Автор : Йеромонах Серафим Роуз

 

Всеки православен християнин е поставен между два свята – в падналия свят, където се опитваме да се борим за нашето спасение, и в другия, небесния свят, който е нашето отечество, от който, ако водим истински християнски живот, получаваме вдъхновение за християнска доблест и любов ден след ден.

 

Но понякога тези два свята ни идват в повече. Днес ние често забравяме за небесния свят, който трябва да бъде всичко за нас като християни, и загубваме пътя към него, притиснати от злободневието на падналия свят.

 

Дори когато посещаваме редовно богослуженията и се изживявяме като „активни“ членове на Църквата, колко често тази наша църковност си остава външна, привързана само към красотата на службите и богатството на Православната традиция, но лишена от дълбокото вътрешно убеждение, че Православието е вярата, която ще спаси душата ни във вечността, лишена от разбирането за истинската любов на Христовото обещание. От разбирането, че Той е въплътеният Бог и Основател на нашата вяра.

 

Колко често нашият църковен живот е само въпрос на навик, нещо, което ни променя само външно, но не и вътрешно, без да израснем духовно и да ни изведе към вечния живот в Бога.

 

Източник: Agapi en Xristo

Автор : о. Ставрос Акротирианакис

„Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.“ (Псалм 46:10)


Напрегнати ли сте? Проверявате ли си електронната поща, преди да сте си казали утринните молитви? Радиото ви в колата винаги ли е включено? Не се чувствате добре, когато около вас е тихо?


Отговорът на всички тези въпроси на много от нас е – ДА! В нашето ежедневие имаме много задачи, които трябва да изпълняваме и всичко това ни прави прекалено натоварени (въпреки, че не винаги сме продуктивни) и повече от всякога сме шумни. Но тъй като по-голямата част от нашето общуване се осъществява от компютърния екран или от телефона, ние сме загубили възможността да общуваме по лични и собствени начини. И след като постоянно сме потопени в шума, ние сме забравили как да мълчим и да сме безшумни. И забравили да мълчим и да не вдигаме шум, ние сме започнали (като общество) да губим нашата представа за Бог.


В Трета книга Царства четем за пророк Илия, който чул Божия глас. Нашата представа за Бог, както преди, така и сега, е че Всемогъщия Бог ще ни говори със силен глас. И все пак в Царства четем, че Божието слово е дошло при Илия и му казва: „Излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ).“ (Трета книга Царства 19:11) И Господ беше в малкия, в тихия глас.
В Псалм 46:11 се казва: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!“ Защото също както при Илия, Господ се разкрива, когато сме тихи и мълчаливи. Аз все още не съм срещал Бог в насилствена и креслива сцена от филм. Или пък в силна музика (освен ако не е хорово пеене), или когато съм много натоварен. Аз усещам Бог, когато Го съзерцавам. Когато съм мълчалив – това е момента, в който се чувствам най-близо до Бог.

В летния лагер, ние всеки ден имаме заделено време, което наричаме „сам с Бог“, където всички движения спират и ние стоим в тишина с Бог. Всеки човек стои сам с Бог. И в тишината и мълчанието ние говорим с Него и Го чуваме. Без музиката, която гърми в ушите ни, или неспиращите ни устни, търсещи внимание или вечно движещите се ръце, сърцата ни се отварят за да „слушаме Него“. Същият този принцип работи и когато не сме на летен лагер. Предимството на летния лагер е, че времето е планирано „за нас“. Вкъщи трябва сами да си го заделим. Ние прекарваме времето си заедно с нашите съпрузи, с нашите деца или приятели. Понякога седим и говорим. Понякога седим и слушаме. А понякога просто седим с тях. Без много разговори, просто седим един до друг и сме щастливи да сме заедно, да споделим едно пространство. Същото важи и за Бог. Седни и говори с Бог по време на молитва. Седни и слушай Бог докато четеш Евангелието. Или просто бъди с Бог. Спомням си, че бях чел в една книга, в която се казва как да се молим, и автора съветваше просто да поседим пред иконата на Иисус Христос поне за 10 минути на ден. Ако се ангажираме да извършваме това в продължение на 30 дни, дори и да не знаем как да се молим, в един момент ние ще започнем да разговаряме с Бог, дори и от любопитство за това какво ще се случи. Хубавото е, че когато ние застанем пред Бог в тишина и мълчание, нещо се случва. Ние познаваме Бог. Ние възхваляваме Бог. Ние познаваме Божията сила.


Господи, благодаря Ти за дара на този ден. Благодаря Ти за всички благословии, които имам в живота си. Помогни ми да положа труд в моя живот за да се насладя на миговете на тишина и мълчание с Теб. Говори в моето сърце в тишината. Помогни ми да Те позная. Напътствай ме да Ти служа. Да мога винаги да Те възхвалявам. Амин.


Отделете малко време днес за да бъдете с Бог и да помълчите.





източник: http://myocn/