Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2017 05:25 - "ДА НЕ ОТЛАГАМЕ ИЗПОВЕДТА"
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове:
3



 Йеромонах Дионисий (Игнат), наречен в
Светото Кръщение Димитрий, е роден на 22 септември 1909 год. в Румъния, в село Вороничен в семейството на благочестиви селяни.
Той бил най-малкото - осмо дете и едва навършил годинка, когато баща му починал, оставяйки бедната майка със сиротините на ръце, от малки по-малки: най-голямото дете, бъдещият старец Гимназий, било на 10 години. В такива тежки условия на задълбочаващото се кризисно време на Първата световна война, бъдещият старец Дионисий все пак завършил 4 класа на началното училище и 2 класа в прогимназията.

На Света Гора Атон братята Игнат се установили в келията на св. вмчк. Георги, която е в скита Капсала, в която имало 18 румънски монаха, а игумен бил старецът Герасим (Сперкез) В 1927 год. Димитрий Игнат бил постриган за монах с името Дионисий, а през 1931 год. бил ръкоположен за йеродякон.

В 1933 год. умрял старецът Севастиян, наставникът на братята и те отиват в килията посветена на светител Тихон Задонски, която е в Капсала, където в безмълвие се подвизавал отшелникът Гедеон (Келару) - опитен исихаст също родом от Румъния. Братята Игнат стават негови ученици. Заедно с този благодатен молитвеник йеромонах Дионисий се подвизавал 46 години до самата смърт на стареца в 1979 год. Неговият брат, йеромонах Гимназий (Игнат) починал по-рано, в 1965 год.

Тук, в светогорската килия на светител Тихон бъдещият старец Дионисий в 1937 год. е бил ръкоположен за йеромонах. В същата година тези трима смирени монаси-пустинници възстановяват от самите основи келията на свети вмчк. Георги, която е към манастира Ватопед и разположена над залива Колчу и се преселват в нея. В 1945 год. отец Дионисий приема послушанието на духовник, а в 1979 год., след смъртта на своя старец, става игумен на келията „Колчу”.

Старецът Дионисий е бил един от най-почитаните светогорски духовници, един от последните стълпове на „старата школа” на исихазма. Наричали са го „патриархът на Света Гора” и са идвали при него хора от целия свят от най-различни националности, в това число и английският принц Чарлз.

Старецът Дионисий (Игнат) премина във вечността на 11 май 2004 година, на възраст 95 години, от които 81 на Света Гора, от тях 67 години - в келията на св. Георги „Колчу” и 57 години обгрижваше духовно многобройните духовни чеда от всички ъгълчета на света.

Предлагаме на вниманието на нашите читатели кратка беседа със стареца, поветена на тайствата Изповед и Причастие.

***

- Отец Дионисий, разкажете ни моля, за радостта на Причастието, за тайнството на Светото Причастие. Как да се готвим за него, за да се радваме на това, че се съединяваме с Христа в тайнството на Светото Причастие?

- Виждате, виждате ли? Колко много се е смирил Господ, за да може човек - ето този човек, цял в грехове, човек нищожен - да се удостои с Тялото и Кръвта на Самия Спасител Христа! Както вече казах, Бог зове всички: „Елате при Мен всички, отрудени[1], всички грешни”.

Затова, за да пребивава на всеки от нас душата в мир, преди всичко трябва да ходим при духовника. Всеки от нас си има духовник, нали така? Да му споделим всички наши скърби и немощи, с които ни е въвело в съблазън естеството, скоито ни е въвел в съблазън противникът и сме паднали.

И виж, колко благост има у Бога! Той е дал тази благодат на свещеника-духовник, и ако той те прости, то си опростен, а ако не прости, ще останеш непростен. Което връзва на земята, то е вързано и на небесата, а което развързва на земята, то е развързано на небесата.

