Постинг
06.02.2016 17:14 -
„Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо” (1 Кор. 6:12).
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 866 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2016 18:17
Прочетен: 866 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 06.02.2016 18:17
„Всичко ми е позволено,
ала не всичко е полезно;
всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо”
(1 Кор. 6:12).
-------------------------
Всичко мога да правя, братя мои, това е близо е до притчата
за блудния син, но не всичко ми е за полза.
Защо не всичко ми е за полза?
И веднага идва отговорът
- но няма да бъда аз обладан от нещо; защото това, което не ми е от полза, властва над мене, пленява ме.
Това е нещо, което навярно не сме помисляли колкото трябва, а именно, че това, което не ми е от полза, тоест нещата, които са противни на Божията воля, по някаква тайна причина ме пленяват, превръщат се в навици, стават реално примки и тъмници, от които не излизаме лесно. Знаете, че Бог е благороден и не държи никого насила до Себе Си, но дяволът, именно защото е това, което е, те държи насила.
Затова викаш Бога - и Той не идва, а очаква да извървиш цял екзистенциален път, за да дойде, когато трябва. Викаш дявола и той веднага идва; казваш на Първия - Тръгни си! и преди да е дошъл, Той си е тръгнал. Викаш на другия махни се!, но той не се маха.
След като ме извика!
Е вече не те искам!
Тука съм! Не се маха лесно, а властва и създава навици у нас.
Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ
- за тялото. (1 Кор. 6:13).
Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.
Не само душата е за Господа. Периодът на плато- низма е свършил окончателно за Новия Завет. Тялото е за Господа, и то има духовни пориви. Живеем в епоха, която още презира тялото, в която още се смята, че човек може скверни тялото си и да бъде чист по дух, „защото духът е от друг порядък” - ти казват, да, ама не е от друг порядък, човекът е единен, ако скверня пръста си, скверня душата си чрез пръста. Когато мърся ръце, нозе, очи, цялото тяло, и особено чрез блудството, това нещо се получава, нали? Нашата епоха не иска да слуша това, защото казахме, че тя е платоническа. Както и платони- ческата вяра, че човекът уж е само неговата душа, има такива последици, че каквото и да правиш с тялото си, няма никакво значение. Всъщност не можеш да правиш нищо с тялото, защото душата прави това, което прави с тялото и вижте какъв дух на утеха има тук.
„Нима не знаете, че телата ви са Христови членове?” (1 Кор. 6:15).
Телесно се кръщаваме, миропомазваме и причастяваме с Тялото и Кръвта на Христос. Ние сме телесни членове, тялото е създадено от Бога, не от някакъв зъл бог, от някаква случайност или аномалия във вселената. Нито някога ще бъде премахнато.
Защото е Божие дело. Ние сме предупредени от апостола, „че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея?” и обратно „А който се съединява с Господа, един дух е с Него” Тук ще изберете между две неща т.е. не можеш да кажеш, че ще бъдеш един дух с Господа, и едно тяло с блудницата.
Апостолът иска да каже тук, че ако си един дух с Христос, ще бъдеш едно тяло с Него. И ако си едно тяло с блудницата, ще бъдеш един дух с нея. Всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.
Тук веднага чуваме викове и надигания - нямам ли право да правя с тялото си какво искам?
Не е ли мое? Чие е?
Хайде вън поповете оттук!
Навремето имаше дискусия около абортите и се сещам, че имаше демонстрации на някакви феминистки, които казваха- аз имам власт над моето тяло! Някои свещеници възразяха, а те казваха: Поповете да си гледат работата и продължението: в Литургиите, Вечерните и Водосветите! Вие се занимавате с духовните неща, с телесните ще се занимаваме ние. Не съгрешавам с моето тяло, не е ли мое? Не съгрешавам с твоето тяло. Трябва да съществува мощна причина, за да каже св. ап. Павел това.
Коя е тя?
„Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? ” (1 Кор. 6:18).
В смисъл, че чувствате това присъствие на Светия Дух. Затова, когато човек не чувства присъствието на Светия Дух, нещата, за които говорим, нямат смисъл. Важното е човек да чувства присъствието на Светия Дух. Не е нужно да изоставяме телесното измерение, не е нужно всички да ставаме монаси, но човек чувства, че неговите критерии се променят изключително много. Днес се опитват да убедят особено младите, че трябва да имат сексуална откритост. Резултатът е, че ги увреждат. Защото тази чаша тук има еди-колко си вода, но ако дам на всички вас, накрая ще има ли какво да пия?
Ако пръскам тази вода, не е ли така?
