Напоследък той е репресиран от патологичното ласкателство на някои медии – то е толкова крайно, та дори изглежда като някакъв заговор срещу него, като срутване чрез ласкаене. Бойко е представян като „въздуха и водата за всяко живо същество“ – такъв ли беше онзи лаф за дружбата със Съветския съюз, която също ни връчиха даром?

Ами Юнкер?

Той каза, че България почти се е преборила с корупцията – докато в Парламента депутатите, които нищо не са получили даром, се дърлеха около вота на недоверие, искан заради същата тази корупция.

Шизофренна работа, Народът съвсем ще го побъркат. Пак Юнкер казал, че „България е неговото вдъхновение“ – колкото да се сетим, че открай време нашите първенци, най-вече Живков и Бойко, са царе в омайването на опекуните си. Юнкер специално направо се държи като шоколатиер – така ни захаросва с комплименти. Изобщо, някои хора се държат с Историята като рогоносци, които се хвалят колко големи любовчии са.

Вече спряха да говорят за ревизията на приватизацията, сега извадиха новата дъвка – урока за комунизма за учениците от десети клас. И какви антикомунисти изпълзяха веднага. Гледах две дами в „История БГ“ – темата беше за комунистическите концлагери – те бяха толкова отблъскващо-разпалени, че сякаш не си даваха сметка, че днешните млади хора изобщо не отразяват подобни екстатични ломотения.

Те остават безразлични и дори леко развеселени, жалкото обаче е, че така и страданието на хиляди лагерници се опошлява. Заради това и страницата на „История БГ“ във Фейсбук остана равнодушна – два дни по-късно само 140 души бяха харесали въпросното предаване. Една от дамите каза, че Цар Борис не бил живял в този разкош, в който живял Живков – и само подсети зрителите да започнат да броят имотите, които сега Симеон си иска. Проумяването на историята, дори само това - да не говорим за състрадаването на жертвите - не може да бъде предизвикано с невежа агресивност.

Екстатичните пропагандатори днес нямат никакъв шанс. Темата на „История БГ“ беше за комунистическите концлагери – но накрая остана тягостното внушение за нежеланието на уж-десните да въздадат справедливост, дори тогава, когато имаха цялата власт /кабинетът на Костов/. 
Но те я използваха, за да променят законите и безпрепятствено да направят крадливата си приватизация - какви лагери и лагерници, кой ще се занимава с тях. В крайна сметка, тук все рамката е важна.

Кенет Кларк имаше едно есе за рамката и картината: как понякога окото бива обсебено повече от рамката - помпозно-красива, и забравя самата картина, каквато и убогост да представя тя, колкото и майсторски да го е направила. Сега големият въпрос е кой ще дъвче/предъвче темата за комунизма, за да я предложи сетне на децата - както в африканските джунгли сдъвкват пред чужденеца-гост храната и сетне му я поднасят. 
Прелестна отврат.

Коментарът на Кеворк Кеворкян е публикуван на страницата му във „Фейсбук“

Обединяваме се някак-временно-на думи-с думи, когато ни натрапват „третия пол“, примерно - не че толкова ни интересува и тази напаст, а по-скоро като рефлекс на традиционния ни сеирджилък.

Ако не бяхме поразени от сеирджилъка, В ДЕНЯ, КОГАТО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЩЕ СЕ ГЛАСУВА В ПАРЛАМЕНТА, БЪЛГАРИТЕ – ВКУПОМ – ТРЯБВА ДА СПРАТ ДЕЦАТА СИ ОТ УЧИЛИЩЕ.

Но това никога няма да се случи, подобна идея не може да поникне в тукашната яловост. Нашите хора ще продължават да се дърлят за места в детските градини – да набутат децата си там, а после какво ще се случи с тях, как ще ги покваряват там – това никак не ги интересува.

По време на скорошните митинги в Солун за името на Македония, един грък каза: „Ние не искаме да делим Историята!“ Проста, ясна, прочувствена фраза, идва направо от народната душа. 
Никога не чухме подобно нещо, когато вървяха/вървят македонските издевателства над нашата История, няма и да чуем, понеже народният глас не е интересен за телевизиите. 
Той и по тази причина закърнява – разбира, че не е желан и се стаява.
Пък и някой да каже нещо подобно, няма да го пуснат – сакън, да не обидим Заев, сега-засега.

В замяна на това, същия ден, след репортажа от Солун, пуснаха по телевизията един, който се оплакваше, че не може да си намери „шоколатиер“ /този пък вероятно е някой, който прави нещо от шоколад/. Трима души сменил - и все не били достатъчно читави.

Та щял да внася шоколатиер от Молдова!

Виж ти разцвет невиждан - толкова е ръгнала напред икономиката ни, нямало и безработица, че не можеш да си намериш дори един прост шоколатиер. Ей, търсете го по-бързо, та населението окончателно да се оправи и най-сетне да настъпи фантазният комунизъм, сега пък вашият.