Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2017 22:35 - * * *
Автор: sidhaarta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image  

Молитвата за света

е една от най-тягостните и

безнадеждните*

Молитвата за света е една от най-тягостните и безнадеждните* в този смисъл, че духът ни никога не постига докрай своята цел. Когато се моли за себе си, човек може да почувства в дълбините на сърцето си прилив на тиха любов и мир. Това състояние се запазва за известно време. Но при молитвата за света, дори при най-горещата и продължителната, душата скоро разбира, че тъмният облак на омразата продължава да тегне както преди над земята: твърде много са онези, които „обикнаха повече мрака (омразата), нежели светлината” (на Божията любов) (Иоан 3:19).

И странно, и мъчително е това, че светът в по-голямата си част не приема Духа Божий. Молитвата се връща при молещия се не само с усещането за безплодност, а и като му причинява още по-голяма скръб. Това усещане, разбира се, е погрешно. Да, търсеното изменение в духовната атмосфера на вселената не е постигнато, но ако нямаше молещи се хора, властта на мрака (Лука 22:53) би нараствала с още по-голяма динамика.

Онези, които са преживели със сила описвания опит, лесно ще ме разберат, ако по Божие вдъхновение са се молили за света или за отделни, скъпи за тях хора. Често при такава молитва сърцето бързо навлиза в живота на онзи или онези, за които се моли, и знае какво става с тях: дали изпитват радост и покой, или тревога и печал, а понякога и ужасния мрак на ада или някакво друго зло. Молещият се усеща тези състояния като свои собствени.

  Това е своего рода заблуда!

В действителност чрез молитвата душата едновременно - вижда-живее-слива се - с човека, за когото се моли. Ако тягостното чувство, което изпитваме, се преобрази в радост или покой, това е верен признак, че молитвата ни е чута: болният ще оздравее, отчаяният ще получи светлината на надеждата; надвисналата беда ще премине и така нататък.

Именно такова общение в битието с хората и света като цяло е присъщо на истинската молитва. Обхватът на ставащото в света може да нараства до неопределими широти. Животът на молещия се дух може и трябва да достигне космическите измерения, които изискват от нас евангелските заповеди на Христос. В Христос човек действително става всемирен: не в смисъла на философския синкретизъм (съчетание от противоположни възгледи и идеи; опит да се свържат в едно разнородни елементи, често противоречиви по самата си същност и практически несъвместими), а според степента и мащабите на обемане на реалното битие; според доближаването до последните граници на възможния жив опит в духа...

Опитът от трагизма в земните съдбини е необходим за нас. Той ни разкрива ограничеността на нашите тварни дарования, когато са откъснати от сътрудничеството с Бога.

Естествено е след провала на всичките ни усилия и след страданията да отворим сърцата си за новите хоризонти на друг, безкрайно по-висш свят. Тогава вместо „фатален край”, както става с повечето гении на човечеството, настъпва благословено начало. То може да ни се яви като Светлината на Възкресението, като влизане в нетленния свят, където няма място за трагедия, защото цари безначалната вечност.

От собствения си опит установяваме, че човечеството в по-голямата си част и до ден-днешен не е дораснало до християнството, което проповядва Евангелието. Като се отказват, независимо под каква форма и предлог, от Христос, Който е Вечен Човек, но преди всичко – Истински Бог, хората губят Светлината на безначалното Царство и славата на богосиновството. „Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде“(Иоан 17:24). Онези, които са се докоснали до светия пламък на любовта на Светия Дух, пребивават с ума си в Неговото Царство, жадувайки мъчително да станат достойни синове на това Царство. Действието на Светия Дух, Който изхожда от Отца, побеждава греха на отхвърлянето на любовта на Отца, явена ни чрез Сина (вж. Иоан 8:24) Почувствали смисъла и реалността Христос като Бог-Спасител, ние преодоляваме с духа си границите на времето и пространството; навлизаме в онази форма на битие, в която понятието „трагедия” не съществува. Амин!

 Архимандрит Софроний (Сахаров)




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sidhaarta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 484777
Постинги: 453
Коментари: 334
Гласове: 1329
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Господня молитва
2. "Отче наш" Обяснение на Господнята молитва
3. Отче наш - от Уикипедия, свободната енциклопедия
4. ВСЕМИРНОТО ПРАВОСЛАВИЕ
5. КРСТ ЈЕ СИЛА И СЛАВА !
6. "Отношението към Св. Богородица в Православието, в сектите, и в нехристиянските учения. Лектор:д-р Десислава Панайотова - директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий", който работи при храма.
7. ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
8. ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
9. ПРАВОСЛАВИЕ. БГ - Православие България
10. Независим интернет-портал Православие България
11. БИБЛИЯ - КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕТХИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ
12. СПИСАНИЕ - ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ
13. СОФИЙСКА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ "СВ. ЙОАН РИЛСКИ"
14. Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий"
15. ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ
16. ЖИВО ПРЕДАНИЕ
17. ПРАВОСЛАВИЕ, БОГОСЛОВИЕ, СЪВРЕМЕННОСТ - ЗАДРУГАТА
18. ВСИЧКО ЗА СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ - ЛИТУРГИЯТА
19. СЛОВО ЗА МОЛИТВАТА НА СВЕТИ ЕФРЕМ СИРИЕЦ- ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧЕТИВО
20. НЕ РАЗПИТВАЙ
21. ТАЙНИТЕ КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС......
22. НИКОГА НЕ ГИ ЗАБРАВЯЙ.... ТЕ ТИ ДАДОХА ВСИЧКО.
23. БИБЛИОТЕКА - ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
24. ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
25. ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
26. ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО.СОМ
27. ДОБРОТОЛЮБИЕ
28. ХРИСТИЯНСТВО И КУЛТУРА
29. ДЯКОНИЯ.БГ
30. ПРАВОСЛАВНА КЛАСИКА