Държава на ръчно управление. Държава без цел. С ужасяващата перспектива, че след няколко десетиления може да остане и без граждани! Общество без посока. Което за пореден път гледа как да оцелее.

Една статистика вгорчи поредния ден на обърканото българско битие. 

За 10 години България се е стопила с близо 450 000 души, отчете днес Евростат. 
За 8 години Унгария е пораснала с 1 милион унгарци, похвали се преди седмица Орбан. 
За 10 години смъртността в България е нараснала с 14%. 
За 8 години раждаемостта в Унгария е скочила с 45%! 

Ние угасваме бавно като восъчна свещ. 
Унгарците растат бързо като гъби след дъжд. 

У нас за 28 години 900 000 българи са напуснали страната. 
В Унгария за 8 години са разкрити 800 000 нови работни места 

Ние ядем чушки от Турция, домати от Гърция и чесън от Китай. 
Унгарците изнасят за Китай по 2 милиона патици и 70 000 тона месо всяка година, а на всеки 2 минути произвеждат по един мерцедес. 

Ние засаждаме всяка пролет лалета и храсти в дупките по пътищата. 
Унгария прави влак-стрела по трасето Будапеща-Белград. 

Ние се молим Гинка да не ни вдига цената на тока с 51% . 
Орбан в Унгария свали с 25 % цената на тока, газта и консумативите за бита...

Да изброявам ли още? 

У нас затворници бягат затворите, лекари - от болниците и учители - от училищата. 

У нас никой не се стряска от тези стряскащи факти. 
А те са най-точната оценка за най-страшния провал на държавата! 
Те са най-верният израз на нашето разочарование, на разбити илюзии и проиграни надежди. 
В тях са вградени хиляди съсипани човешки съдби, разплакани очи и провалени животи.

Но в България никой не се стряска от това. 

Никой за нищо не е виновен. Няма Правда, няма Възмездие, няма Морал.

И няма Напредък!
Крадците си крадат, убийците - убиват, мутрите ги славославят.

Нямаме Път. Свободата стана слободия.

Агресията - норма.

Депутатите живеят от мандат за мандат.

Партиите - от избори за избори. 
Правителството се е вторачило в европредседателството, което след три месеца свършва. А после? Никой не казва. 
Президентът влезе бързо в коловоза на нищоправенето - едно коремно, две кебапчета, три рокли и няколко поста във фейса. Промяната се превръща в мираж. А се изтъркаля година и половина от мандата му. 
Министрите изглеждат отчайващо, оплетени в гафове като патета в кълчища - с абсурдни обяснения за провалите си, с неадекватни действия и управленски погроми. Толкова знаят, толкова могат. Избрани по лоялност и по квотност. 
Чакат Борисов да ги сръчка. Правосъдната - за да ѝ светне, че затворите у нас са като врата у поле, външната - за да се задвижи за българин, грозящ го затвор в САЩ, вътрешният - да си оправи границата, социалният и здравният - за да се справят с корупцията в ТЕЛК. 
Държава на ръчно управление.

Държава на дупките.

На бегълците.

На войнстваща посредственост и убийствено властолюбие.

На мижитурки и безчестници.
Държава без цел. С ужасяващата перспектива, че след няколко десетиления може да остане и без граждани! 
Общество без посока. Което за пореден път гледа как да оцелее. 
Страна без визия. 
Опасявам се - и без бъдеще!

Ще се стресне ли някой от това? 
Ще седнат ли всички на една маса, за да спасят живота на България?