Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2016 04:37 - Под егото
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1401 Коментари: 12 Гласове:
3

Последна промяна: 09.02.2016 08:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Благодаря на коментатора „Ме“ за заглавието, много е точно. Разгоряха се страсти около егото. Страстите не са хубаво нещо. Страдания са това. И да хвърлям на едро думи също не е хубаво, но ми омръзна да мълча и да се съгласявам, понеже на мнозинството така му изнасяло. К"во ви изнася бе, пичове? Да продължавате да си бъдете все същите лицемери всеки ден ли, поне пишете с имената си, а? Гледайте си там вашата работа, аз си гледам моята, не копнея да ме хвалите, не ме дразнят и обидите, все пак истината е болезнена, за вас егоист звучи обидно, а аз твърдя, че всички сме егоисти и всички трябва да станем по-малко егоисти.

„Охлювът няма да разбере орлите“ - определя ме някой си там друг смелчага. Орел е онзи, който извършва нещо в полза на другите. Орел е Тур Хейердал, защото е доказал на практика една теория. Орел е Ботев, защото е бил наясно какво го чака и въпреки това е тръгнал, защото е имал висша цел. А охлюви са всички онези, които преминават край умиращ човек и просто го отминават, оставят го да пукне заради своята болна и необяснима амбиция да се покачат връз някаква си висока скала, дето няма и въздух за дишане. Охлюви абсолютни.

Кристобал Колон известен и като Христофор Колумб е колонизатор, смел човек с амбиции. Амбициите са нещото, което движи човечеството, обаче видяхте ли докъде го придвижихме това човечество, оакахме хубаво въздуха и водата с нашата амбиция, омазахме всичко и се бием в гърдите, че сме смели и напредничави. Смешковци сме ние. Заради любопитството на тоя Кристобал и другите колонизатори виждате ли днес ония чифутски производни к"ви ги вършат по целия свят? Шегувам се, не е виновен той, но няма да забравя, че правнуците на колонизаторите хвърляха бомбите си и съвсем наблизо по едни братя славяни, за да създадат измислена държава, с която да държат в шах Европа. Да я държат в робство. Но моят прадядо не е бил роб. Бил е Ботев четник, името му е Кольо Черкеза и гробът му днес се намира в двора на белослатинската църква. Единственият гроб на това място. Темата за героизма и за егоизма е една и съща. При героизма правиш нещо за другите. При егоизма си чешеш крастите. И ако днес не ни е нужен повече героизъм, аз не знам какво ни е нужно. Щото в капсулирането и самозатварянето си изчезваме. Другият е важният. Човек живее истински само чрез другия, не чрез себе си. Тогава той е герой. Не можеш да бъдеш герой за себе си. Героите живеят за другите, жертват се за другите, изкачват върховете заради другите.

Останалото е двукрак консумариат

Някакъв пич ме назовава плужек, червей и мишка, работата е там, че аз съм си застанал с името, а той е анонимен, софтуерът му позволява това, вие кажете дали да отговарям на някой си фен на ония убийци Фидел и Че. Да не би и те да са герои? Не ги смятам за такива и това е лично мнение. Но Едмънд Хилари е герой. Защото пръв изкачва Еверест, а първите са винаги герои. После се изкачва и на още 10 осемхилядника. Той е здрав, силен и доживява 88 годишна възраст. Не прилича на онези днешните, които тръгват само с парите си, арогантността си и не се завръщат повече. Не прилича на тях и Меснер, който днес е на 71 години, който е написал над 60 книги и е един от ония изследователи, ония големи мъже, прокарващи път пред останалите. (Гледайте „Агире, гневът Божи“ на оня лудия Херцог и още по-лудия Кински...) Това е героизъм. А труповете към Еверест са доказателство за егоизма ни, повтарям го, за да разберете разликата. Егоистите се опитват да „покорят“ върха, а героите просто се молят да им бъде позволено да го изкачат. Върховете не се „покоряват“, те затова са върхове, за да не бъдат покорни.

