Тогава Богородица оскърбил един.
Сега Я безчестят мнозина.
Чувате ли?


-----------------
По време на погребението на Божията Майка
станало едно събитие, за което разказва свети Йоан Дамаскин. Както знаете, свети Йоан Дамаскин бил велик подвижник; пещерата му се намира в манастира на свети Сава Освещени в Палестина.
И така, свети Йоан Дамаскин казва, че когато апостолите и вярващите от първата Църква носели на носилото тялото на Божията Майка към мястото на погребението, то дотичал един евреин и искал да го хвърли на земята, но не успял.
Щом само докоснал тялото на Богородица, един Ангел невидимо му отсякъл ръцете и те останали да висят на носилото. Като видял такова чудо и усетил страшна болка, евреинът се покаял и помолил Божията Майка за прошка.
И станало чудо: отсечените ръце зараснали обратно.
Тогава Богородица оскърбил един.
Сега Я безчестят мнозина.
Чувате ли?
Антихристте-йеховисти не вярват в Божията Майка.
Казват, че била просто Мария, като че става дума за някоя тяхна съседка леля Маша. Ето до каква степен унижават!
Еретиците-протестанти приемат именованието „Богородица”, но не приемат приснодевството на Богородица - друга хула. Небесния брилянт хвърлят в калта на чувствената любов и плътско смешение, съгласно тяхното хулно учение.
Виждаме и чуваме, как някои обезумяли православни „свидетелстват”, че уж виждат Божията Майка и Тя им диктува разни послания. Става дума за така наричаните „просветени”. Тези безумци биха искали да влагат в устата на Богородица своите собствени глупави имислици.
И още вижте, как жените оскърбяват Божията Майка със своя предизвикателен външен вид лятно време. От една страна, се покланят на иконата на скромната Дева, а от друга - изкушават и тласкат околните към грях със своя предизвикателен вид. Това дори не се счита за грях, който трябва да се изповяда.
Божията Майка разбира се, много се огорчава от такова нечестие на народа. Верни, да се покаем, да почетем достойно Божията Майка; с болка и любов за ближния и за самите себе си да молим: „Пресветая Богородице, спаси нас, Твоите чеда!” Амин.
Беседа на стареца Ефрем Филотейски-Аризонски с вярващи в Канада
http://www.agionoros.ru/docs/303.html



Възкресението на Пресвета Богородица
--------------------
На апостол Тома, който със своето съмнение 
съдействал за по-голямото удостоверяване на славната
истина на Христовото възкресение, му било съдено да послужи на откриването на възкресението и на Пресвета Богородица. По премъдър Божий промисъл, Той не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Като пристигнал на третия ден в Гетсимания, този любознателен Христов ученик се хвърлил с вопъл и отчаяние пред гробната пещера и високо изразил съжалението си за това, че не е бил удостоен с последно благословение от Божията Майка и прощаване с Нея. В сърдечната си жал към него апостолите решили да отворят пещерата и да му доставят утешение - да се поклони пред светите останки на Приснодевата. Но какво било удивлението им, когато видели, че пречистото тяло на Богородица вече го нямало там, а лежали само погребалните Й повивки, от които се разливало чудно благоухание!
Като целунали с благоговение останалата в гроба света плащаница, те помолили Господа да им открие волята Си относно пречистото тяло на Богородица. И ето, същия ден вечерта, когато апостолите и онези, които били с тях, се събрали, за да се подкрепят с храна, Самата Небесна Царица разрешила недоумението им. 
Според преданието, от деня на възкресението на Господ на трапезата на апостолите оставало едно незаето място и на него, в памет на Иисус Христос, поставяли част от хляба, която се наричала “част на Господа”[*Тук се корени основанието за пасхалния артос (гр. - хляб), предлаган в православните храмове през дните на светата Пасха и раздаван след това на вярващите. ] след края на трапезата всички участвали в нея ставали, благодарели на Бога за това, че ги е нахранил, и като издигали Господнята част, славели великото име на Пресветата Троица, като накрая произнасяли молитвените думи: “Господи Иисусе Христе, помагай ни!”, и после изяждали Господнята част, приемайки я като Божие благословение. По време на Гетсиманската трапеза апостолите мислели и беседвали само за това, че тялото на Божията Майка не било в пещерата; и като вдигнали по обичая си частта на Господа, започнали да пеят хвалебни химни на Пресветата Троица. Внезапно се чуло ангелско пеене; и когато повдигнали очите си нагоре, видели Пречистата Дева, стояща във въздуха, заобиколена от небесни сили и сияеща с неизказана слава.

Тя им казала: “Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни!”. Това явление така зарадвало апостолите и всички, които били с тях, че всички те възкликнали: “Пресвета Богородице, помагай ни!” /*Оттук идва началото на благочестивия обичай, спазван в обителите, в края на трапезата да се издига с молитва част от хляба в чест на Пресвета Богородица, по чина на “панагия”. Под думата “Панагия” (Всесвята) се разбира Божията Майка /        

Светата Църква нарича кончината на Божията Майка
“успение”, а не смърт, защото смъртта, като връщане на земята на нейната пръст, а духа - на Бога, Който го е дал,
не докоснала Благодатната.
Възкресението на Пресвета Богородица станало на третия ден.