БОБИ ЖДРЕБЕВ КАЗВА:

Понеже се питаме, какво става в държавата, да дам един “простичък” пример: в два осемнадесет етажни блока с по три входа в жк.Люлин има към 200 апартамента, малки и средни. Нека им сложим “пазарна” цена средно по 80 000 лв. , общо блоковете струват към 16 000 000 лв. Да сравним двата чудовищни по размер блока като обем с бутафорните тухлени зидчета пред ЦУМ, където са “усвоени едни пари” в “Античен културно-комуникационен комплекс Сердика” с бенефициент Министерство на културата на стойност 15 293 036. 01 лв. , от които съфинансирани от ЕФРР 13 431 690. 76 лв. ( умилителна е едната стотинка горе, честно някак си). Аз лично не виждам сред зидчетата и камъните,подредени кичозно, дори и два милиона инвестирани лева. Питам се къде точно са инвестирани останалите 14 милиона, при положение, че целият обект, барабар с бетона и козирката, стълбичките и парапетчетата не покрива обема дори и на партера само на единия от двата огромни посочени блока с по сто апартамента всеки. Наистина, колко цимент, бетон, пясък, арматура, надници, проекти, тухли, камъни, осветителни тела, плочки са отишли за двайсетината зидчета пред ЦУМ и бетонната кухина в Ларгото? 16 000 000 лв? Ха, ха. Ето един “простичък” пример какво става в държавата.

Понеже се питаме, какво става в държавата, да дам един “простичък” пример: в т.нар. “Квадрат” са “усвоени едни пари” – към 470 000 лв за подреждане на експозицията преди откриването. Хайде, нека от тях да са похарчени 35 000 лв за каталог и 35 000 лв за черни подрамки и боядисване с черна боя на паната и подиумите.Остават 400 000 лв за “подреждане”. Повечето от картините, пластиките и подиумите само са разместени или идват със старите си рамки от НХГ. Общо 2000 експоната са изложени, излиза, че за окачването на картините и поставянето на скулптурите се падат по 200 лв на всяка. С една дума – всеки експонат е закачен на стената, примерно за около една-две минути, срещу 200 лв, платени за труда. Скромно. 400 000 лв стигат за 1000 души безработни с минимална заплата да подреждат цял месец галерията, да боядитват, окачват, разместват, да свалят и пак да окачват, както и да се мотаят безцелно трийсетина дни из залите. Представяте ли си как хиляда души с къртовски труд вдигат общо 2000 картини? Цялата работа би приключила за пет минути. Та така с въпроса “Какво става в държавата?”

Какво става в държавата ли? Да дам един “простичък” пример: В НГДЕК, както я знаем “Класическата гимназия”, са усвоени “едни пари” за ремонт. Трудно се вписват в посочените суми обемите на ремонта, дори подменените джамлъци и дограмите да са на супер високи цени, а латексът за боядисването да е доставен с космически кораб от Марс. Но едни пари са похарчени за инвалидни асансьорни рампи, няма лошо. Лошото е, че не са ползвани нито една минута. Едната рампа е между партера и първия полуетаж, обаче между първия и втория етаж рампа няма. Втората е сложена към втория етаж, а е прескочено цяло едно стълбищно ниво. По-идиотски проект едва ли би могъл да се роди в нечия глава. Излиза, че придружителите на инвалидите в количка ще трябва да ги качват на гръб, заедно с количките по стълбището, преди да ползват и рампата за втория етаж, а до третия етаж – кой се докопал сам, докопал се. Чудовищна простотия. И да е само до “усвояването на едни пари”, как да е, но “бенефициентът” на проекта, Министерството на културата, смело е разрешил строежът на рампата да се закове върху стенописно пано, което е завинаги унищожено напълно умишлено. Другарите от Министерството на културата дори не са се замислили в стремежа си да усвоят бързо и простичко едните пари. Днес върху горната част на стенописното пано, докъдето не са стигнали пироните за рампата стои налепено тиксо, “за отсичане”. Бояджиите тръгнали да пребоядисат цялата картина, но вероятно са се поколебали, за разлика от културните чиновници, приели “обекта”. Та това става в държавата.