Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2018 14:49 - Владимир Костов: Спасението срещу "джендър-дрогата" е тотална съпротива! - КАМБАНАТА БИЕ ЗА ВСИЧКИ!
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 726 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 03.02.2018 14:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Главната цел на идеологията на ЛГБТ са децата!
 

Голямата опасност за бъдещето ни - като общество, като народ, като държава - е да се оставим сега на мисълта, че главното е постигнато. Ратификацията на Конвенцията е отложена.Това е маневра.

 

 

Владимир Костов

 

След напрегнати четири седмици около темата "за" или "против" истанбулската конвенция, като че ли всеки си намери някакво основание за успокоение. ГЕРБ се изтеглиха, общо взето с достойнство, от клопката, която сами си поставиха.

Имам предвид мерака им да прокарат ускорено и без много шум ратификацията в Народното събрание. Сега заявяват, че няма да има ратификация, докато не се постигне съгласие.

 

Коалиционните партньори на ГЕРБ - патриотите, могат да са доволни, че от самото начало заеха принципна позиция срещу ратификацията и я отстояха.

 

БСП не отстъпиха на политически непочтения натиск от страна на ПЕС и идеята им за референдум е общо взето приета от основните политически сили.

 

ДПС, изглежда под влияние отвън, не изпъкнаха с оригинално становище, но и не си затвориха вратата за контакти и еволюция на позицията им. 

 

Президентът Радев беше ясен в позициите си срещу ратификацията на Конвенцията. Премиерът Борисов не бе така открит в позициите си, както обществеността имаше право да очаква.

 

Причините и за единия и за другия се приема, че са обясними. Добре е, че си оставиха някаква възможност за маневриране.  Или поне мислят, че е така.

 

Дебатът на обществената сцена бе оживен и като цяло даде възможност да се чуят главните аргументи "за" и "против" ратификацията на конвенцията.

 

Българската православна църква, както и другите традиционни за страната вероизповедания, изразиха позиции срещу ратификацията, които бяха приети с разбиране и очевидно подкрепени от голямото мнозинство от вярващите.

 

Голямата опасност за бъдещето ни - като общество, като народ, като държава - е да се оставим сега на мисълта, че главното е постигнато. Ратификацията на Конвенцията е отложена. Обещано е, че ще се пристъпи към нея след разискване и - евентуално - ще бъде предмет на референдум. Подобно настроение - обяснимо само по себе си - би говорило за значително неразбиране на маневрата с истанбулската конвенция и въобще за мястото на последната в цялостната идеология на "джендър-дрогата". 

 

Амбицията да бъде отклонено обществото, както и съставящите го личности, от обсъждането на основните социални проблеми и особено на тези, отнасящи се до управлението на социалните процеси, не е от вчера. Тя е присъща на модерния капитализъм от първите му стъпки.

 

В последния половин век примерно - тази амбиция се реализира с небивала по-рано ефикасност.

 

Не е случайно, че в същия период сме свидетели на "премиерни" за историята, направо - фантастични, увеличения, както на възнагражденията на висшата категория менаджери, така и на "ножицата" между богатите и бедните. А също и на по-малко "биещото на очи", но също така реално увеличение на стреса и на редица други социални и професионални заболявания.

 

Откъде е ефикасността на ограничаването на социалните дебати - както що се отнася до тематиката, така и по отношение кръга на участниците в тях и, най-вече, ролята им за реалните процеси на социалното управление?

 

Тя не дойде от силови ограничения и забрани, макар те съвсем да не са изключени от практиката на управлението, включително и при имащите се за демократични политически режими.

 

Ефикасността е резултат от предлагането /налагането/ на обществото на разнообразни, но в повечето случаи добре премислени и насочени,"други теми", за интереси, забавления, дебати. И въобще, в разнообразни форми и на различни терени - всичко, което "може да дойде някому на ума". Само не и същностните проблеми на социалното управление.

 

В тази насока - да бъде ангажирано вниманието на индивида, а с това и на обществото, че и през ум да не им минава да търсят дебат по същностните социални въпроси, джендър идеологията е направо един връх. Тя е обърната към възрастните само "от кумова срама". И за да даде някакво удовлетворение на хората, които наема за свои, ако щете агитатори, ако щете войници.

 

Имам предвид участниците в ЛГБТ общности и сродни НПО. Главната й цел са децата. Като се почне от най-малките - щом могат да ходят и да говорят. Тях тази идеология си поставя за цел да лиши от възможността да се идентифицират като мъже или жени, съответно с биологично и социално обусловени права, но и отговорности, в обществото.

 

Вместо тази идентификация, която започва още от детството и се гради и подържа през целия живот на човека, джендър идеологията предлага на най-малките "да се идентифицират" -  за цял живот - като "играещи си".

 

Сутринта - мъж, следобяд - жена, вечерта - транссексуален и т.н. Когато и каквото искат. Но в никой момент и в никоя възраст, с идентитет, позиция и отговорност пред себе си и спрямо обществото, започнати в детството и следвани от всеки до неминуемия край. 

 

В това отношение джендър идеологията действува като всяка дрога. Предлага разнообразие, забавление и развлечение. За отговорна личностна и социална идентификация и съпътствуващи активности "просто няма време". Но тези на които дрогата е наложена още в детството, не ги и търсят. Те просто не знаят, че такива неща съществуват.

 

Истанбулската конвенция е само частен случай. Джендър идеологията използва проблема за насилието, специално срещу жени, заради чувствителността на обществото към този проблем. И разчита - с основание - приложението на конвенцията да даде нови възможности на "джендърдистите" да проникват до тези, които са целта им - децата.

 

Апологетите на джендър-дрогата съвсем не чакат конвенцията, за да действат на "все по-широк фронт". Специални програми в детските градини и след това в училището. Филмчета, книжки, представления, играчки, дрешки - всичко се подчинява на "джендър-коректността".

 

А университети се надпреварват да предлагат стипендии за изучаване аспектите на джендър културата и да раздават титли на най- проявилите се "учени-джендърдисти". Това е положението в повечето "напреднали държави", присъединили се или не, към истанбулската конвенция.

 

Отхвърлянето на ратификацията на истанбулската конвенция е абсолютно необходима, но само първа стъпка. Ако обществото ни - българската православна църква, политическите сили, гражданите, сме решени да преградим пътя на джендър-дрогата и да спасим народ, нация, държава - няма нито ден за губене.

 

Само със средствата на тотална съпротива, само подавайки си ръка с онези страни и народи, които правят същия избор, можем да имаме някакъв шанс за успех.

 http://www.youtube.com/watch?v=lC6mOe9HW9Q&t=434s





Гласувай:
3



1. tikoev - Porednata 4ifutska stypka za un...
03.02.2018 15:03
Porednata 4ifutska stypka za uni6tovawaneto na narodi!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172545
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031