Трябва да съществува Светият Дух, за да обновява това нещо в теб, да имаш извор, откъдето да се храниш и оттам да даваш, но тази любов не е просто естествена любов. И ако не съществува това нещо, какво става? Пръскаме тук, пръскаме там, пръскаме цял ден и цяла нощ и накрая идват съпрузи при нас, свещениците, и ни казват - не можем да се обичаме. Не намираме сила в нас да се обичаме.
Това естествено има предистория, т.е. една разруха, който се проявява в младите сега, където крайният идеал е да си привлекателен, привлекателна, да създаваш връзки от 12-13 год. възраст и младият да се изразходва, докато стигне до определена възраст, където вече нищо не може да изразходва, подивял е срещу всичко и всички и чувства, че всички го мамят и накрая изпада в депресия.
Днес това са обичайни неща и не можем да ги крием или да не ги казваме, защото са реалност. Аз живея в такъв свят на студенти и това е моят всекидневен опит- гледам младите, че нямат в себе си сила за живот - 20-годишни, а изглеждат 70-годишни, защото са пръснали своите жизнени сили наляво-надясно. Някои от сега са разбити, напълно, дори телесно. Някой път се чувствам по-млад от тях и им го казвам.
Въпросът е именно това, че тези млади имат нужда да преоткрият това равновесие тук, където човек е храм на Светия Дух.
Това което ще придобият, измеренията, които получават, са такива, че не могат да се сравнят с това, което светът им дава. Това, което получават младежите е много по- висше и велико, те придобиват дълбочина и достойнство.
„Защото вие сте скъпо купени.
Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии”. (1 Кор. 6:20).
-----------
прот. Николай Лудовикос
ала не всичко е полезно;
всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо”
(1 Кор. 6:12).
-------------------------
Всичко мога да правя, братя мои, това е близо е до притчата
за блудния син, но не всичко ми е за полза.
Защо не всичко ми е за полза?
И веднага идва отговорът
- но няма да бъда аз обладан от нещо; защото това, което не ми е от полза, властва над мене, пленява ме.
Това е нещо, което навярно не сме помисляли колкото трябва, а именно, че това, което не ми е от полза, тоест нещата, които са противни на Божията воля, по някаква тайна причина ме пленяват, превръщат се в навици, стават реално примки и тъмници, от които не излизаме лесно. Знаете, че Бог е благороден и не държи никого насила до Себе Си, но дяволът, именно защото е това, което е, те държи насила.
Затова викаш Бога - и Той не идва, а очаква да извървиш цял екзистенциален път, за да дойде, когато трябва. Викаш дявола и той веднага идва; казваш на Първия - Тръгни си! и преди да е дошъл, Той си е тръгнал. Викаш на другия махни се!, но той не се маха.
След като ме извика!
Е вече не те искам!
Тука съм! Не се маха лесно, а властва и създава навици у нас.
Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ
- за тялото. (1 Кор. 6:13).
Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.
Не само душата е за Господа. Периодът на плато- низма е свършил окончателно за Новия Завет. Тялото е за Господа, и то има духовни пориви. Живеем в епоха, която още презира тялото, в която още се смята, че човек може скверни тялото си и да бъде чист по дух, „защото духът е от друг порядък” - ти казват, да, ама не е от друг порядък, човекът е единен, ако скверня пръста си, скверня душата си чрез пръста. Когато мърся ръце, нозе, очи, цялото тяло, и особено чрез блудството, това нещо се получава, нали? Нашата епоха не иска да слуша това, защото казахме, че тя е платоническа. Както и платони- ческата вяра, че човекът уж е само неговата душа, има такива последици, че каквото и да правиш с тялото си, няма никакво значение. Всъщност не можеш да правиш нищо с тялото, защото душата прави това, което прави с тялото и вижте какъв дух на утеха има тук.
„Нима не знаете, че телата ви са Христови членове?” (1 Кор. 6:15).
Телесно се кръщаваме, миропомазваме и причастяваме с Тялото и Кръвта на Христос. Ние сме телесни членове, тялото е създадено от Бога, не от някакъв зъл бог, от някаква случайност или аномалия във вселената. Нито някога ще бъде премахнато.
Защото е Божие дело. Ние сме предупредени от апостола, „че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея?” и обратно „А който се съединява с Господа, един дух е с Него” Тук ще изберете между две неща т.е. не можеш да кажеш, че ще бъдеш един дух с Господа, и едно тяло с блудницата.
Апостолът иска да каже тук, че ако си един дух с Христос, ще бъдеш едно тяло с Него. И ако си едно тяло с блудницата, ще бъдеш един дух с нея. Всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.
Тук веднага чуваме викове и надигания - нямам ли право да правя с тялото си какво искам?
Не е ли мое? Чие е?
Хайде вън поповете оттук!
