Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2018 05:40 - Във връзка с баба ви Марта....
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Голяма част от днешните християни дотолкова са свикнали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, коментират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да приписват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.

Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за късмет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „правила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.

Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мнозина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Практиката показва, че хора с подобно повърхностно мислене много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.

Не така обаче стои въпросът с търсещите хора (обикновено по-младите), които проявяват интерес към автентичното църковно учение и виждат безмислието на „бабешките басни” (1Тим.4:7).
.....

Популярен езически обичай, привнесен в християнския
живот, е носенето на мартеници. Смята се за българска
традиция, макар че в леко променен вид обичаят при-
съства и в Северна Гърция, Македония, Румъния и Молдова.
Някога в България са носели мартеници само жените и де-
цата, но от средата на XX век някои мъже също започват да
носят.
А сега кой носи мартеници? Почти всички от хората,
считащи се за православни християни. Носят ги „за здраве,
щастие, късмет” и т. н. Приятно самозалъгване. Всеки знае,
че това е безсмислено, но... такава е модата. Езическата мода.
Не бива ние, християните, да се съобразяваме с нея. Вярва-
нето, че плетеницата от бял и червен конец ще ни донесе
щастие, е празна, безмислена, суетна. Не носенето на конци
ще ни донесе щастие, а стремежът да изпълняваме Божиите
заповеди. Защото само така ще получим Божествената благо-
дат и вечния живот, който е постоянно блаженство и неопи-
суемо щастие.
.....

Без да изпадаме в повече излишни подробности ще
кажем: всички „забавни” обичаи за носене на мартеници, а
после и за тяхното сваляне, представляват една суеверна тра-
диция, която уж предпазва човека от болести и беди, „носи
късмет”, но в действителност още повече го отдалечава от
Бога-Вседържител.
Не на бял и червен конец трябва да се надяваме ние, хри-
стияните, а на Всемогъщия Бог !
.....

Какво значи суеверие ?

Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а коренът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, безполезно” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „празна, безсмислена работа”). Следователно „суеверие” значи „празноверие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
......

Понякога суеверията се обясняват с народните традиции. Но трябва ясно да се каже, че не всички народни традиции са достойни и трябва задължително да се следват. Свещеното Писание и историята ни дават достатъчно добри примери как понякога е постъпвал „народът” и колко изменчиво е масовото съзнание. Докато на планина Синай Бог е давал Своите заповеди на пророк Моисей, еврейският народ се е кланял на златния телец. Къде в този момент е била „народната вяра”, с Бога или при идолите? Или пък когато 1500 години по-късно „народът” радостно поздравява Христос с викове „Осанна”, а само след няколко дни пак същият този „народ” неистово крещи „Разпни, разпни Го!” (Иоан 19:6). Къде и как точно се е проявила „народната мъдрост”? Подобни примери има много и, за съжаление, не само в миналото.

Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, понеже сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благородство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”. Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в науката, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извънземните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добродетел ли са? Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
.......

Суеверието е грях

Някои християни считат, че суеверието е нещо безобидно. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през прага или през масата, да не пресекат пътя на излизащия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „А, бе, аз да си го спазвам – казват – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”. Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.

Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Празна работа, „повели от човеци, които се отвръщат от истината” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.

Бог ни призовава да познаем истината, и истината ще ни направи свободни (Иоан 8:32), докато суеверията, напротив, поробват хората. Човек се страхува от последствията, ако не изпълни съответния суеверен обичай; страхува се, че няма да му върви, че ще се разболее и т.н. Само истината ни прави свободни, а суеверието е пагубна лъжа, който ослепява човека, оглупява го и понякога го води до отчаяние.
......

Но както е било преди 2000 години, така и сега, хората често пъти следват напълно безсмислени обичаи, а главното пренебрегват. Например телевизията, а и останалите медии, дават на хората „компетентни” съвети, на кой празник какво трябва да се яде. Като че ли православието се свежда до една религия на готвенето, в което най-важно е подходящото ястие за подходящия ден. Нарочно се пренебрегва същността на съответния празник, и почти никога не се говори за подготовката на човешката душа за Бога и Вечността. И е логично, че това постоянно противопоставяне (понякога прикрито, но винаги опасно) срещу най-висшата форма на религиозност – богооткровеното християнство, в крайна сметка довежда до разцвет на най-примитивните форми на религиозно чувство – суеверните представи и езическите поверия.
....

