Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04 19:49 - Днес е Светли Понеделник,
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 103 Коментари: 1 Гласове:
1



Image may contain: one or more people
 "Днес е Светли Понеделник, 

първият ден след празникът на Възкресение Христово, 
ново начало на нова седмица, дай Боже и на нов 
живот за всички нас. Нов живот с Бога, в Бога, за Бога. 
Всички ние ежедневно грешим и нееднократно се стараем и си обещаваме да започнем нанова – от утре, от понеделник, от следващия месец – заричаме се да не грешим, да се откажем от вредните си навици, да дадем сила на доброто, да бъдем истински християни. Именно в това е основното значение и смисъла на живота ни тук, в плът – да се научим на това, що е добро и праведно и да живеем по Божия закон, който всъщност е най-естественото ни състояния. Като спазваме Божиите заповеди ние постигаме истинската свобода, защото именно Бог е свободата, защото Той е Истината. Неведнъж виждаме и чуваме за хора, които имат и постигат повече, живеят по-охолно, струва ни се, че ни превъзхождат във всичко. Макар дълбоко в себе си и далеч, но в душите ни се прокрадва неприязън, завист, роптание против такава „несправеливост“. Считаме се пренебрегнати, неоценени и винаги има някой виновен за това – жената или мъжът ни, началника, родителя, съседа. 
Та ние заслужаваме съвсем друго отношение – ето, и на църква ходим, и се молим – кога редовно, кога – не, но все пак го правим, помагаме на нуждащите се (пак от време на време, но все пак понякога). Защо с нас се държат така и то най-близките ни? И охотно, напоително и целенасочено започваме да анализираме кой в какво и колко е сгрешил, какво не е направил както трябва или какво е сторил, а не е трябвало. Гневим се. Търсим своето. Сърдим се. Нямаме търпение. Обвиняваме. Ставаме недоверчиви. Дори стигаме до там, да мислим зло – да мислим, че ближния ни желае злото и ние му отговаряме със същото, само че повече. Но всичко това е точно обратното на което ни учи християнството и ни е оставил завета си нашия Господ. Точно когато търсим своето, губим себе си, щом се налагаме със сила, отслабваме, ако се гневим, раняваме и убиваме – и то наистина, хората, себе си, Бога. Всеки път.
А Той ни казва друго – за да бъдете първи, бъдете последни, за да водите – следвайте, за да имате – давайте, за да стане добро за вас – правете добро на другите. И ни предупреждава –дадена ни е голяма сила и власт, но силата е в това, да не бъдем властни; вярата е много важна, но вярата без любов не струва; делата на доброто са основни, но ако не обичаме, напразно е всичко; подготвя ни да сме готови да пожертваме, за да получим и да умрем, за да живеем. И дори без да сме на кладата или мъченически убивани, ние разбираме какво означава това – жертва Богу е дух съкрушен, сърцето смирено Той не ще презре, да се огледаме и нека направим своя избор – веднъж завинаги и този път окончателно – между мрака и светлината, между злото и доброто, между дявола и Бога. Как ли? 
С вярата и любовта и делата. С тухличките на ежедневието си да изградим храм Господен. Да се погрижим за болния. Да посетим затворника. Да приласкаем страдащия. Да помислим повече за другия. Да поставим себе си на задно място, за да ни покани домакина на първите редове на сватбата. Да умрем като егоисти, като вечно прави и всеосъждащи, лицемери и гневливи хора, за да възкръснем като Божии чеда с плодовете на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22). Даваме ли на нуждаещите се наистина? Дори само от излишъка си? Монетка на просяка, парче хляб на бедняка, добра дума на кондуктора в трамвая, усмивка към продавача в магазина? Вършим ли добро от чисто сърце?Да помогнем на някой в нужда – да поговорим за трудностите му, да понесем нечия тежест, да бъдем справедливи? Да, слаби сме, трудно ни е, имаме хиляди грижи, много хора чакат на нас. И Той бе така. С плът като нашата, сърце на човек, дете в семейството на дърводелец и отдадена Богу Родителка. Нямаше за Него тайни или невъзможни неща. Наричаха Го Учител, Пророк, Спасител, възхваляха Го, после Го измъчваха и убиха – тези, за които Той страдаше от собствените им ръце. Умря. И ги спаси. Възкръсна и ни даде нов живот. Даде ни ВЪЗМОЖНОСТ за ново начало, за истински живот, да вършим и по-големи чудеса (Йн. 14:12).

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри,

Светлината дойде на света и колкото и мракът да се опитва да я прогони, колкото и силно злото да се бори срещу доброто, колкото и изобретателни и многобройни да са слугите на дявола, Бог победи. И ще побеждава винаги. Сатаната и смъртта са безсилни, защото дойде Царят на славата и дарува живот вечен на всички, дори на мъртвите. Затова днес е Светли Понеделник, затова вчера бе Великден – този Велик ден на Възкресението, който отбелязваме всяка неделя през годината. Заради нас, заради всеки от нас поотделно и всички нас заедно. Защото ние сме църквата и на нея портите адови няма да й надделея. Затова нека си обещаем нов живот на християни, с дела, вяра и любов Христови, в светлината и истината всеки ден, с всичкия си ум, сила и сърце, във всички часове и мигове да сме Божии, да си го обещаем и да го изпълним. Защото Бог ни очаква, Бог ни говори, Бог ни доказа кое е истинското и праведното, какво означава Възкресение. Братя и сестри в Христа, именно в лицето на смъртта грее с цялото си величие животът, точно пред греха се изявява праведността, в слабостта и немощта Бог проявява силата си. Затова нека направим своя избор не само на думи, не само за ден два, а дълбоко, в сърцата и душите, в мислите си, за всички дни от живота си – от днес. Нека това е Светлият Понеделник и новото начало в живота на всички ни – на пълно сливане с Бога. И вече не ние, а Христос да живее в нас. И да пребъдем заедно! От днес. Вовеки! Амин!

Писа рука Деянова, Пасха, лето 2014то

 

 



Гласувай:
1
0



1. sourteardrop - СВЕТЛАТА СЕДМИЦА – ОБРАЗ НА ВЕЧНОСТТА
18.04 00:08

Светлата седмица започва непосредствено след Пасха и продължава до Неделя антипасха или Томина неделя. Богослужебните последования са сравнително кратки и повтарят пасхалното. Седемте дни били считани за един единствен, "осми" ден, образ на вечността. Според Пътеписа на монахиня Егерия (Силвия) (ІV в.) и през осемте дни след Пасха в Йерусалим била извършвана литургия.

В последованията от денонощния кръг през този период силно е ограничена употребата на Псалтира - отпаднали са шестопсалмието, Псалом 50 и др. Преобладават възкресните тропари.

През Светлата седмица започвало четенето на въвеждащи слова на приелите на Пасха свето кръщение.

© Литургика, архим. Авксентий
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 206313
Постинги: 717
Коментари: 577
Гласове: 292
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031