Седни до мен момче, да си поговорим.
Не съм говорила, отдавна със човек.
С добичетата много често спорим.
Сама живея тук, животът не е лек.

Дядото отдавна се спомина .
Но гробът му е чист и подреден.
Руши се селото, година след година.
Ще го затрият може би след мен.

Животът ми премина сред полята.
Сред цъфнал мак и изкласила ръж.
Обичам си животните, цветята.
Тук залюбих моят силен мъж.

Децата ни пораснаха щастливи.
Сред весели игри и детски смях.
Така ухаеха пожънатите ниви.
Сред грижи и надежди остарях.

Няма ги сега усмихнатите хора.
Пораснаха отдавна и нашите деца.
Цветята ми повехнаха на двора.
Отдавна няма ги любимите лица.

Седни момче, вода ще ти налея.
И хляба с меродийка посолен.
Не зная пак дали ще доживея.
Децата си да видя покрай мен...

Седни момче, не бързай!

Пейо Пеев

Аз знам,че както всеки поживял човек,
на тебе доброта,внимание,ти липсва,
а скъпи спомени не носят лек,
раняват още по-, душата ти изтискват
и бавно те гасят насамотек!