Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2016 23:08 - Как Бог се открива на човека в Стария Завет
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 726 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Свещеното Писание ни разкрива истината, че Бог по Своя воля снизхожда към човека и му се открива, но при това Той остава не напълно познаваем. Бог е недостижим в Своята същност и трудно може да бъде описан чрез нещо друго, затова казва чрез пророк Исаия: „Аз съм Бог и няма друг бог, и няма друг като Мене” (Ис. 46:9). Истината за съществуването на Бога не се нуждае от някакви по-особени доказателства - самият акт на сътворението и великите Божии дела, описани в Свещеното Писание, достатъчно красноречиво свидетелстват за Него.

От първите страници на книга Битие Бог ни поразява със Своето величие и творческа мощ. Той се открива най-напред като Творец, Който има отношение на обич и грижа към творението. Новозаветните думи „Бог е любов” (1 Иоан. 4:8) намират своето потвърждение още в първите страници на Библията. Св. отци виждат в акта на сътворението потвърждение, че любовта е начин на съществуване на Бога, която се изявява и в Неговите дела. Според Свещеното Писание Бог съществува в начало (Бит. 1:1), т.е. преди всяка твар, като общение на трите Лица – Отец, Син (Слово, Логос) и Дух Светий. Бог е Троица, защото Бог е любов. Съществуването на Бога като монада не би могло да изяви истински любовта вътре в Божеството. Трите Лица на Св. Троица съществуват от вечност в общение и любов помежду Си, и тази любов Ги подтиква да сътворят видимия и невидим свят, за явят любовта Си и да я споделят с всички твари. По този начин предвечната любов на Бога се проявява външно в акта на сътворението. 

Ако първите две глави на книга Битие разкриват Бог като Творец, то останалите библейски книги Го разкриват като Промислител – т.е. любящ Бог, Който се грижи непрестанно за Своето творение. Промислителната грижа се споделя еднакво от трите Лица на Божествената Троица и това става явно още в началните стихове на Библията. Бог твори пряко чрез Словото, а чрез Духа Той оживотворява материята. „Дух Божий се носеше над водата” (Бит.1:2) – свидетелства книга Битие. Глаголът „носеше”, използван в оригиналния староеврейски текст изразява действие, подобно на това, което извършва птицата, когато мъти яйцата си. Не случайно най-често използваното прилагателно име по отношение на Св. Дух е Животворящ, т.е. вдъхващ, поддържащ и възвръщащ живота. Бог твори съобразно първоначалния Си замисъл и в края на сътворението Неговото творение е „твърде добро” (Бит. 1:31), т.е. притежаващо съвършенствата, вложени в него от Твореца. Така творението става външен отпечатък на Божието съвършенство и едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога за старозаветния човек – „Небесата проповядват славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта” (Пс. 18:1). В новозаветни времена ап. Павел също привежда Божиите дела като най-авторитетното доказателство за Божието съществуване – „онова, що е невидимо у Бога, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане на творенията” (Рим. 1:20). 

Човекът, който винаги е представлявал загадка и сам за себе си, също може да се разглежда като едно живо доказателство за съществуването на Бога. Свещените книги ни показват, че старозаветният човек винаги е усещал своята уникалност и достойнство сред останалите твари, но едновременно с това и своята ограниченост и невъзможност да постигне висшите цели на своето битие. Познаването на себе си в светлината на Божественото Откровение по естествен път го довежда до желание за общение с Бога и до възможност да осъществи своето висше назначение – да бъде по благодат това, което е Бог по Своята същност. Псалом 138 ни дава доказателство за това. Той е един своеобразен химн-възхвала на Бога, породен от осъзнаването на високото назначение на човека: „Славя те, защото съм дивно устроен” (Пс. 138:14). Стиховете на този старозаветен химн звучат като някакава присъда над човека, чието съществуване и блаженство е обусловено от Бога: „Дивно е за мене (Твоето) знание, - то е високо, не мога да го постигна! Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, - и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи”. (Пс. 138: 6-10). Божието всезнание и вездесъщие е предмет на удивление за човека. Бог обитава навсякъде, за разлика от разбиранията на езичниците, чийто божества имат ограничено владение – небето, земята или водата. Според разбирането на старозаветния човек Бог е толкова близко до човека, че са Му открити дори мислите му, дори и онези, които все още не са се породили в него. Бог познава човека изцяло – и във времето и в пространството, но тази Негова власт не ограничава човека, не подтиска неговата свобода. В съзнанието на старозаветния човек Бог полага над него десницата Си единствено за да общува с него и да го ръководи. Докато за Бог всичко в човека е ясно, то за човека познанието на Бога е недостижимо и той възкликва: „Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже!” (Пс. 138:17). Този псалом има за цел не само да прослави Божието величие и непостижимост сами по себе си, но и по отношение на общуването на човека с Бога. Псалом 138 ни разкрива, че общувайки с човека, Бог го води и направлява към спазване на Неговите заповеди - път, който води към вечен живот (Второз. 5:33) и неизказано общение с Бога – лице с лице (Второз. 5:4; 1 Кор. 13:12). 

