православни записки :: Беседа за това, че Бог не е виновник за злото

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.02.2016 10:39 - Беседа за това, че Бог не е виновник за злото – от св. В.Велики

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 730 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 07.02.2016 10:55

В своята „Беседа за това, че Бог не е виновник за злото”, св. Василий Велики (330-378) доказва, че е еднакво безумие да се твърди, че няма Бог, както и това, че Бог е виновник за злото. Светителят доказва, че виновни за злото сме самите ние, защото начало и корен на злото е онова, което зависи от нас - нашата свобода. Св. Василий посочва бедствията и онова зло, което усещаме като трудно и болезнено за нас – телесните болки, раните на тялото, недостига на необходимото, безславието, загубата на имуществото и нашите близки, безвременната смърт и т.н., за бедствия, произтичащи от греха, които мъдрият и благ Господ изпраща за наша полза.

Св. Василий Велики се спира конкретно върху някои места от Свещеното Писание, в които сякаш Бог е описан като виновник за злото и причиняващ зло. „Но казват, пише св. Василий Велики, ако Бог не е виновен за злото, защо е казано: „Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие” (Ис. 45:7). И още: „слезе от Господа злочестие към портите иерусалимски” (Мих. 1:12), „става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ” (Ам. 3:6), и Мойсеевата песен, в която Сам Бог казва: „Аз моря и съживявам, Аз раня и церя, и няма кой да избавя от ръката Ми” (Втор. 32:39). Св. Василий Велики успява да изясни истинския смисъл на тези библейски места и така да потвърди библейското учение, че Създателят на творението не е творец и на злото. Казаното „Аз създавам светлината и творя тъмнината” има за цел да се отхвърли категорично идеята, че може да има друг бог освен единия истински Бог. Земните стихии, които изглеждат като противоборстващи една на друга, често са служили за подтик у древните хора да търсят друг виновник за тяхното съществуване и да ги приписват на различни богове. „Причинявам бедствие” – т.е. Бог разкрива, че често използва злото, за да го преобразува в добро или да постигне блага цел. Всички бедствия, войни и последствията от тях се случват според справедливия Божи съд – Содом е унищожен заради беззаконните му дела, Иерусалим е разрушен, а храмът опустошен заради греховете на иудеите. Думите „Аз моря и съживявам, Аз раня и церя, и няма кой да избавя от ръката Ми” също говорят едновременно за Божието всевластие и за Неговата благост. Много са примерите в Стария Завет, когато Бог поразява плътта, за да изцели душата и умъртвява греха, за да живее правдата. „Когато чуваш - „става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ”, казва св. Василий Велики, разбирай, че в Писанието се говори за бедствия, сполетели грешниците, за да се обърнат от греховете си”. Болестите, сушата, безплодието на земята и бедствията, често пъти се пращат от Бога за да обуздават греха и да пресичат нарастването му. Бог изтребва злото, но злото не е от Бога. Наказанията, допускани от праведния Божи съд, често служат за поука на неразумните и за пример на разумните. Така фараонът бил потопен с цялата му войска, а предишните жители на Палестина изтребени по Божия заповед. Многообразните прояви на злото в Стария Завет никога не са самоцелни, а най-често служат за поука, като посочват истинското зло – греха и поучават в доброто и в следване на Божиите наредби. „Не се огорчавай от разпоредбите на Божието домостроителство, учи св. Василий Велики, и въобще не считай Бог виновен за съществуването на злото, и не си представяй, като че злото съществува самостоятелно. Злото е липса на добро... и не съществува само по себе си, но се появява при повреждане на душата... То не е неродено (т.е. съществуващо като Бога от вечност –ск.м.), както говорят нечестивите, които правят лукавото естество равночестно на благото естество, признавайки и едното, и другото безначални и висши по произход; то не е и родено, защото, ако всичко е от Бога, то как от благия ще произлезе зло? ... Злото не е сътворено заедно с това, което е добро (Бит. 1:31), ... нито разумните твари, произлезли от Създателя, не са приведени в битие с примес на лукавство... Повредила се е душата, отклонявайки се от естественото за нея. А кое за нея е било най-първостепенното благо? Пребиваването с Бога и единението с Него посредством любовта... Бог е живот, а лишаването от живот – смърт. Адам си е приготвил смърт чрез отдалечаването от Бога, както е писано: „Които се отдалечават от Тебе, загиват” (Пс. 72:27)... Който порицава Твореца, че не ни е устроил естествено безгрешни, той всъщност предпочита неразумната природа пред разумната, неподвижната и нямаща стремежи пред природата, надарена със свободна воля и действие... Дяволът е зъл по същата причина, защото и той е имал свободен живот, и на него е била дадена власт да пребивава с Бога или да се отдалечава от Благия. Затова той не е създаден като наш враг, но от завистта е доведен до вражда с нас... защото, виждайки, че сам е низвергнат от ангелите, не могъл равнодушно да гледа как земнороденият чрез преуспяване се възвисява до ангелско достойнство... Някои ще кажат – за какво е било в рая дървото, с помощта на което дяволът е могъл да успее в злоумисъла си против нас? Защото ако я нямаше тая прелъстителна примамка, то как щеше да ни въвлече в злоумисъла си против нас? Всичко това е било затова, защото била нужна заповед, за да се изпита нашето послушание. И тъй, дяволът станал наш противник вследствие на падението, до което сме били доведени от неговата злоба. И според Божието домостроителство с него сме в борба, за да го победим с послушание... Той е човеконенавистник по същата причина, по която е и богоборец – той ни ненавижда като творения на Господа, ненавижда ни като Божие подобие. Неговата природа е безплътна, затова и според апостола „нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината”(Еф. 6:12)”.

Използвана литература:
Беседа за това, че Бог не е виновник за злото – от св. В.Велики