Без да търся някаква аналогия с култовата реплика на шокираният от гнева на хората през оня далечен вече за всички нас и революционен за страната ни декември 1989 г. - др. Петър Младенов /останал в новата ни история с прякора си Пешо танкиста/, изтървана от него на стълбите пред Парламента ни : "Най-добре е танковете да дойдат", но това е моята оценка, запознавайки се още веднъж поименно с регистрираните от местната РИК кандидати за депутати от 20 партии и коалиции в нашият Търговищки четири мандатен изборен район! Категорично се присъединявам и към очакванията на хората, настояващи новите народни представители да си изпълнят срочните и спешни задачки и поправки в най-важните Закони /за които не им стигна основно Воля, а не толкова време в предният състав/, да преразгледат първото вето на новият президент Радев относно Закона за концесиите, да приемат тази пожелана от над 2, 5 милиона избиратели промяна в изборното законодателство на референдума, и на есен да се отиде на едни по-сериозни в много отношения нови избори.

Очевадно е вече, че след този предстоящ вот на 26.03.2017 г., стабилна управленска конфигурация няма как да се получи, изключвайки варианта за "голямата коалиция" между Герб и БСП, зверски отричана и от двете заподозрени страни. Засега...

Искам сега обаче да погледна, съсредоточа, както и поименно да направя своята оценка върху конкретните имена на кандидатите за депутати от нашият 28 МИР, и то точно днес, в денят на официално откритата вече предизборна кампания. Никога не съм одобрявал предварителното фаворизиране на когото и да е било, така че и сега няма да започна с прегледа на "силните", защото за мен и да ги има, те са само за тези дни, все пак.

И така, ще започна с личното си разочарование за поредната невъзможност на оставащият в мен за винаги личен сантимент на формациите в дясно, да излъчат една по-силна и обединена формула на своето участие в този вот. За пореден път вече гледаме едни и същи серии на стар филм, които просто при действащата изборна бариера от 4 % /която е висока и според мен!/, в голяма степен ще се окаже непосилна да бъде прескочена и от трите формата. "Приземявайки" поименно нещата, разбира се, че д-р Христо Христов е местното лице и водач на листа на "Нова Република", което заслужава да бъде най-силно подкрепено. Преминал през "школата" на СДС и убеден демократ, бяхме с него част от един екип, които тогава истински и сериозно притесняваше управляващите от 09.09.1944 г. Общината ни местни комунисти. Лично за мен останалите двама водачи, съответно на "РБ&Глас народен", и на "ДА България", си остават тотално неразпознаваеми.

Водач на листата на "Обединените патриоти" се оказва човек от Бургас - Георги Дракалиев, в комбинация с местните лидери на НФСБ и Атака, които за жалост остават силно неразпознаваеми, без някаква активност по темите и проблемите на местната ни политика. Помним добре, че на вота през 2014 г. мандат от региона ни супер изненадващо с около малко над 2 000 гласа спечели пък човек на Атака, но от Варна - Николай Александров, които освен с няколкото си поздрава в местните ни вестници по повод на национални празници, с друго за тези две години не можа да стане известен, както и да му видим очите. За теми, както и за поставяне на някакви местни проблеми, касаещи града ни пък - "забрави, забрави"! Тук е мястото и да вметна, че доскорошният местен лидер на НФСБ в града ни - Йордан Крачунов, оглавява сега листата на "Българска пролет" на Велизар Енчев. В неговият случай, и въпреки, че възрастта не е порок си мисля, че все пак всеки човек реално трябва да има преценка за себе си, и когато станеш на една достолепна възраст, да не се "кепазиш", както се казва... 

Обявилият се за борец на статуквото и несистемен играч - Марешки и неговата нова партия "Воля", регистрира водач тук с името...  Каприел Папазян. Нямам представа кой е, като може би и той е част от варненската му банка с кадри, командирована да води листи в цялата страна, като особено зле се приема това от местните хора в един Бургас, например...

Сериозната битка на тези избори, и то буквално за всеки един глас от т.нар. традиционен техен електорат ще проведат ДОСТ и ДПС. Не е никак случайно, че назначеният от Доган за оперативен ръководител Карадайъ е водач, както и че от другата страна е бившият зам.министър Орхан Исмаилов, които все пак е местният човек от двамата. Известни са резервите, с които е приет наместника на Доган, както и сериозното неодобрение сред обикновените турци към Хамди Илиязов, които вече повече от 15 години успешно усвоява атрактивна общинска собственост, и дерибейства на воля в региона ни...  Но всяко начало ще си има и край - нещо, което сега донякъде изненадващо изпита на гърба си довчера фаворита на ДПС Тунчер Кърджалиев, сега натирен в първа глуха линия, по партийно му.

Да погледнем сега и нещата "уж" в лявото пространство - в БСП/к/ избухна бунт в местното общинско ръководство, срещу елиминирането на практика на Явор Куюмджиев и като областен председател, и спускането на Светла Бъчварова - Пиралкова за водач на тяхната листа. Протеста им обаче не бе зачетен от тяхното национално ръководство, което поставя в деликатна роля местните бунтари...  А че Бъчварова - Пиралкова няма да събере и един глас извън тяхното си твърдо тъмно червено ядро на тази, по същество роднинска и кланова организация, е повече от ясно. Това донякъде дава повечко шансове на коалицията между АБВ & Движение 21, начело с красивата като жена Йорданка Георгиева, въпреки, че тя не можа да убеди много хора в качествата си като зам.областен управител. Донякъде ще и изиграе и лоша шега факта, че е родом от Попово, в предвид сложилите се както комплекси от тяхна страна още от времето на образуването на окръзите през далечната 1959 год., така и съществуващото все още силно предубеждение в доста търговищенци спрямо "нашествието" на управляващи кадри от Омургаг и Попово в града ни, особено през соц периода ни не любим...

Току преди финала да погледнем и положението в доскоро управляващата Герб - за съжаление, всичко там е според очакванията ми - външен водач в лицето на бившата енергийна министърка г-жа Теменужка Петкова, и след нея - пълна посредственост и послушание, както и липса дори на едно ново лице, донякъде. Явно е, че в тази изградена като управленска пирамида /по модела на БКП/ партия, реално собственост на Бойко Борисов, се толерира послушанието и безличието, безропотно изпълняващо спуснатите указания от центъра...  Пълна скука, и това си е.

И съвсем в края мога да направя заключението, че за много голямо и мое съжаление, повече от 27 години от началото на политическите промени на 10.11.1989 г., "политическият ни бостан" е много силно обран! Категорично и този бърз преглед на имената на тези, на практика "спуснати" листи и кандидати показва, че абсолютно резонно хората искат и настояват за промяна на тази дълбоко порочна практика и изборна система, възпроизвеждаща се по един и същ начин през годините, както и водеща ни до...  никъде. Явно е, че трябва да дойде времето на по-ярките местни личности, доказано милеещи, както и търсещи решения на проблемите в тази безспорно изостанала почти по-всичко област, а не на партийните послушковци от всички цветове!

В резултат на тази много слаба изборна селекция аз прогнозирам една ниска избирателна активност, като най-доброто разбира се е фактът, че изборът си всеки ще направи сам, включително и като може и да не хареса предлаганата му кинкалерия. За сега е това –

КУРАЖ И СВЕТЛИНА!