Свещеното Писание многократно осъжда суеверието.

„Гледайте, братя – казва св. апостол Павел, – да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа” (Кол. 2:8).

И добавя: „От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие” (1 Тим. 4:7).

„В последните дни ще настанат усилни времена... лукави човеци и чародеи ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани” (2 Тим. 3:1,13).

„Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш.” (Лев. 19:31).

„И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа ѝ” (Лев. 20:6).

Защо тогава суеверието е толкова примамливо? Причината е тривиална: суеверието обещава бързо и лесно решаване на всички проблеми. Само с „натискане на копчето”. Без морални ангажименти. Без покаяние. А такова „безболезнено” решаване на проблемите е, разбира се, илюзия.

Но човек е много повече склонен да приеме фалшивите илюзии, пълни с големи обещания, отколкото здравата Христова вяра, която го учи на смирение, на добродетел, и подготвя човека за вечния живот и за блаженство в Царството Христово. Поради това, че ние се намираме в състояние на грехопадение, много по-лесно възприемаме злото, измамата, самозаблудата, порока, отколкото добродетелта, смирението, целомъдрието, въздържанието. Да вземем за пример едно невинно дете. За да го научим на добро, ние трябва да проявим много усилия и голямо постоянство. Обратно, злото то научава веднага, без усилие. Причина за това е нашето грехопадение. То стои в основата и на суеверията.

Всеки от нас се сблъсква с житейски проблеми. Как правилно да посрещаме тези проблеми и как да ги решаваме по богоугоден начин ни е показано в учението на Светата Христова Църква. Там за всеки проблем има и конкретно предписание. Но често пъти то изисква нравствени усилия от християнина, изисква човек да се смири, да пости, да се моли усърдно, с постоянство, да благотвори на ближния. А това не е по вкуса на днешния горделив, самомнителен и сладострастен човек.
........

Дяволът, макар и да учи хората, че няма Бог, самият той не е атеист, защото знае, че Бог съществува, и там, където не успява да насади безбожие в сърцата на хората, той гледа да подмени истинската вяра със суеверия, т.е. с лъжлива, напразна вяра, която води към погибел. Тази подмяна на истината с лъжа, на светлината с тъмнина настъпва тогава, когато оскъдява и изчезва вярата и когато човек започне да води лош и порочен живот. И ето, вместо да се вярва в единия и истински Бог, започва уповаване на късмет и "щастливи" звезди, на сънища и числа, на тайнствени гадания и окултни практики, на предопределения и магически изречения, на "зареждане" с биотокове и енергии, на амулети, муски, куршуми, конци и т.н.

Една от древните езически практики, отдалечаващи българите от Христа Спасителя, и хвърлящи нашия народ в ръцете на лукавия, са мартениците.

И така, какво празнуват българите на първи март ?!

Българите-християни почитат паметта на преподобно мъченица Евдокия, а българите-езичници празнуват капризната старица баба Марта. Езическите корени на древения култ нямат нищо общо с т.нар. "прабългари" и т. нар. "хан" "Аспарух" (всъщност християнски владетел канас юбиги Есперих). Този обичай започва при окупаторите на нашите земи - римляните, и е свързан с почитането на техния Марс – "богът" на пролетта, а по-късно на войната.

Войните били често явление в древен Рим и обикновено започвали в началото на март. Повечето воини напускали домовете си, а съпругите страхувайки се за тях им давали червено-бели ивички плат за връзване на китката или малки дървени фигурки на бяло момиче и червено момче. Тези амулети трябвало да напомнят на воина за дома и семейството и още да умилостивят баба Марта и времето да не бъде променливо и студено.

Закрилници на воините - езичници са "бог" Марс и баба Марта, а на воините - християни – Свети великомъченик Георги Победоносец.

image Stanislav Kuzmanov image Manage   LikeShow more reactions  · Reply · 11h image Stanislav Kuzmanov image Manage   LikeShow more reactions  · Reply · 11h image Stanislav Kuzmanov image Manage   LikeShow more reactions  · Reply · 11h image Stanislav Kuzmanov image Manage   LikeShow more reactions  · Reply · 11h image Stanislav Kuzmanov От Светото Писание: Притчи 2 ; 3гл./ Изход 23гл./ 2 Петрово 2 гл. Manage   LikeShow more reactions  · Reply · 11h image Your comment here...             Like Love Haha Wow Sad Angry  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172247
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031