Блогът на Анахид :: Събудено в най-тихите сълзи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.04.2017 23:39 - Събудено в най-тихите сълзи

Автор: anibel Категория: Поезия

Прочетен: 2568 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.04.2017 00:14

Очите на нощта са две сърца, превърнали се в две дълбоки бездни. Пристанища са. Тихи на скръбта, в които вятърът, дори не шепне.
Косите й са клонки на върба, на тревите вечер тайничко нашепват. На нощта са устните изстинала смола, по която само тишините лепнат.
Ръцете й... Ръцете й са птици две, избягали от утро, делнично и прашно. И в техните пустинно-пясъчни криле потъва всичко. И дори най-страшното.
Тогава времето пригалва със мълчание, във себе си те сгушва и пълзи... И миг преди съня, дарява ти признание, събудено в най-тихите сълзи.

Нагоре