Виждаш ли, колко много Божествена благост ни е явил Бог! Той е могъл да назначи ангел, нали при Него има милиарди и милиарди ангели, нали така? „Ти, ангеле, ще бъдеш духовник на всички тези хора!” Но никой не би се осмелил да каже пред ангела: „Съгрешил съм, паднал съм в толкова много грехове!” Човек тогава би мислил: „Е, как да му кажа такова нещо? Е, мога ли да кажа така? Не, така не мога да кажа!”

Но Бог е поставил, с благодатта на Светия Дух свещеника. Когато архиереят възлага ръце върху свещеника, и го благославя, и чете за него молитвата, слиза свише благодатта на Светия Дух, и той получава сила – което той прощава – е простено на небесата, а което не прощава, то не е простено на небесата. Виждате ли, колко много благост явява Бог!

А сега отиваш при свещеника. Свещеникът този също е човек, даже и ако е духовник – той също носи плът, има свои немощи, има свои страси. И ето ти отиваш при него. Той също може да има свои немощи – но това теб не те интересува. Ти знаеш, че той е свещеник, поставен от светата Църква да бъде духовник, и има власт да връзва и развързва грехове.

- Как трябва да се готвим, за да принесем чиста изповед? Какво трябва да правим – повече да постим, да се молим, да четем?

- Виждаш ли, как е написано в Свещената Книга: „Подгответе се!” [2], защото ако не си подготвен, тогава така никак не бива. Да изпитва човек себе си, то ест, нека се готви за Божествените Тайни, нали Божествените Тайни са огън, който пояжда, те изгарят всички грехове и немощи и трудности наши. А ако пристъпваш неподготвен, те ще изгорят и теб и тогава всичко е свършено! Затова трябва да се подготвим...

Да не казваме: „Е, няма нищо страшно в това, че съм хапнал, че съм пийнал, че съм поспал и още нещо направил. Ще ида да се причастя” - както чувам, правят папистите, налит тяхната литургия се извършва по-късно. Католиците казват така: „Искахме да ядем и от сутринта сме хапнали. Хапнали, изпушили по цигарка... А сега и кафенце ще пийнем, за да се ободрим. Да, но нали в храма още не е завършила Литургията! Да идем да се причастим” - и отиват, причастяват се. Но нима това е подготовка?

- Не.

- Не мога да си представя как католиците допускат такова нещо. Виждаш ли, те казват, че храната - е едно, а причастието - друго, това е храна духовна. Както и да е, но ако няма подготовка, това е гибел.

- Тряба ли да четем канон към Свето Причастие, да четем благодарствените молитви?

- След Причастие, задължително. Молитвите трябва да четем с благоговение, с благодарност към Бога за това, че си се удостоил да приемеш толкова велик дар [3].

***

- Отче, разкажете ни малко за подготовката към светата Изповед.

- Ти като човек, вече знаеш: „Ох, направил съм това, ще кажа на духовника и още това и това”. И за да не забравиш, запиши всичко на хартия и когато отидеш там, кажи: „Отче, ето, направил съм това и това”. А щом като той каже: „Бог да те прости!” – всичко, което е било записано в хрониките на противника, се е изтрило.

От този момент трябва повече да не извършваш грехове. Не дай ти Бог да ги извършиш отново, а ако си извършил, веднага иди при свещеника, защото Свещената Книга казва: „Колкото пъти и да паднеш, стани!”[4]. То ест, колкото пъти и да се случи да съгрешиш, не протакай изповедта.

Но не така, че да съгрешаваш безгрижно и да си казваш: „Е, ето, ходих при свещеника, изповядах се, а сега да се хвана отново със старото, нали после пак ще се изповядам”. Но това не е така!

- Това е грях против Духа Светий.

- Разбира се. Грях против Духа Светий. Затова: „Ходил съм при духовниците, изповядал съм се и с помощта Божия, повече няма да правя това”. Е, а ако само казваме така, но не правим, то сам без да забелязваш това, погубваш себе си малко по малко. Не! Вземи решение, ето така: „Я да ставаш отново, бързо”, - като болен, когато му става лошо: „Ще ида да взема лекарството, че главата започва да ме боли” – така и това.

