-----------------
СЛУЧАЙНОСТИ НЯМА
--------------------------

/от духовно чадо на дядото/
"Има няколко основни,
простички на думи, неща,
които съм научил от дядо Назарий."

Първото е, че случайности няма - „Космите на главата са ни преброени" - и всичко е от Бога. Второто, че всичко трябва да се посреща с душевно спокойствие. Каквото и да се случваше и аз да се оплаквах, старецът винаги ми казваше: „Спокойно! Всичко е по Бога!" И с крайчеца на погледа си го засичах как почти незабелязано ме прекръстваше. По-късно ми обясни, че с този незабележим кръстен знак трябва да вървя напред. При разговори с непознати, при влизане в сграда и т.н. Кръстният знак е нашият бранител...

Разговорите ни бяха винаги като при изповед. Поучаваше:
„Внимавай, не давай празни обети. Не се заричай - ще ти се търси отговорност!"...

Когато дойдеше време за причастие, знаеше всичко за мен и направо ми четеше разрешителната молитва. Учеше така: „изповед, причастие - и си чист пред Бога". Останалото бе: „Внимавай какви ги вършиш, стъпваш по дяволските примки!".

В онова атеистично време старецът знаеше всеки на какви рискове бе подложен в служебното си положение и винаги казваше: „Бъди спокоен, Бог избира хората си (Бог е събирач!). Внимавай! Дните са лукави!"

Веднъж отивам и му казвам: „Дядо, предложиха ми работа еди къде си, ама там работят и против Църквата! Какво да правя?"

„Спокойно - казва ми. - Отивай, ти си християнин, няма страшно! Бог ще ти покаже какво да правиш!"

Така се случи, че работата се развали. Не чувах с едното ухо и ме отрязаха. Прав бе старецът - Бог си имаше грижата за всяко нещо!

Но тогава бях направо озадачен от отговора му. През 60-те години комунистите го изгонили от Рилския манастир, за да направят обителта музей, а сега той ме пращаше да отида при гонителите!

- Слушай - разправя ми. - Когато бях „командирован" за две години в Гложенския манастир, при мен идваше един партизанин бай ХХ. По цели нощи сме говорили. Да знаеш, беше по-голям християнин от много други. Всичко си е до човека! И в Богословската академия да си, уж „чедо на светлината", пак може да излезе най-големия хаймана и безбожник. Всичко си е до човека! Бог си избира хората...

ДОБРИЯТ ПАСТИР
Дядо Назарий дълго време се грижеше за манастирското стопанство. Горе на върха на Плана планина земята се обработваше и се гледаха овце. Графикът на дядото по стопанството е бил горе-долу такъв. Сутрин рано - служба в църквата. После при овцете. Вечерта се връща в манастира за вечернята. През деня в манастира оставаше само неговата помощница баба Цветанка. След време старецът ми каза: „Помислих тогава и си рекох: „Назаре, защо си дошъл тука, на животните ли да служиш?" И решил да се занимава вече само с духовна работа...
Оттогава започват да прииждат и многобройните негови духовни чеда. Защото казано е: „Не може да се скрие светилник под купа на връх планина". Такива като мен - всякакви други заблудени и търсещи спасение души от безбожния свят там долу - се появиха през годините впоследствие много - гребци, каратисти, хипари разни, йоги, синове на партийни функционери. От Бургас и Варна, моряци от корабите, от всички краища на България, все млади хора идваха при дядото. Старецът ги кръщаваше, изповядваше, венчаваше и напътстваше.
Всичко, с което съм се захващал, започваше с благословението на стареца. Той никога не налагаше волята си. Казваше нещата по такъв прост и достъпен начин, че те убеждаваше в правотата на начинанието.

Ревностно пазеше духовните завоевания на чедата си. При поклонничество до този или онзи манастир ни насочваше към духовника, с който да контактуваме.
- Отиди - казваше, - при майка Касияна от Врачешкия манастир. - Да видиш какво се казва истинска монахиня. Или пък ме пращаше при монахиня Касиана в Бистрица. Тя пък от своя страна ме насочваше при архимандрит Климент Рилец в Рилския манастир, караше ме да му искам памук от мощите на св. Иван. Така съм се запознал с дядо Геласий, дядо Натанаил, монахиня Павла от Кладнишкия манастир, дядо Иларион и много други духовници, които отдавна не са вече между живите.

После дядото разпитваше как са преминали поклонническите ми срещи, усмихваше се, клатеше глава и тук-там си казваше неговата приказка.
Така, както пчела събира прашец от цвят на цвят, ни караше да трупаме от духовната мъдрост.
- Вярата - казваше, - не е от днес за утре. Приемай я по малко, да не се разочароваш и преситиш, и така ще ти стигне за цял живот!

СЛОВА ЗА СТАРЕЦА НАЗАРИЙ
автор: Велизар ПЕЙКОВ