„Днес изключително доминира персонификацията на успеха.“ казва Виелицки в едно интервю. За това говоря. За гоненето на успеха на всяка цена, необмислено, безразсъдно, тази е съвременната болест. В планината ходят хора, които обичат планината, казва още той. А егоистите обичат успеха на всяка цена, повече от планината го обичат тоя така наречен успех, дори до смърт го обичат – твърдя го без угризения. Лошо се получава, когато се разминават амбициите с реалността, допълва Виелицки. Но за егоистите това не важи, за тях реалност няма, за тях има само амбиции и те трябва да бъдат задоволени – обяснявам това толкова ясно нещо. Когато има толкова много други начини да си доставяме адреналин, ако сме зависими от този наркотик, бънджи, парашути и всякакви видове полети, защо егоистите поемат към осемхилядниците, без да са уверени в собствените си сили, без да се познават? Сега трябва поне малко да съм изяснил позицията си – за мен най-висшата ценност е човешкият живот. Той не бива да бъде рискуван в името на нищото, в името на собствения успех и амбиция, сега вече би трябвало да не ви звучи толкова еретично... Собственият живот може и трябва да бъде рискуван само в името на висша цел, каквато е спасяването на нечий живот, например. Но това, което се разиграва през последните десетилетия под Еверест, може да бъде определено единствено като панаир на нашата суета.

Фен съм на Дизела. Нечовек е той, железарка, само да му подражават тийновете днес е достатъчно. Кирил Николов е пример за герой, мъжко момче, така трябва да се живее, здраво и смело. Но и в неговия случай става дума предимно за тялото и неговия комфорт. Здравото тяло дава усещане за здрава душа, но душата изисква много по-големи усилия. Както Дизела тича по пътечката от Ком към Емине, така душата иска да тичаме по върховете, да не падаме в низините, да бъдем близо до Небето в себе си, да не се вълнуваме от дребните житейски проблемчета. Както от върха на планината виждаш дреболията на онова живуркане долу, така от върха на вярата можеш да разбереш колко са нищожни човешките мънички страсти. И ако качиш тези страсти със себе си горе в планината, те ще те погубят, елементарно е.

Ние със сина ми миналата година изкачихме Вихрен. Малко под върха има едно езерце. От пътеката изглежда близо. Момчето поиска да стигнем до езерото. Бяхме с дъждобрани, понеже отвреме навреме почваше и спираше лек дъждец. Слязохме до езерото. После тръгнахме нагоре към пътеката и тогава разбрах колко необмислено съм постъпил. Инциденти нямаше, само осмислих грешката си. Пътят нагоре беше невъзможно тежък. Понякога човек може и от незнание да сгреши. Но по-често греши от самоувереност. Предпазливостта не е страх. Това ми каза един учител по трудово още в шести клас. Предполагам сега вече ще се съгласите повече с мен, драги мои егоистични приятели?

НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ


Еверест – върхът на егоизма
http://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Everest-varhat-na-egoizma_623278.html

 

 










Гласувай:
3
0



1. elianna - за бездната на гордостта
09.02.2016 04:59
Пътуването към Еверест е пътуване над бездните. Пътуването към Бога е също пътуване над бездни, несравнимо по страшни от всичко в тварния свят. Смелите предприемат тези пътувания. В първият случай като пътуване към себе си, към себеопознаването си, във втория - като пътуване към Бога и Богопознанието. Съвременната европейска цивилизация поставя в смислообразуващия център на живота - Човека. Православният възглед поставя в центъра - Бога. Има разлика. Предприемайки това най-опасно пътуване към себе си - покоряването на Еверест, дали човекът опознава себе си или опознава беса, който го е обсебил? Защото стремежът към успеха на всяка цена е вид идолопоклонство, кумирът е Успелият Човек. И тук е мястото на най-голямата бездна - бездната на ГОРДОСТТА, бездната погълнала лукавия... Защото какъв е смисълът да имаш целият свят ако погубиш душата си? Какъв е смисълът да покориш Еверест, ако цената е да загубиш човешкото в себе си - да подминаваш умиращи хора без капка милост? вж Гробището Еверест - https://www.24chasa/Article/5211754
цитирай
2. elianna - за егоизма и героизма
09.02.2016 05:11
Темата за героизма и за егоизма е една и съща. При героизма правиш нещо за другите. При егоизма си чешеш крастите. И ако днес не ни е нужен повече героизъм, аз не знам какво ни е нужно. Щото в капсулирането и самозатварянето си изчезваме. Другият е важният. Човек живее истински само чрез другия, не чрез себе си. Тогава той е герой. Не можеш да бъдеш герой за себе си. Героите живеят за другите, жертват се за другите, изкачват върховете заради другите.

