СЛАВА ВЪВ ВИСИНИТЕ БОГУ, И НА ЗЕМЯТА МИР

“В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.”  (Лука 2:8-20) 

Възлюбени в Господа братя и сестри,

В навечерието на Рождество Христово отново си спомняме, и не само спомняме, но и преживяваме чудната история за раждането на Спасителя.

Ангелите, които се явиха на овчарите в полето около Витлеем в нощта, когато се роди Исус Христос, пееха: “Слава във висините Богу, и на земята мир; между човеците благоволение!” (Лука, 2:14). Това са наистина прекрасни думи, защото всички хора искат да има мир: мир в семейството, мир в държавата, мир по цялата земя.

И тук се наблюдава един парадокс. В редките периоди от човешката история на относително затишие и относително мирно съществуване, хората одързостяват сърцата си и започват да роптаят като един наш поет: «Без бог! Без господар! Септември ще бъде май. Човешкия живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай -  ще бъде!» или «Чрез науката, чрез прогреса ще превърнем земята в рай и ние ще си бъдем господари». Скоро обаче избухват вулканите на войните, епидемиите и страданията… Така е и днес, във века на тероризма и невидимата, но реална Трета световна война. Хората враждуват, не само в световен мащаб. В много семейства липсва разбирателство, виждаме, че дори децата стават убийци. Но вместо да се смирят, човеците отново ожесточават сърцата си срещу Бога и роптаят: «Къде е обещаният мир, тази ангелска песен е само легенда, както са легенда и тези, които я пеят».

Но мирът е донесен! Безчет са примерите на хора, които са просияли както във време на войни и конфликти, така и в относително спокойни времена. Хората на мира! Светът ги мрази, светът ги убива, а те умират с мир в сърцето и сияещи лица. Светът ги мрази, защото няма това, което те имат – дълбок «извънземен» мир. А Църквата ги обича и канонизира за мъченици.

 Преди всичко, нека помислим: Какъв е този мир, за който пеят ангелите, какво е неговото естество?

Не се ли проля веднага след ангелската песен кръвта на 14000 младенци? И не каза ли Сам Спасителят: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;“ (Мат.10:34). Не предсказа ли Той, че в последните дни ще се надигнат народ срещу народ и ще има кръвопролития…

Не за мир между народите, нито за изкореняване на престъпността пеят ангелите и говори Господ. Божият мир е друг, друга е неговата тайна. Във вечернята на Рождество Христово пеем: „Елате да се възрадваме в Господа, изяснявайки си настоящото Тайнство: разруши се отделящата ни от Бога стена, прибира се пламенният меч и Херувимът отстъпва от дървото на живота; и аз се приобщавам към райската храна, от която се лиших заради непослушанието.”

Разруши се отделящата ни от Бога стена. Ето каква война е свършена, ето какъв мир е сключен!

Свещеномъченик Григорий, епископ Шлиселбургски дава следния пример. До пришествието на Христа небето сякаш е било оградено с крепостна стена от злото на земята и стоял поставеният от Бога кордон – херувими, за да не премине злото към небето. Когато на Земята идва Властелинът и Творецът – Иисус Христос, Той връзва злото – дявола, обявява мир и заповядва да се разруши крепостната стена; заровядва да се премахне охраната. И охраната около Източника на живота се премахва, прибира се пламенният меч и херувимите отстъпват от Дървото на живота. Небето е отворено и хората с всички свои немощи се призовават в отвореното небе, за да вкусят сладостта на небето: „Аз се приобщавам към райската храна“, към Тялото и Кръвта Христови, давани в светата Евхаристия.

Братко и сестро,

Ти вероятно копнееш за тази райска храна. Раят е отворен за теб, защо още стоиш далече и не вкусваш? Защо мирът е още мираж за теб?

Казахме, че дявола е вързан, но не сме казвали, че е запушена устата му. Той внушава всякакви богопротивни мисли в човека. Води се жестока битка за всяка душа. Бойното поле е човешкият ум. Нека сравним демоните с птици, които кръжат над главите на всички хора и искат да снесат отровните си яйца в тях. Как можем да ги обезсилим?

1. Като ги прогонваме чрез Божията истина!

Забелязали ли сте, че всеки път, когато човек реши да прочете християнска книга, да се помоли или да дойде на църква, нещо сякаш ни нашепва: точно сега ли, нуждаеш се от почивка, пийни едно кафенце сутрин, дават нещо интересно по телевизията, чакаш гости, улиците са кални, в храма е студено, там ходят само неудачници, какво ще кажат хората за тебе и т.н. Това е демонът и ние трябва да отхвърлим неговите лъжи. Ако пък преодолеем тези препятствия, демоните ще се опитат да отклонят вниманието ни от молитвите и проповедта в храма. „Виж, как се рушат стенописите, виж как баба еди коя си не знае къде да запали свещ, виж еди кой си, виж еди какво си, и т.н.“ Само не и „чуй словото Божие“. Умът ни трябва да бъде обновен с Божията истина.

Ако не разпознаем тази битка, ние ще бъдем победени. Ще стоим далече от райската храна. Умът ни ще бъде отровен. Мирът, за който пеят ангелите, ще остане за нас мираж, а вечната ни участ ще бъде определена в ада.

