Трима богослови от ръководството на Центъра по систематическо богословие към Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ публикуваха свое становище относно Истанбулската конвенция. Текстът им е бил депозиран още на 23 януари на дискусията в аулата на Софийския университет, организирана от председателката на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева.

Тримата преподаватели – доц. д-р Свилен Тутеков, доц. д-р Димитър Попмаринов и доц. д-р Мариян Стоядинов, представят богословската гледна точка към документа. Те предупреждават, че „налагането на тази Конвенция на обществото като свършен факт може да доведе до много и непредвидими проблеми“.

В своето становище богословите обясняват произхода на джендър-идеологията и опасността, която тя създава за идентичността на отделната личност. Те смятат, че въвеждането в родното законодателство на това понятие „създава възможности за последващото налагане на културни модели и ценностни нагласи, които рушат основите на личностната идентичност и на семейството като основна структурна единица на обществото“.

В текста тримата преподаватели разкриват християнския възглед за човека, като заявяват, че природата, телесността и полът са промислително дарувани от Бога на човека и „следва да бъдат осъществени в неговото формиране като личност“.

Относно „социалните роли“ богословите са категорични, че те не могат да бъдат отделени от тяхната биологична, природна обусловеност и да бъдат мислени като „джендърни роли“, т. е. като създаване на социална полова идентичност.

Публикуваме целия текст на становището:

„С оглед изникналите в обществото и политическите среди разисквания относно Истанбулската конвенция смятаме за необходимо да се чуе гласът и на православни богослови. Налагането на тази Конвенция на обществото като свършен факт може да доведе до много и непредвидими проблеми.

Основните въпроси, които текстът на конвенцията поставя и които изискват осмисляне и отговори, са следните:

1. Истанбулската конвенция отваря възможности за въвеждането на дефиниции за човека и на ценности, които противоречат на християнската ни идентичност като личности – мъже и жени, на християнската ни традиция като народ и на способността ни като общество – спасило евреите през Втората световна война – да защитим слабите от всяка форма на насилие. В редица текстове на конвенцията (напр. чл. 3, б, чл. 4, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и т. н.) се въвежда понятието джендър не само в смисъл на социален пол, но и в смисъл на идентичност.

1.1. Конвенцията вменява на едно неюридическо понятие (знаково за определени ЛГБТ среди) юридическо значение за всички българи;

1.1.1. За първи път то е изведено през 50-те години на ХХ в. от лингвистиката и е въведено в сексологията;

1.1.2. Впоследствие – особено след 1990 г., когато Джудит Бътлър формулира понятието джендър перформативност – то се използва като инструмент за целите на една нова идеология, синтезирала културния марксизъм и тежкия комплекс за вина в развитите обществата с колониално, робовладелско и нацистко минало.

1.2. На трето място идва използването му в документи като Истанбулската конвенция, като норма, която всяко национално законодателство трябва да приложи, генерира и развие за целите на споменатата вече идеология;

1.3. Четвъртото му приложение е на нивото на политическата демагогия. За тази цел всеки опонент бива „стигматизиран“ като протагонист на „домашното насилие“ или дори като геополитически лобист.

2. Понятието джендър е квазинаучно и е част от идеологията на джендър идентичността, съгласно която полът е изцяло социален конструкт:

2.1. Въвеждането в законодателството на идеологически натоварено понятие създава възможности за последващото налагане на културни модели и ценностни нагласи, които рушат основите на личностната идентичност и на семейството като основна структурна единица на обществото.

2.2. Предвидените в Конвенцията мерки за промяна на социалните модели на поведение на жените и мъжете (чл. 12, ал. 1) и за джендър образование с цел изкореняване на техните стереотипни роли (чл. 14, ал. 1) са инструктивни изисквания, които имат изцяло идеологическо съдържание. Като такива, те нямат място в националното законодателство.

2.3. Ратифицирането на Истанбулската конвенция в този ѝ вид (и превод) от Българския парламент ще докаже дефицит в националното законодателство по отношение насилието изобщо: спрямо жените, спрямо децата, а защо не и спрямо човека по принцип.

2.4. Основателно се поставя въпросът: съществува ли такъв правен дефицит в България? Ако отговорът е „да“, тогава следващият въпрос към законодателната (и изпълнителната) ни власт е „защо“?

2.4.1. Защо правното министерство досега не е инициирало (и не инициира) законодателни промени в тази област през последните три десетилетия от най-новата ни история?

2.4.2. Ако отговорът е „не“, тогава какво (освен дипломатическата куртоазия) прави въпросната Истанбулска конвенция насъщна потребност за дневния ред на обществото ни?

2.5. Джендър идеологията е единственото ново, което липсва в нашето национално законодателство.

2.6. Ратифицирането на конвенцията всъщност ще наложи понятието джендър не на равнището на сексологична хипотеза (където му е мястото), а на равнището на идеология, тоталитарно налагана на всеки българин – от новороденото, до всеки от нас като обект на правото.

3. Истанбулската конвенция и заложените в нея модели на обществено поведение, морални предписания и законово нормотворство са провокация към Православното християнство като „традиционна религия в Република България“ (Конституция на РБ, чл. 13 [3]).

3.1. Християнското съзнание отнася тайната на пола към човешката природа, която е дарувана от Бога. За него тайната на пола е основана в сътворената от Бога човешка природа.

3.2. Природата, телесността и полът са промислително дарувани на човека и следва да бъдат осъществени в неговото формиране като личност.

3.3. Полът се отнася към различния начин на функциониране на богодаруваната природа, на която в еднаква степен са носители и мъжът, и жената.

3.4. Полът е природна (биологична) характеристика, която трябва да бъде осъществена в рамките на брачното съжителство като служение на съпружеството, родителството, майчинството, бащинството.

3.5. Всички тези „социални роли“ не могат да бъдат отделени от тяхната биологична, природна обусловеност и да бъдат мислени като „джендърни роли“, т. е. като създаване на социална полова идентичност.

3.6. Социалната и културната реализация на мъжа и жената предполага зададеното в тяхната природа полово различие и не може да се сведе до т. нар. джендърни роли.

3.7. Приемането на идеологическото понятие джендър е изцяло неприемливо за християнската антропология, която разглежда човека като личност, носител на природа и телесност с присъщото ѝ полово различие.

4. За православното съзнание единственият начин за осъществяването на пола, като възможност за живот, е семейството – като брачен съюз на мъж и жена.

4.1. Семейството е естествената среда, в която зададеният пол може да бъде осъществен като съпружество, родителство, майчинство или бащинство в живота на отделната личност.

4.2. Идеята на джендър идеологията за изграждането на джендърни роли или идентичности, които подменят тези служения на мъжа и жената няма антропологично основание и е изцяло идеологически конструкт.

С оглед всичко, казано до тук, питаме: кое прави ратифицирането на тази конвенция (в този ѝ вид и превод) жизненоважна тема за дневния ред на обществото ни?

Демографската и ценностната криза, масираната имиграция на млади и образовани българи, са много по-насъщни проблеми, които трябва да бъдат предмет на обществения дебат, на законодателни инициативи и на конкретни управленски действия тук и сега.

Източник: Двери.бг