Човек е устроен така, че винаги търси нещо. Търси го в природата, в космоса, в науката, в технологиите, във взаимоотношенията с другите, в религиите. Съзнателно или несъзнателно, почти всеки мислещ човек търси своя Създател. Търси Бога.

След опустошителния на войни и комунистически диктатури двадесети век за малко сякаш настана ново време, което донесе за кратко полъх на надежда. Стори ни се дори, че може би злото е победено. Разбира се, не ставаше дума за злото в неговата същност, но в проявата му в света. Това обаче се оказа затишие пред буря. Изминаха едва няколко десетилетия след краха на комунизма и всички станахме свидетели как Европейската християнска цивилизация абдикира от поста си. Започна едно епохално странно и непонятно завръщане към древните езически култове, към греха, към похотите на Содом и Гомор. Няма нищо ново под слънцето – казваше Соломон – и ето, струва ни се, че нещо е ново, но и то се оказва, че вече е било преди… Суета на суетите. Всичко е суета! Западната цивилизация забрави за старото-ново, забрави за тежестта на греха и изведнъж започна да говори за еднополови бракове, за осиновяване на деца от двама родители с еднакъв пол, за евтаназия, за някакъв си трети пол! И смисълът и радостта от живота, такъв какъвто е замислен от Бога, напълно се изврати. Радостта вече не е в утехата, че има Бог и че съществува и друг невидим, вечен и по-добър свят, но е единствено в чувствеността, разума и силата на човека. Тук и сега. Човекът стана пълновластен господар на битието. Той се научи как да сменя пола си, как да умре когато пожелае, как да избере времето, броя и пола на бъдещите си деца. Тръгнал по тази наклонена аморална плоскост той отстъпи от Създателят си и започна да се проваля. И Божията благодат му беше отнета.

Живеем в най-интересните и динамични времена от човешката история. И знаете ли защо е така? Защото това са последните времена на историята. Никой днес не може да каже какво ще се случи в света след десет години. Толкова е объркано и променливо всичко. В икономически аспект бавно, но сигурно, започна залезът на САЩ за сметка на възхода на Китай. В политически и етически аспект започна крахът на Европейската цивилизация. На този фон на отстъпление от вечните християнски ценности ислямът се разраства по-бързо от всякога. Цивилизованата част от човечеството забрави християнските си корени и поласкано от възможността за собственото си обожествяване върви стремглаво нагоре. Но всъщност това не е път нагоре, а надолу. Към преизподнята. Не е нужно да сме чели Достоевски, за да се досетим, че общества без вяра в Бога са обречени на разпад, защото няма такава морална норма, която да възпира хората от престъпленията както вярата, че един ден ще отговарят за делата си пред висш Авторитет.

Движим се надолу и все надолу в етичен план и нагоре и все нагоре в технологичен и атеистичен план. Това е светът днес. Свят стремително, вървящ към своята духовна гибел. Излишно е да казваме, че за духовна смърт може да говорим само ако вярваме в Бога. И понеже повечето днешни хора вече не вярват, може смело да се заяви, че светът всъщност се движи към пълна свобода, към свобода от всякакви авторитети, към свобода противна на биологичните, физични и етични закони. Към свобода на всяка цена и въпреки всичко. Странно е, но тази глобална „прекрасна“ свобода не е безпристрастна. Тя изисква своето. Тя съвсем не е безразлична към онези, които й се противопоставят. Демокрацията в този чист (но всъщност напълно абсурден) вид, трябва да бъде защитавана с всички средства. Затова ставаме свидетели как Христос вече не е нужен в училищата, не е нужен в семействата, не е нужен в обществата, не е нужен никъде. Той е изтласкан и изхвърлен като архаичен. Та защо му трябва на свободния човек някакъв си Богочовек, Който да му забранява да прави какво си пожелае.

Всичко това е предсказано от светите отци на Църквата. Предсказано е, че човечеството ще забрави своя Творец, че ще предпочете да вярва, че всичко се е случило случайно. Голям взрив. Материя – антиматерия. Клетка, амеба, червей, гущер, маймуна, човек. Предсказано е, че в последните времена на човешката история вярващите в Иисус Христос ще намалеят значително. Последните християни ще са толкова онеправдани и неразбрани от мнозинството, че ще им се налага да крият вярата си, за да оцеляват. Предсказано е, че в тези последни времена християните няма да имат почти никакви добри дела, но ще спасяват душите си единствено заради едното стоене във вярата.

На думи това звучи лесно за постигане. Едното стоене във вярата. Струва ни се съвсем възможно. Но да не забравяме, че Господнята жертва на кръста изисква от нас отговор. Ако нямаме сили за добри дела, то нека поне имаме вяра и любов. Защото само при Христос има истинска утеха тук на земята, и там горе – във вечността. Вижте колко изменчиво е всичко в този свят и каква липса на любов се шири днес сред човечеството. Но това не бива да ни отчайва. Екзюпери казва, че най-голямото богатство това е общуването между хората. Затова, когато това общуване не е искрено ние страдаме. Защото сме неразбрани. Но, от друга страна, св. Йоан Богослов казва, че светът лежи в злото. Затова нищо, което идва от този свят, не бива да ни учудва. Не сме приети. Добре. Така да бъде. Не сме простени. Добре. Не сме обичани. Добре. Ние обаче знаем и нещо друго – че надеждата ни е непоклатима. Нашата вяра в Христос е жива. Ние знаем, че при Него не е така. При Него законите на този свят не важат. Неговата любов е Божествена. Дори и само да решим да обърнем поглед към Него – ние чуваме в сърцето си: „Да, дете мое. Тук съм и те чакам“. Още щом вземем решението да поискаме прошка от Него, Той е вече ни казва: „Никога няма да те отхвърля. Разбира се, че ти прощавам“. А щом сърцето ни трепне и промълвим, че Го обичаме Той заговаря: „А аз те обичам още повече. Обикнах те още преди да се родиш. И винаги ще те обичам!“

Велика е нашата християнска вяра. Велика, прекрасна, единствена и благословена. Нека я пазим и  вярваме не на този изменчив свят, но на Господ, Който казва: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).