Да мислим християнски е, както казват математиците, необходимо, но не достатъчно условие. Защото в жестоката битка за човешката душа дяволът разчита много на един свой съюзник – плътта.

2. Необходимо е омаломощване на плътта чрез молитва, пост, чрез християнска аскеза. Това е една огромна тема, една ежедневна борба до последния ни ден на тая земя. Клечка по клечка трябва да разплетем гнездото, което грабливите птици-демони имат в нас. Ще попитате кое е това гнездо? Това е плътта! Това гнездо се сви при грехопадението на първите човеци и всеки след тях се ражда с това „гнездо“. С думата „плът“ обозначаваме не тялото, а тази сила в човека, която го кара да страни от Бога, да търси само своята полза, да живее угаждайки само на телесните си нужди. Плътта враждува с Бога, и именно плътта използва дявола, за да ни задържи в своя власт. „Защото - както казва и св. ап. Павел - с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.“ Римл. (7:22-23)

Какво да сторим в тази неволя?

Нека се вслушаме по-добре в ангелската песен. Ангелите първо пеели "слава във висините Богу" и след това "на земята мир, между човеците благоволение".

Едва когато преживеем първата част от това песнопение - слава във висините Богу, - ще почувстваме мир в сърцето си, ще изчезне  меланхолията от душата ни, ще се умиротвори домът, ще се помирим със себе си, с околните, със света, и ще сме щастливи хора. Първо ще прославим Бога и след това ще станем щастливи.

Светът не върви на добре, светът няма мир, светът изтлява и се руши. Бог съществува, но ние не участваме в Неговата божествена благодат, добрина и любов. Всички тези неща съществуват, но ние не им се наслаждаваме, не ги живеем, не им се радваме. И защо? Защото не сме направили Бога да бъде наистина Бог в нашия живот, не сме разбрали, че ние хората, не сме автономни същества. Създадени сме за общение с нашия Творец. Съществуваме, за да участваме в Неговата  благодат, слава, радост.

Ако ви попитам, кой е въпросът, който ви изгаря сега, коя е главната тема в живота ви, как ще отговорите? Някой ще ми каже: Парите. Децата. Работата. Друг ще каже: Жена ми, Къщата, Покупките, Тялото ми, Красотата ми. Тези неща те занимават, следователно, тези неща прославяш. Това властва в теб, следователно това е обектът на твоята прослава. Да прославяш Бога, ще рече да Го направиш първа и главна тема в живота си. Първата личност, която заема ума, сърцето, битието ти.  Сутрин, когато ставаш от леглото, вечер, когато си лягаш, през деня, когато се нуждаеш от помощ, когато си тъжен, радостен или благодарен, коя е първата личност, към която се обръщаш? Тя е твоят Бог. Да прославиш Бога, значи да го поставиш на първо място в живота си. След това семейството, професията, родината и т.н. Но всичко потъва в хаос, ако Бог не е Бог, ако Иисус не е на първо място.

Винаги когато престъпваме Божия закон, ние враждуваме с Бога, а когато се покайваме, ние поемаме по обратния път към дървото на живота – нашия Господ Иисус Христос. И двата херувима, поставени да пазят изгубения рай с огнени мечове, вече ги няма. Ние сме в мир с Бога. Това е обективния факт. Ако ние се възползваме от това, ще почустваме и в сърцата си, т.е. субективно, радостта от прощението на греховете, от Божията благодат, която се разлива дълбоко в нас като жива вода. Мир, който се умножава, като чаша която прелива. Това е изпитал св. цар Давид, когато обграден от неприятели, пише: „Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.” (Пс.22:5).  Това е истинският мир, който надмогва трудностите и неволите.

Нека, накрая на тази проповед, да илюстрираме този мир с една история.

Един цар обещал награда за най-хубавата картина, която изобразява мир. Мнозина художници се опитали да я нарисуват. Но царят харесал само две платна. На едното имало езеро с широка гладка повърхност, в която се отразявали величествени планини, покрити със зеленина и синьо небе с нежни бели облаци. Всичко изглеждало толкова мирно! На другото също имало планини, но те били скалисти и голи. Надвиснали над тях тежки сиви облаци изливали дъжд, светкавици разкъсвали небето. Буен водопад се стичал с грохот в бездната. На фона на бушуващата стихия малка птичка с птиченцата си спокойно седяла в гнездото, свито в храст върху една от скалите. Царят гледал известно време ту едната, ту другата картина, но в крайна сметка се спрял на втората. Тя получила голямата награда. Царят решил, че мирът не е там, където няма шум, трудности и тежка работа, а там, където сред всичко това сърцето остава спокойно.

Този мир може да получи всеки човек, като постави Иисус Христос на първо място в своя живот. Всеки човек, богат или беден, интелектуалец или не, може да преживее този мир.  

Нашият Господ Иисус призовава: «Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“. (Мат.11:28-30)

Иисус е Князът на мира, Чието Рождество възпяваха ангелските сили. Нека и ние днес го прославим, със сърцата си, с устните си, с целия си живот.

Амин!

 свещеник Красимир Кръстев

храм „Св. Димитър“ – Д. Митрополия