Руският патриарх Кирил заяви преди визитата си у нас в интервю пред български медии, че се отнася с голямо разбиране и симпатия към позицията на Българската православна църква спрямо Инстанбулската конвенция. Той изрази задоволство от факта, че Русия не е подписала и ратифицирала документа, предаде БНР.

„Този документ декларира, че намесата в семейството от страна на съответните организации е панацея срещу семейното насилие и насилието над жените. Категорично сме против това“, заяви патриархът на Москва и Цяла Русия. Според него Истанбулската конвенция предвижда съответното отношение към еднополовите съюзи, а православната църква категорично не приема тези съюзи по вероучителни богословски съображения. 

Руският патриарх пристига утре за участие в честванията по случай 140-ата годишнина от Освобождението на България от османска власт. Преди визитата той се срещна в резиденцията си в московския Даниловски манастир с журналисти от БНР, БНТ и в. „Труд“.

За ролята на църквата 

Патриархът Кирил вижда ролята на църквата в освобождаването на човека от робството на насажданите от масовата култура нови идоли. Според него политическата свобода не е достатъчна, защото не гарантира истинската свобода на духа: „Човек може да бъде политически свободен и същевременно в плен на модата, на лъжливи ценности, на някакви идеали, агресивно насаждани от медиите и от масовата култура“. 

Според него християнството дава възможност на човека да оценява случващото се около него: „Не просто да върви в руслото или, както се казва на английски, в мейнстрийма, в една или друга политическа или информационна мода, а да остане свободен и да оценява случващото се, изхождайки от християнските си убеждения. Ако църквата се справи с тази задача, много ще помогне на съвременния човек да остане свободен. А това означава да запазим надеждата за пълноценен живот, защото материално богатият и духовно несвободен човек не може да бъде щастлив". 

За църквата и младите 

Патриархът призна, че повечето млади хора в Русия не ходят на църква, но подчерта, че именно работата с младите е основен приоритет за Руската православна църква: „Настояваме във всички енории или в онези, където все пак има материални възможности, освен свещеници, дякони и други църковни служители, да има и хора, отговорни за работата с младежите, за социалната и за мисионерската работа“. 

Патриарх Кирил смята, че богословските отношения с другите християнски църкви са в период на застой и не вижда перспектива за напредък в скоро време. По думите му вината за това не е на православните: „Постоянно казваме на нашите протестантски братя, че трябва да има повече свобода и сила на духа, за да казваме „не“ на силните на деня. Православните са се научили да казват „не“, защото сме имали много трудна история, включително на отношенията с властта. За съжаление в протестантския свят наблюдаваме капитулация на основните християнски идеи пред либералните философски подходи към личността на човека“. 

Според него въпреки непреодолимите засега богословски различия обаче, остават сфери на добро сътрудничество на православните с католиците и протестантите. „В момента се създава диалог между православната, католическата църква и протестантските църкви с цел оказването на хуманитарна помощ в Сирия“. Патриархът вижда друго поле за диалог в културата: „Религиите винаги са играли важна роля в културата. В наши дни културният диалог чрез църквата може да помогне за постигането на по-голямо разбирателство между хората“. 

За ситуацията в Украйна 

Главата на Руската православна църква разказа за гонения на православните християни в Украйна, където по думите му в последно време там чрез насилие са овладени 50 храма. А местните власти и националистическите сили наричат каноничната Украинска православна църква „църква – окупатор“. 

„Ситуацията е чудовищна. За съжаление не съм чувал критики към Украйна за нарушаване на човешките права и религиозните свободи. Не просто нарушаване на човешките права, а чудовищно нарушаване чрез употреба на насилие“, каза патриарх Кирил. 

Според него обаче Украинската православна църква е единствената потенциална миротворческа сила в разделената страна, защото паството ѝ е и на изток, и на запад, и в центъра. 

За миналото 

Патрирах Кирил е категоричен, че в съвременна Русия църквата е отделена от държавата, която по никакъв начин не се меси в църковните дела. А църквата на свой ред не се меси в държавните работи. Не така обаче било в миналото: „Църквата е била лишена от възможността да отправя към обществото послания, които се отнасят не само до личния морал, но и до обществените и политическите въпроси. Защото от името на църквата е говорел императорът, а църквата е мълчала“. 

Според него много от проблемите, възникнали през XVIII, особено през XIX и началото на XX век и довели до революционните събития, са се появили именно благодарение на този вакуум. 

„Църквата не е можела пряко да общува с хората. Обществото не е чувало гласа й по най-важните злободневни въпроси. Това е резултат от цезаропапизма. След това е настъпило тежкото време на гоненията. За никакъв цезаропапизъм не е ставало дума. Ставало е дума за оцеляване. Знаете, че стотици хиляди мъченици са загинали на територията на бившия Съветски съюз, запазвайки верността си към църквата и православната вяра.