Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2018 22:43 - Защо Западът реши да гони руски дипломати?
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Русия не е Сирия, не е Либия, а Путин не е Елцин, нито Горбачов

След категоричната победа на Владимир Путин на президентските избори, ЕС и НАТО разбраха, че техните усилия за разгром Русия не са дали никакъв резултат

Любен Петров

 

За безпрецедентното изгонване на руските дипломати се писа в последно време много и още дълго ще се пише и говори. Осветени са редица негови аспекти. Много въпроси обаче очакват отговор. За какво говори тази реакция на Запада?

 

Според едни тя издава не сила, а слабост. Според други е отдавна планирана дълбока стратегия, характерна за прозорливи западни политици и сега вкарана в действие. Възникват и въпроси, свързани със „спонтанната“ солидарност на Запада. Ако тя е толкова естествена и логична за държавите от Европейския съюз, защо бяха нужни такива усилия за тяхното убеждаване да покрепят инициативата на двете англосаксонски държави Великобритания и САЩ, да се стига до открит натиск, до „извиване на ръце“?

 

И защо тъкмо тези две държави подеха инициативата след като бившият министър-председателят на едната – Тони Блеър и бившият държавен секретар на другата - Колин Пауъл, публично признаха, че са излъгали за наличието на химическо оръжие в Ирак? Това не беше грешка, това беше престъпление, за което те не понесоха наказание, цената за тази лъжа платиха с живота си повече от половин милион души в Ирак. И същите тези две държави днес призовават своите съюзници за солидарна подкрепа на една още недоказана употреба на химическо оръжие. Натрапва се въпросът: не е ли това солидарност от страх от наказание, на която сме свидетели неведнаж в последните години със санкциите на САЩ и на европейците по отношение на Русия. Що за солидарност е това, когато се засягат жизнени интереси на държави и народи? Като човек, от когото нищо не зависи, ми се иска да извикам: Абе, хора, вие срам нямате ли!

 

Забележете кога започна гоненето – след президентските избори в Русия на 18 март, които показаха, че Владимир Путин е избран с 76.6% от гласувалите избиратели, ведно с онези, които доскоро подкрепяха – тайно или явно – западните си приятели. Този резултат стресира официалния Запад. Защото доказа, че всички досегашни негови усилия – санкции, изолация, провокации, пропаганда, подплатени обилно с финансов ресурс, струпване на въоръжения и въоръжени сили на НАТО по границите и др. не са дали очакваните резултати: отслабване и разпад на „държавата на злото“, предизвикване на масово недоволство, опити за сблъсък на олигарсите с властта, смяна на „диктатора“ Путин и въвеждане на т.н. западни ценности. Нещо повече, довели са до обратни резултати – сплотяване на народа и нарастване на доверието към лидера, политическо и икономическо укрепване на държавата и такова модернизиране на въоръженията на руската армия, което е осигурило вече превъзходство над американската по официалното признание на отговорен американски генерал. И още: нарастване на международния авторитет и влияние на Путин във връзка със събитията в Сирия и Близкия изток и особено с по-нататъшното развитие на стратегическото партньорство с Китай.

 

По повод изборната победа на Путин руската журналистка Маргарита Симонян се обърна към Запада, признавайки, че тя, както и мнозина като нея, са в същността си либерали: „В мига, в който го обявихте за враг , ни сплотихте около него. Преди това ни беше само президент и можехме да го сменим. А сега той е наш водач. И няма да ви дадем да го смените. Разбрахте ли сега какво направихте. И така ще е задълго.“

 

Но броени дни след изборите последвалите стъпки на западните либерали показаха, че не са разбрали. И лансираха кампанията за солидарност. След всичко, което направиха досега и което показа своята неефективност, какво целят с тази кампания? Същото – да унищожат Русия. Ще перефразирам поета: С какво ще щурмувате, моля? С куршуми, ресто, не струва. Русия не е Сирия, не е Либия, а Путин не е Елцин, нито Горбачов.

 

Изглежда по-разсъдливите западни либерали, между тях има и такива, разбират това. И го показват. Президентът Макрон, един от първите, който откликна на призива на Тереза Мей, обяви, че ще посети Москва. Тия дни беше съобщено чрез медиите, че президентът Тръмп не само поздравил Путин с изборната победа, въпреки несъгласието на своите съветници, но разкрил, че ще имат среща с Путин и съобщил възможните теми за обсъждане, между които и надпреварата във въоръжаването. Канцлерът Меркел, заедно с подкрепата на кампанията за солидарност, обяви, че Германия е подписала договора за Северен поток-2. Със задоволство посрещнах позицията на българския министър-председател Бойко Борисов, че България няма да гони руски дипломати. Навярно ще чуваме и други подобни новини. В сегашната нажежена ситуация в света диалогът си остава най-надеждното средство за постигане на разбирателство.





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1173009
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031