Грижата на Бог за творението и по-специално за човека не се променя дори след като той се отклонява от своето естествено предназначение да се усъвършенства в познание на доброто. Грехопадението не променя Божиите планове за човека и Той продължава да действа, за да доведе човека отново до първото състояние на общение с Него. Цялото Свещено Писание свидетелства, че макар Бог да е престанал да твори, Той не престава да се грижи за творението и да обновява човека, за да постигне онова, за което Бог го е предопределил – да се усъвършенства по образа на Неговия Син (Рим. 8:39) от „слава в слава” (2 Кор. 3:18).

Старозаветното Писание ни дава много доказателства затова, че Бог активно търси човека и му се открива при различни обстоятелства. Бог се открива по Своя инициатива и на праведни, и на грешни. След грехопадението не се крие от Адам и Ева, а ги търси и им се явява; открива се на Каин и на Давид, когато те съгрешават. Бог е верен на обещанията Си, затова не изоставя Израил, когато той изпада в идолопоклонство или когато негодува в пустинята и иска да се върне в Египет - земята на робството. Бог се явява като Ангел Господен на много старозаветни праведници – на Авраам, на Моисей, комуто се открива като „вечно Съществуващият” (Изх. 3:14), на Гедеон, когото вдъхновява за война с мадиамците (Съд. 6:11-12). Според светоотеческото разбиране Ангелът Господен, за Който се говори в Стария Завет, е Второто Лице на Света Троица – Син Божий, и Неговото явяване при значими събития потвърждава ролята Му на Вестител и изпълнител на Божията воля. Бог Слово се разкрива в Стария Завет чрез множество Свои действия, но никога явно и открито, поради опасността евреите да решат, че има множество богове, а не един Бог.

Имената, с които Бог се назовава в Стария Завет имат отношение към Неговата същност. Най-важното име, с които се именува Бог е Яхве, т.е. вечно Съществуващият (Изх. 3:14). Често се използва и името Елохим, в което има някакво загатване за множественост, но се употребява винаги в единствено число – подобно на учтивата форма „Вие” в разговорната реч.

В отношенията си с човека Бог изисква любов и вярност, подобни на тези, които Той оказва на човека. Във книга Второзаконие Бог поставя едно изискване към тези, които влизат в завет с Него – „да обичаш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа, за да живееш” (Второз. 30:6). И тази заповед, според Божиите думи не е далечна и неизпълнима за човека, защото „това слово е твърде близо до тебе: то е в устата ти и в сърцето ти, за да го изпълняваш” (Второз. 30:14). 

Отношенията между Бог и човека са винаги лични, така че старозаветният човек е усещал Божията грижа във всеки един момент. В Своя благ промисъл Бог подхожда към човека според конкретната нужда – понякога с кротко и увещателно слово, друг път със строга заповед, подлагайки го на изпитание или наказание, а най-често с проява на милост и прощаване на греховете. Всичко това поддържа у човека съзнанието, че общува с живия Бог, който е човеколюбив, милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен (Изх. 34:6). Това потвърждава убедеността, че именно Той е единият и истиненен Бог, а божества на езичниците са нищо друго освен идоли, фалшиви изделия на човешките ръце, които нямат очи и уши, не могат да виждат, да чуват и да говорят, и в този смисъл са безполезни за човека (Пс. 134:15-18). Навсякъде в Стария Завет на идолопоклонството се гледа като на измяна към Яхве, потъпкване на завета с Него и духовно прелюбодеяние. 

Ако трябва да обобщим с няколко думи онова, което Свещеното Писание на Стария Завет ни разкрива за Бога, би се получило следното определение за Бога като Същество вечно, независимо, всесъвършено, свободно действащо, духовно, неизменно, едно, всезнаещо, всемогъщо, премъдро, всеблаго, пресвято, самодостатъчно, безкрайно, непостижимо, преблажено и първопричина за всичко съществуващо.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. siainia - :)))
06.02.2016 23:21
Отиди легни си почини на спокойствие има Бог и той бди над нас :)
цитирай
2. elianna - ---
07.02.2016 06:14
Християнството не гарантира бляскава кариера, но кръст е обещан на всички. Иеромонах Димитрий Першин
цитирай
3. elianna - ---
07.02.2016 07:03
Явявайки се открито на хората, които Го търсят с цялото си сърце, и скривайки се от онези, които с цялото си сърце бягат от Него, Бог регулира човешкото знание за Себе Си. Той ни дава знаци, които са видими за търсещите Го и невидими за равнодушните към Него. На онези, които искат да виждат, Той дава достатъчно светлина. На онези, които искат да не виждат нищо, Той дава достатъчно мрак. Блез Паскал
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172299
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031