане по всяко време, затова всички, които били на сватбата, се намирали в състояние на бодърстване и веселие в очакване на жениха. Младоженецът можел да дойде и през нощта, и тогава той пращал със светилник, освещаващ напред пътя, свой приятел, който, вървейки по пътя, възклицавал: „Ето, женихът иде”. Ето иде младоженецът – посрещайте го. Доколкото всичко това ставало в дома, след като младоженецът влизал при невестата, сватбата продължавала, но вратите се затваряли: всички, които били зад вратата, били чужди на това тържество.

Девойките, приятелки на невестата, чакали младоженеца, знаейки, че той може да дойде през нощта, за да излязат насреща му със запалени светилници. Едните имали в светилниците си скъпоценното масло, а на другите им било свършило, и те се обърнали към първите с молба да им дадат малко елей. Но първите били умни и казали: „Ако женихът дойде късно, то тогава и нашето масло ще свърши, и вие няма да имате. Докато има време, идете при продавачите и вземете от тях елей за светилниците”. И тези, на които било свършило маслото, отишли, а в същото време, както казва евангелистът, „посреднощ се чу вик: ето, младоженецът иде”. Намиращите се в дома излезли да го посрещнат, влезли с него в чертозите и затворили вратата. В дома се оказали всички тези, които били готов да споделят радостта и веселието с новата съпружеска двойка. А какво станало с тези девици, които отишли да търсят елей? Те отишли към дома, тропали по врата и викали: „Господи, отвори ни” и чули страшен глас: „Не ви познавам”.

Тази притча ни напомня днес за това колко важно е да правим всичко навреме и да не отлагаме добрите дела за следващия ден.

Ако ние се вгледаме в своя живот, тогава винаги ще се намерят добри постъпки, които бихме могли да извършим днес, но си казваме, че това ще почака, че може да започнем от утре. Най-порочният подход към спасението: ще започна да се спасявам от утрешния ден. А кой ще ни даде гаранции за този утрешен ден? Ние стоим днес в храма и мислим, че утре за нас ще бъде денят на Велика сряда, а само един Господ знае, за кого този ден ще бъде, а за кого – не. Може би, някой днес ще бъде призван на Божия Съд и Господ ще попита: „Ти се канеше нещо да направиш. Защо не го направи? Защо отложи за утрешния ден?”. Никакво оправдание няма да помогне. Ние ще чуем в отговор страшния глас Божи: „Не ви познавам”.

Господ се обръща с тази притча в навечерието на Своите Кръстни страдания. Той говори за последните дни на човечеството, Той се опитва да каже на хората цялата Божия правда, да ги настави преди да възлезе на Кръста. Пребивавайки заедно с Господа в Йерусалимския храм, слушайки Неговите божествени слова, да не бъдем тези, които си тръгват с пусти сърца, но да бъдем тези хора, които искрата на божественото слово е подбудила към добродетели. В тези дни, размишлявайки за страшните страдания на Господа и Спасителя, нека помним за възможните свои страдания – във вечността, за това, че ние нямаме решимост да започнем да вършим добри дела и да се спасяваме в днешния ден. Нека Господ ни помага със Своята божествена сила, укрепявайки ни със Своите Тайнства в делото на нашето спасение Амин!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев