Старецът Паисий направил това чудо на началника на полицията в Солун Ангелос Харахидис. Ето какво разказва той:

На 8 юли 1986 г., когато бях дежурен около Централната болница на Солун, върху моята бригада хвърлиха „коктейл Молотов“. Получих много тежки изгаряния.

В болницата, в която ме закараха, лекарите практически не положиха почти никакви усилия, смятайки, че скоро ще умра.

Пребивавах в несъзнателно състояние, съвършенно изгубил връзка със света. Заедно с мен в болницата се намираше „дядото“ – така наричах стареца Паисий. Още когато ме видя, той каза: „Да… Доста ще се измъчи, но ще остане жив“.

Само след няколко дена започнах да идвам на себе си. Но, ето че почувствах, че смъртта ми се приближава. Повиках медицинската сестра и й казах: „ Аз умирам, сестра! Умирам!“

Почувствах, че се издигам нагоре, напускайки пределите на земята; носех се покрай звездите, през галактиките – така бих описал онова, което се случваше тогава с мен. Издигах се нагоре и все по-нагоре, виждайки пред мен някаква светлина, движеща се заедно с мен. Приличаше на светлина от свещи. Внезапно движението ми нагоре престана, и започнах да падам към земята. В този момент се намерих на операционната маса, и всички лекари ме гледаха с удивление.

Минаха пет години. Отидох в Суроти. Там срещнах стареца Паисий. Още като ме видя, пристъпи към мен, прегърна ме, и ме притисна към себе си. Започнах да му разказвам как бях умрял. Старецът ме прекъсна: „Слушай, благословени! Ние с теб заедно бяхме в друг живот и се върнахме назад. Нима не ме видя?“

Тогава ми стана ясно, каква беше тази светлина, която бях видял.