православни записки :: Проповед на Протоиерей Ивайло Вутов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.06.2017 23:15 - Проповед на Протоиерей Ивайло Вутов

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 276 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.06.2017 23:29

Днес сме 12.06 и множество православни семейства вече са на почивка включваща задължително посещението поне на един манастир в България или съседните православни държави , a вашите преживявания изпълват интернет с актуална информация и снимки. До тук всичко е нормално , но след това започва един често срещан спор между вас : Кой манастир , монаси или монах са най-духовните , най-вярващите , най- смирените ?- и за ваша изненада същите спорове са се водили и преди 1500 г. , когато да намериш истински вярващ монах , духовник или християнин означавало да намериш и своето излекуване и разрешаване на житейските ти проблеми , по-молитвите на Светеца . И ето , че в житието на св. преп. Онуфрий Велики , чрез неговото лично свидетелство , сам Бог ни дава отговор на въпроса : Кой монах е най-вярващият и угоден пред Бога ?- „ В този манастир ( Ерити ) живеят сто братя; всички те живеят в пълно единодушие един с друг , водейки общ и в съгласие живот в любов в Господа наш Иисус Христос. Те имат обща храна и дрехи и водят безмълвен постнически мирен живот , славейки милостта Господня . В дните на своето детство , аз като новоначален , бях наставляван там от светите отци , на усърдна вяра и любов към Господа, а също се учих и на уставите на иноческото житие. Аз слушах , как те беседваха за светият пророк Божий Илия , за това , как укрепяван от Бога живял , постейки в пустинята . Слушах също и за светия Предтеча Господен Йоан , на когото нямало подобен нито един човек на земята (Мф.11:11), по отношение на неговият живот в пустинята до денят в който се явил на Израел . Слушайки всичко това , аз попитах светите Отци : "Какво означава това , че тези , които се подвизават в пустинята са по-високо от вас в очите Божии ?- те ми отговориха : "Да , чадо, те са по - велики от нас , защото , ние се виждаме ежедневно един- друг , извършваме заедно църковното пеене , ако поискаме да ядем имаме готов хляб , ако поискаме да пием имаме вода ; ако се случи някой от нас да заболее , то той получава утешение от братята , живеейки заедно си помагаме един на друг и си служим заради любовта Божия ! Живеещите в пустинята са лишени от всичко това. Ако с някой от тях , пустинно-жителите се случи някаква неприятност , кой ще го утеши в болестта му , кой ще му помогне и послужи ? Ако на него нападнат силите сатанински , къде ще намери човек , който да го ободри и да му преподаде наставление , бидейки сам ? Ако няма храна откъде , той ще си я достави ; ако ожаднее , къде ще намери вода ? Там , чадо има несравнимо повече труд , отколкото у нас, живеещите заедно . Започващият пустинен живот служи на Бог с голямо усърдие , налага на себе си много по- строг пост , подлага себе си на глад , жажда , дневен зной , нощен студ , твърдо се съпротивява на козните причинявани от невидимите врагове , които всячески се стараят да го победят , с усърдие се старае да премине тесният и прискърбен път , водещ в Царството Небесно . По тази причина , Бог им изпраща светите Ангели , които им носят храна , извеждат вода от камъка и ги укрепяват толкова , че за тях се сбъдват словата на св. пророк Исаия , казващ: " Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си , ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат." (Ис.40:31). Дори някой от тях да не вижда Божиите Ангели , то не се лишава от невидимото им присъствие , те го охраняват във всичките му пътища , защитават го от внушенията вражи , помагат му в добрите му дела и принасят Богу молитвите на пустинника. Ако с някой от монасите пустинници се случи неочаквана вража напаст , то издигайки ръцете си към Бог мигом му се изпраща помощ свише и се прогонват всички напасти заради неговата сърдечна чистота . Нима , ти не си слушал , чадо, казаното в Писанията , че Бог не оставя без внимание търсещите Го : „ Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките. (Пс.9:18)“. И още: „ Тогава извикаха към Господа в бедствието си и Той ги избави от утесненията им (Пс.107:6): Господ въздава на всеки съответствено на труда , който приема на себе си. Блажен е човека , творящ волята Господня на земята и усърдно работещ заради Него, на такъв служат ангелите макар и невидими: те развеселяват сърцето му с духовна радост и укрепяват този човек всеки час , докато се намира в тялото си ". Чувайки тези слова , сърцето на св. Онуфрий Велики се разпалило от любов към Бога и въпреки своята младост напуснал манастира и навлязъл навътре в египетската пустиня , живеейки 60 години сам с Бог преди да види жив човек , св. Пафнутий , който и погребал светият пустиножител. Завършвайки православни християни , наистина , много са днешните монаси достойни за почит и уважение от ваша страна , но монасите пустиножители от Йорданската и Египетската пустини са тези , които и приживе и след смъртта си , се удостоиха да се нарекат „ Велики “ пред лицето Божие! И когато имате големи житейски проблеми помолете се на тези Божии светци , чиито св. Молитви още приживе , тук на земята преместваха планини , спираха реки , променяха движението на Слънцето , възкресяваха мъртви и прогонваха бесовете ! Амин.+++

Продължаваме с западно-православните светци :Св. АНСБЬОРТ [лат. Ansbertus ] еп. Ротомагский (Руанский). (+ 7 февр. 693 или 699 , пам. зап. 9 февр., 11 март — пренасяне на мощите му). Житието на А. е написано от св. Еград 100 години след смъртта на светеца . Свети Ансбьорт произхождал от знатно семейство , неговият баща се наричал Сивин. Получил прекрасно образование в своята младост А. бил сгоден за Ангадрема , дъщерята на Робер , съветника на франкския крал Хлотар III. За кратко време А. станал съветник на краля , но после се отказал и поел за манастира „Фонтенел“ ставайки монах под духовното ръководство на св. Вандрегизил . А., се отличавал от своите братя със своето благочестие и трудолюбие , заради които , св. Авден Ротомагский (+ 684) го ръкоположил за свещеник . Тогава Господ открил на А. неговото бъдещо Епископско служение. Когато св. Ансбьорт се трудил в манастирското лозе , се срещнал с брата на крал Хлотар , Теодорих , който бил излязъл на лов . По време на разговора им А. предсказал на своят събеседник , че ще стане крал ( което се изпълнило през 673 г.), а Теодорих обещал , че ако се случи ще постави св. А за Епископ. В 668 г. св. Вандрегизил починал , а неговия приемник св. Ламберт бил избран за Епископ на г. Лугдуна ( дн. гр. Лион , Франция)и св Ансбьорт станал Игумен на манастира „Фонтенел“. Той построил за бедняците 2 просторни здания за 80 човека. След смъртта на св. Авден (684) А. бил избран за Епископ на гр. Ротомаг . Той направил много за прославата на своят предшественик и духовен наставник. В 688 г. А. установил в деня на Възнесението Господне празнуването и на паметта за откриването на св. мощи , на св. Авден. За своят манастир св. А. се сдобил с правото да избират игумен без участието на кралят съгласно устава на св. преп. Бенедикт. Заради интригите и клеветите на Пипин II Геристалски , А. бил принуден да се отдалечи в манастира „Омон“, в който бил игумен Алдулф и който се съгласил да бъде посредник между А. и неговия преследвач Пипин II. Но , св. Ансбьорт скоро починал в манастира без да се помири с Пипин. Мощите на светеца били пренесени в манастира „Фонтенел“ , в ц. „ Св. Ап. Павел “, съгласно неговото предсмъртно желание. ( Православная енциклопедия-2000 г.)