Навремето имаше дискусия около абортите и се сещам, че имаше демонстрации на някакви феминистки, които казваха- аз имам власт над моето тяло! Някои свещеници възразяха, а те казваха: Поповете да си гледат работата и продължението: в Литургиите, Вечерните и Водосветите! Вие се занимавате с духовните неща, с телесните ще се занимаваме ние. Не съгрешавам с моето тяло, не е ли мое? Не съгрешавам с твоето тяло. Трябва да съществува мощна причина, за да каже св. ап. Павел това.
Коя е тя?
„Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? ” (1 Кор. 6:18).
В смисъл, че чувствате това присъствие на Светия Дух. Затова, когато човек не чувства присъствието на Светия Дух, нещата, за които говорим, нямат смисъл. Важното е човек да чувства присъствието на Светия Дух. Не е нужно да изоставяме телесното измерение, не е нужно всички да ставаме монаси, но човек чувства, че неговите критерии се променят изключително много. Днес се опитват да убедят особено младите, че трябва да имат сексуална откритост. Резултатът е, че ги увреждат. Защото тази чаша тук има еди-колко си вода, но ако дам на всички вас, накрая ще има ли какво да пия?
Ако пръскам тази вода, не е ли така?
Трябва да съществува Светият Дух, за да обновява това нещо в теб, да имаш извор, откъдето да се храниш и оттам да даваш, но тази любов не е просто естествена любов. И ако не съществува това нещо, какво става? Пръскаме тук, пръскаме там, пръскаме цял ден и цяла нощ и накрая идват съпрузи при нас, свещениците, и ни казват - не можем да се обичаме. Не намираме сила в нас да се обичаме.
Това естествено има предистория, т.е. една разруха, който се проявява в младите сега, където крайният идеал е да си привлекателен, привлекателна, да създаваш връзки от 12-13 год. възраст и младият да се изразходва, докато стигне до определена възраст, където вече нищо не може да изразходва, подивял е срещу всичко и всички и чувства, че всички го мамят и накрая изпада в депресия.
Днес това са обичайни неща и не можем да ги крием или да не ги казваме, защото са реалност. Аз живея в такъв свят на студенти и това е моят всекидневен опит- гледам младите, че нямат в себе си сила за живот - 20-годишни, а изглеждат 70-годишни, защото са пръснали своите жизнени сили наляво-надясно. Някои от сега са разбити, напълно, дори телесно. Някой път се чувствам по-млад от тях и им го казвам.
Въпросът е именно това, че тези млади имат нужда да преоткрият това равновесие тук, където човек е храм на Светия Дух.
Това което ще придобият, измеренията, които получават, са такива, че не могат да се сравнят с това, което светът им дава. Това, което получават младежите е много по- висше и велико, те придобиват дълбочина и достойнство.
„Защото вие сте скъпо купени.
Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии”. (1 Кор. 6:20).
-----------
прот. Николай Лудовикос
Един е смисълът на живота тук на земята, въпреки, че се стремят да го унищожат с всевъзможни безумни теории – това е изпълняването на Христовите заповеди.Старецът Йосиф Ватопедски
цитирайОсъзнаването че всичко ти е позволено и имаш право на избор е част от човешкото самоосъзнаване. Колкото по дълбока е саморефлексията толкова по стаено е възхищението от великолепието на Свободата, която Бог ни дава - Свобода, която може да ни направи Богочовеци. Бог не желае творението Му да бъде роб и го дарява с правото на избор във всичко, дори и правото на отстъпление от Бога - вж. Притчата за блудния син. Все едно, че Бог е взел Човека и го е поставил на най-високият връх възможен и му е казал - Свободен си! И все пак, Любовта поставя изпитание - изпитанието на послушанието. Има една заповед, която не трябва да се прекрачва - познанието за доброто и злото. Защо е забранен плодът на познанието? Защото смисълът на човешкото съществуване го придава Бог. Ако Бог не е в центъра на човешкият живот смисълът се загубва. Човекът има смисъл само и единствено в измерението на Любовта, защото Бог е Любов. Божията любов е единствената причина за нашето съществуване. Ако човекът обича безрезервно Бога съвсем естествено е да възприема Бога в центъра на своето съществувание. Какво повече може да изпитва обичащият освен благодарност и силна привързаност към Този, Който Го е създал с Любов? Това е естественото взаимоотношение между човека и неговият Създател. В контекста на Любовта изобщо не стои въпроса за избор извън позволеното от Бога, щастието, радостта от общуването с Бога преизпълват и облагородяват човешката душа. А душа, изпълнена с Божият Дух не може и да си представи да направи избор различен от Божията воля...
Елиана
цитирайЕлиана
Търсене
За този блог
Гласове: 610
Блогрол
1. православна младеж
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители
