Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2018 01:44 - Браво на Борисов! Валерия Велева: Капанът, в който Борисов не влезе
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
0



 Капанът беше ясен. Извинение в Скопие - скандал у нас. И позор пред света! Ако се признае вина за депортацията на евреите от Македония, то това би означавало България да заплати компенсации на тези евреи, което би и струвало милиарди.

Борисов направи още един исторически жест към Скопие, който тепърва ще се оценява, коментира и проектира в сложните отношения на Балканите.

Българският министър-председател отдаде почит и поднесе венец пред мемориала в памет на депортираните евреи от земите на днешна Република Македония.


Визитата му, която трая буквално два часа, се очакваше с напрежение както у нас, така и в съседната братска вече страна. Какво ще каже премиерът, който е първият български държавник, приел да участва във възпоменателната церемония в двора на тютюневата фабрика, откъдето през март 1943 година 7144 евреи от присъединените тогава към България земи тръгват към своята ужасяваща гибел. Ще се извини ли, ще се поклони ли, ще приклекне ли – всяка дума, всеки негов жест бе от значение и се следеше под лупа.


Дни преди посещението на Борисов българската дипломация е била подложена на натискот европейски институции и по специално от германска страна България да признае вина за депортираните евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия.

 

В Република Македония отдавна съществува истерия по тази тема. Историци, свързани със службите за сигурност, не случайно подхвърлиха репликата, че биха искали да видят Борисов като Вили Бранд, който през 70-те години падна на колене пред паметника на жертвите във Варшавското гето. А след възпоменателната церемония не скриха разочарованието си, че „Борисов не е „стигнал докрай“и  не е станал "балканския Вили Бранд".

 

След церемонията македонски журналист зададе на българския премиер идиотския въпрос:Толкова ли е трудно да се каже едно „извинявай“, на който Борисов рязко и категорично отговори:Тази пропаганда не на мен! 

На всичкото отгоре преди посещението в Скопие в български медии се появи информацията, че Борисов ще се извини, което би предизвикало нечуван скандал у нас, а пък партията на Валери Симеонов излезе с гневна декларация в стил: Да не си посмял да се извиняваш! 

Към всичко това да си спомним и речта от преди две години на президента на Израел по време на освещаването на Паметника на спасението на българските евреи, в която той директно обвини българския народ за смъртта на евреите от Тракия и Македония. 

Капанът беше ясен.

Извинение там – скандал у нас.

И позор пред света! 

 

Първият въпрос е - има ли за какво да се извиняваме? 
Историческите факти са ясни - евреите от Македония не са били български граждани, а поданици на Югославия и Гърция - страни, окупирани от Третия райх. Българската администрация - военна и гражданска във Вардарска Македония и Егейска Тракия по време на Втората световна война е била под диктата на германското командване. Затова България не е могла нито да се намеси, нито да се застъпи, за да ги спаси евреите от тези "нови" български земи. 
В същото време в пределите на Царство България, признати от международния закон, нито един евреин, български поданик, не е бил изпратен в лагерите на смъртта. 

На тази плоскост изниква значението на личната отговорност на всеки човек в онези драматични събития, което Борисов недвусмислено подчерта. И когато говорим за депортацията на евреите от Македония, винаги трябва да започваме със спасяването на евреите в България, защото тези събития са свързани. 

Преди пет години, още в първия си мандат като премиер по повод антибългарския филм „Трето полувреме“ и провокиран от македонски въпрос „Няма ли някой най-после да се извини и да се тръгне на чисто“, Борисов изригна: „Да им се извиним, че сме спасили 50 хиляди евреи? Другите държави и това не са направили. И не е правилно от нашите съседи ние да бъдем непрекъснато оплювани в тая посока".

 

Сега Борисов беше по-смирен, но не измени на позицията си и на историческата истина: „Почитаме и скърбим заедно с македонския народ за тези, които не са успели да се измъкнат от нацистката машина. В тези най-жестоки времена българският народ е успял да спаси 48 000 евреи“.

 

И съвсем не случайно за първи път премиерът припомни, че отговорност за решението за депортацията е на Хайнрих Химлер, вторият най-влиятелен човек в Третия райх, и на германският посланик в София Адолф Бекерле, с което искаше да подчертае, че главната вина за Холокоста в Европа пада само и единствено над Германия.

 

Вторият въпрос е - какво би следвало, ако се извиним? 
Отговорът има три аспекта – морален, материален, политически.


Моралният поставя българския народ на подсъдимата скамейка и го завързва за стълба на позора. Признаването на вина за депортирането на евреите от Македония, означава България да признае, че нейното присъствие там през 1941-43 година е окупация и тази окупация е фашистка - теза, която се споделя от македонските историци, свързани с предишната власт. И която фактически няма почва. Нещо повече – българският народ е толерантен по отношение на раса, религия, произход. Именно затова той спасява „своите“ евреи, което е и първата проява на гражданско общество преди 75 години, и то в условията на война.

Днешна Европа, която в онези години не успя да даде отпор на нацизма, която роди доктрината за расизма и антисемитизма, всеячески се стреми да омаловажи този неоспорим български подвиг и затова има сили, които искат да ни набутат в тресавището на вина, която не е наша.

Когато в Македония направиха паметник на Холокоста, напълниха залите му с фалшификати, за да докажат на света какъв престъпник е била „фашитска България“. Във филма „Трето полувреме“ потресаващи са кадрите от депортирането на евреите от Македония, на които пише БДЖ и това бе шок тогава за България. После стана ясно, че филмът е бил част от „пропагандата“, за която Борисов подчерта пред скопския журналист. Първата работа на Зоран Заев, след като стана премиер на Македония, бе да изчисти именно надписите на онези паметници, където се визираха „българските фашисти“. 

Материалният аспект е още по-страшен – той поставя въпроса за компенсациите. Ако се признае вина за депортацията на евреите от Македония, то това би означавало България да заплати компенсации на тези евреи, което би и струвало милиарди. Има адвокатски кантори в чужбина, които се издържат с подобни дела. След Македония претенции за компенсации ще предяват и Сърбия, и Гърция. Кой български държавник би направил това? Още повече, че има декларация на Народното събрание от март 2013, която ясно посочва: „Оценявайки обективно историческите събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция. Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не е било във възможностите на местната българска администрация да го спре“. 
Тогава кой и защо раздуха в България истерията за признаването на вина? И с каква цел? 

Така стигаме до политическият аспект, който е свързан с днешния ден. Темата за вина със стара дата е опасна както за двустранните българо-македонски отношения, които в момента са в положителен възход, така и за имиджа и ролята на България в региона и в Европа.

В последните години България недвусмислено показа желание и воля за добросъседски отношения с Македония, с която споделяме обща история. Жестът на премиера да се поклони пред паметника на загиналите евреи беше оценен от Зоран Заев като „цивилизационен акт“, а скопски медии нарекоха Борисов „велик държавник". 
Безспорно значението на този акт излиза извън рамките на региона. 
Самото присъствие на Борисов там бе символ на съпричастност към болката. И още един повод да се подчертае пред Европа историческата роля на България за спасяването на евреите - нещо, което премиерът не пропусна да подчертае.


И накрая - Борисов поиска да се сложи край на спекулациите.

Дали това ще се случи - предстои да видим.

Отношенията между София и Скопие днес се базират на приятелските връзки между Борисов и Заев.

Но има да се разбиват още стериотипи.

И още капани, от които трябва да бягаме.

 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1819862
Постинги: 2299
Коментари: 1477
Гласове: 1565