Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2016 07:22 - За християнската свобода (според Послание на св. ап. Павел до Галатяни)
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 941 Коментари: 4 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Стойте твърдо в свободата,

която Христос ни дарува”
(Гал. 5:1)

В посланието си до Галатяни ап. Павел се явява в защита на християнската свобода от робството на закона. По тази причина някои наричат това послание Магна Харта на християнската вяра, по подобие на „Великата харта на свободите” – на лат. „Magna Charta Libertatum” (1215 г.), защитаваща правата на определени обществени прослойки от неограничената кралска власт. Тук ап. Павел защитава християнската свобода от „робското иго” на закона, който заплашвал да я унищожи.

Позовавайки се на авторитета на Христов апостол, ап. Павел убеждава християните в превъзходството на евангелския закон над старозаветния. Той изобличава онези, които учели народа, че без следване предписанията на старозаветните обреди никой не може да се спаси. Смело и аргументирано Христовият апостол защитава закона на благодатта, като на обредовия закон съпоставя благодеянията получени в името Христово. Нещо повече, ап. Павел укорява галатяните, че са пренебрегнали даруваното им в Христа спасение и са приели „друго благовестие” (Гал. 1:6), което не основава спасението върху Христовата смърт и възкресение, а върху делата по закона. Макар това „благовестие” на пръв поглед да не изопачавало цялото Евангелие, то внася в него сериозна повреда, заплашваща да го унищожи. Ап. Павел се противопоставил преди всичко на закона за обрязването, който от времето на Авраам се е считал за белег на взаимоотношенията между Бог и Неговия народ. С този обичай, който всеки евреин е бил длъжен да спазва, били свързани и другите изисквания на закона – спазването на съботата, постановленията за чисти и нечисти храни и т.н. По-нататък в посланието ап. Павел подчертава неспособността на старозаветният закон да усъвършенства и спасява човека.„Обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът” (Гал. 2:16). Думите му утвърждават истината, че законът трябва да бъде изоставен не защото не е добър, а защото е немощен и чрез него никой човек не може да се оправдае. „Чрез закона умрях за закона” (Гал. 2:19), с тези думи ап. Павел разкрива, че самия закон чрез Мойсей и пророците довежда човеците до Христа. Връщането към него не води до спасение, а единствено прави човека виновен, защото никой не може да спази всичките му предписания и така неизбежно попада под осъждане. Връщането към закона отчуждава човека от Христовата благодат, прави безполезна Христовата смърт, защото „ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря”(Гал. 2: 21). 

По-нататък ап. Павел доказва, че исторически вярата е предшествала появата на закона, затова„които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам. А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие” (Гал. 3:9-10). Законът е бил изобличител на греховете, но не е имал силата да освободи човека от греха. Ап. Павел го нарича„възпитател в Христа” (Гал. 3:24). Чрез Христос сме изкупени от клетвата на закона и в Негово име всички ставаме „синове Божии, чрез вярата в Иисуса Христа” (Гал. 3:26). Обещанието, дадено на патриарх Авраам, се изпълнява в Христос, който е Авраамово семе, а чрез Него се разпростира и над езичниците, които никога не са били под закона (вж. Гал. 3:13-18). 

Ап. Павел настойчиво ни призовава да постъпваме според свободата, която ни е дарувана в Христа. Той призовава да не бъдем роби на закона, а да се освободим от игото на подзаконното робство. И все пак предупреждава – свободата ни не трябва да става повод за угаждане на плътта, защото сме получили свободата, не за да нарушаваме закона, а за да го надминем. Освободени сме от ярема на закона, но за да вървим по пътя, който Сам Христос ни е посочил, без принуда, като получили добро възпитание (чрез закона). За да покаже, че пътят на вярата и свободата е по-съвършен от изпълнението на закона, ап. Павел изброява плодовете на живота по Духа и ги противопоставя на плътския начин на живот. Последният е егоцентричен по своята същност, насочен към удоволствия и пренебрегващ Божията воля. За тези, които живеят по Дух, ап. Павел казва, че нямат нужда от наставленията на закона, защото сами „са разпнали плътта си със страстите и похотите” (Гал. 5:24), т.е. сами са се поставили над закона. Добрите дела апостолът нарича плод на Духа, защото от нас, човеците, се дава семето, т.е. произволението, но за да израсте и даде плод, това зависи от Бога. Като изброява плодовете на Духа, апостолът започва с любовта, която не веднъж посочва като венец на всички добродетели.

Свободата стои в основата на християнския нравствен закон. Без нея няма истинска добродетел, нито подвиг. Свободата отличава човека от всичко съществуващо. Тя е неоценим дар, даден ни от Бога, който ни дава възможност да се развиваме, израстваме и се утвърждаваме в границите на определените от Бога възможности. Благодарение на тази свобода човек е способен творчески да се разкрие, прояви и да осъществи себе си. Със дара на свободата човекът се отличава от останалото творение. Макар всичко в света да се подчинява на закона на необходимостта, човекът се оказва не напълно подчинен на него именно заради свободата, дарувана му от Бога. Свободата прави човека отговорен за това, което върши, защото благодарение на нея той може да прави избор в нравствено отношение и е причина за собственото си състояние. Свободата е била дадена като дар на човека, за да го развие чрез спазване на заповедите и в послушание на Божията воля. От самото начало волята Божия е била над човека – от една страна тя му дава власт над цялата земя и тварите, а от друга го ограничава, със заповедтта да не докосва забранения плод на дървото на познанието. Грешката на Адам била, че той не разбрал смисъла и възпитателното значение на заповедта, а я приписал на ревнивото желание на Бога да запази Своето първенство. Той повярвал на лъжата на дявола и не проявил доверие към Бога. От непослушанието на Адам останала и склонността на човека да се съпротивлява на всички заповедни форми. Той не могъл да разбере значението на закона като начин да се ограничи властта на злото. След като Христос доброволно се подчинил на закона, освободил човека от робството му и вместо закона, който подчинява и осъжда, му дарил благодат, която освобождава и спасява. Тази благодат прави човека способен да живее в Божието царство, което не е нищо друго, освен тържество на духовната свобода в нейното съвършенство и пълнота.




Гласувай:
1




1. siainia - Закона
07.02.2016 07:38
Човек който извършва грях е роб на греха така ,че закона е добър защото ни ограничава от греха!
цитирай
2. siainia - А вярата ти е в христос
07.02.2016 07:49
Щяхте да го слушате когато се въплъти в някой ,човек.Как може да вярваш на някой пък да не спазваш завета му !
цитирай
3. siainia - Закона
07.02.2016 07:52
Е сила божия понеже чрез принципи побеждаваме греховните мисли!
цитирай
4. siainia - Понеже
07.02.2016 08:09
Греха "работи" без наше знание против нашата воля ,никой по собсвено желание не би искал да служи на греха!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1173009
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031