На любов
пътя каменен,
остри ръбове
следи творят!
Пясък на мечти,
из зъби скърца,
не дава им да спят!
Бури на души,
самота разнасят,
ония спомени не дават
на сърца покой!
По път неравен,
с остри камъни граден,
сърца спомени редят,
прескачат белези,
с мечти е той застлан.
В небе с бесен порив,
разбързани души
мечти разбутват,
сърца разтупани
пак търсят и зоват,
оня свят отново,
двама дето бяхме,
сами в мечти
и любовта избрахме,
не разбрахме,
сърца оставихме,
сами любов, да творят!
Калдаръм чука из сърца,
спомени ръбчета творят,
рани плискат
мечти в душите,
път каменен на любовта.

Максим Велков