- И така, правило няма. Колкото пъти почувстваш, толкова пъти трябва да се изповядаш.

- Точно така.

- Изповедта не бива да се пренебрегва.

- Не-не, разбира се... И за да не смее никой някога да отиде да се причастява без да се е изповядал. Многото молитви, които чете свещеникът, имат благодат от Светия Дух от Бога, защото така е устроил Благият Отец Небесен, за да се прощава всяка дреболия, която си направил. Ти казваш какви още грехове си направил, всичко което си спомниш и така пристъпваш към Божествените Тайни. Защото Светите Тайни – това е огън пояждащ, те изгарят всички грехове, всички беззакония и всички зли помисли, но ако си безгрижен, има опасност, че ще изгорят и теб. Затова и казва свети апостол Павел: „Човек нека изпитва себе си и тогава да пристъпва към Хляба и Чашата. Затова между вас има мнозина немощни и болни” [5], защото пристъпват към Светите Тайни без подготовка.

Никой не е достоен да се причастява със Светите Тайни, защото там е Бог, Иисус Христос, но доколкото това е по силите на човека и доколкото ни позволяват свещените канони на Църквата, да се стараем да бъдем близо до светинята [6].

***
- Отче, ето ние духовниците може би също сме недостойни. И идват при нас хора, може би по-достойни от нас. Но ние сме призвани да не им отказваме да се приобщават, да ги причастяваме, защото Христос не е отказал да подаде и на Иуда неговия залък хляб. Но често при нас идват хора с тежки грехове. Какъв съвет ще ни дадете, как да постъпваме с причасяването в техния случай? Нали да го изпратим при епископа – то е все едно да си измием ръцете, да се отървем от него. Може Христос да го е изпратил именно при мен.

- Това е така, вие имате пълно право... Но внимавайте, да не би, както и да се случи, да отстъпим от църковните канони. Каноните, които са установили светите отци на Седемте свети Вселенски Събора, те са съставили по благодатта на Светия Дух, защото са били по-добри от всеки от нас, нали ги е вдъхновявала благодатта на Светия Дух, научавайки ги как да намерим пътя на спасението.

Паднал си в грехове, а Бог стои с разтворени обятия и казва: „Елате при Мене, всички отрудени и обременени, елате, само не си отивайте, защото само при Мен ще намерите покой”. Но виждаш: така е било решено от светите отци, че за всеки грях човекът да получава наказание, за да разбере действително, че е съгрешил пред Бога. Той трябва да получи наказание, не е ли така?...

- Разбира се, епитимия.

- Мъничко-мъничко наказание, разбира се. Нама да отстъпваме от каноните, доколтото е възможно. Някакви снизхождения духовникът може на прави, но не така, че да можем да оправдаваме себе си: „Това е незначително, онова е незначително, всичко е незначително” [7].
--------------------
Йеромонах Дионисий (Игнат)
Из беседите със стареца Дионисий (Игнат)

преведе от румънски Зинаида Пейкова
Calauza ortodoxa.ro

1] Мат. 11: 28.

[2] Буквално: „Покайте се” (Мат. 3: 2).

[3] из беседата на 7 май 2002 г.

[4] Ср.: Притч. 24: 16.

[ 5] 1 Кор. 11: 28, 30.

[6] Из беседата със студентите на ASCOR, август 1999 г. (ASCOR –– Асоциация на румънските студенти – православни християни).

[7] Из книгата «Staretul Dionisie duhovnicul de la Sfantul Munte Athos» («Старецът Дионисий, духовник от Света гора Атон»). Vol. I. Editura Prodromos, 2009.
image



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 733536
Постинги: 1286
Коментари: 1090
Гласове: 593
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031