Останалото е двукрак консумариат
цитирай
3. elianna - за успеха на всяка цена
09.02.2016 05:14
А егоистите обичат успеха на всяка цена, повече от планината го обичат тоя така наречен успех, дори до смърт го обичат – твърдя го без угризения. Лошо се получава, когато се разминават амбициите с реалността, допълва Виелицки. Но за егоистите това не важи, за тях реалност няма, за тях има само амбиции и те трябва да бъдат задоволени – обяснявам това толкова ясно нещо. Когато има толкова много други начини да си доставяме адреналин, ако сме зависими от този наркотик, бънджи, парашути и всякакви видове полети, защо егоистите поемат към осемхилядниците, без да са уверени в собствените си сили, без да се познават? Сега трябва поне малко да съм изяснил позицията си – за мен най-висшата ценност е човешкият живот. Той не бива да бъде рискуван в името на нищото, в името на собствения успех и амбиция, сега вече би трябвало да не ви звучи толкова еретично... Собственият живот може и трябва да бъде рискуван само в името на висша цел, каквато е спасяването на нечий живот, например. Но това, което се разиграва през последните десетилетия под Еверест, може да бъде определено единствено като панаир на нашата суета.
цитирай
4. elianna - за успеха на всяка цена и смисъла на живота
09.02.2016 05:21
Всъщност какво е успехът на всяка цена? Изобщо какво е всяка цена? Защото ако цената е да загубиш любимия човек, както се е случило с руснака Сергей Арсентиев и жена му - американката Франсис Дистефано, къде му е смисъла на живота?

Една от най-паметните трагедии под върха се случва през 1998 г., когато загива съпружеска двойка - руснакът Сергей Арсентиев и американката Франсис Дистефано. На 25 май двойката се качва на върха без кислород. Така Франсис става първата американка и втората в света жена в историята, извършила изкачване без кислород. При връщането двамата се изгубват. Той стига до лагера, тя - не.

На следващия ден петима узбекски алпинисти минават край Франсис към върха, тя още е жива. На връщане срещат Сергей и му казват, че са я видели. Той тръгва да я търси при силен вятър и изчезва.

На втория ден Франсис все още е жива, край нея минават още 8 души - други трима узбеки, трима шерпи и двама южноафриканци. Те също не спират, насочени към върха. Има свидетелства, че някои от минаващите все пак са предлагали на бедстващата жена кислород, който тя в началото дори отказвала, за да не провали рекорда си.Накрая британецът Йън Уудхол, бивш британски офицер и жена му Кати, намиращи се на едва 350 м от върха, решават да се отклонят, за да опитат да реанимират Франсис. Цената за това е висока -това е краят на готвената им
с години експедиция, за която са взели пари от спонсори. Но те се отказват от изкачването, за да помогнат. Трудно стигат до измръзналата жена. “На тази височина - 8500 м, да се движиш, е все едно да тичаш под водата”, спомня си Уудхол.

Когато стигат го Франсис, те опитват да я облекат, за да я стоплят, но мускулите ѝ са атрофирали, тя е като кукла и само повтаря: “Американка съм, моля, не ме оставяйте.”

Всичките им усилия в продължение на 2 ч да облекат и да помръднат Франсис се оказват напразни. След това става опасно самите те да замръзнат и са принудени да се откажат. Когато се връща в лагера, Йън опитва да се свърже с когото може,
цитирай
5. elianna - ---
09.02.2016 05:22
но нито една експедиция не се решава да тръгне, още повече че времето е лошо.

През 1999 г. Йън и Кати правят нова експедиция и се качват на Еверест, а на връщане виждат трупа на Франсис, лежащ така, както са го оставили. Тази гледка мъчи Йън в продължение на 8 г. Накрая през 2007 г. той се връща заедно с един шерпа, за да я погребе, увива тялото ѝ с американското знаме, слага в него писмо от сина ѝ и успява да го избута в ров встрани от маршрута, далеч от очите на другите алпинисти. През 1999 г. е открито и тялото на съпруга Сергей.
цитирай
6. elianna - победата на любовта
09.02.2016 05:28
В историята на Сергей и Франсиз има всичко. Има човешко превъзмогване има успех има загуба има осмисляне на загубата има стремеж за поправяне на грешката има съдбовна непоправимост на грешката има покаяние има смирение. Важни са и реакциите на останалите алпинисти - всеки проявява същността си. И ако част от тях ни изглеждат като обсебени от страстта си за успеха - направо демонизирани хора, други се издигат от бездната на греха към обожението си. Защото саможертвената любов е най-висшата в православната представа за пирамидата на любовта. Тя е, която прави човека богоподобен. Уподобява човека на Христа.
цитирай
7. elianna - Еверест - трудният път
09.02.2016 08:02
http://read/text/29992/2
цитирай
8. elianna - qsa
09.02.2016 09:04
„Моисей се качва на планината, за да получи 10-те Божии заповеди и да има общение с Бог”. А човекът? Само за да докаже, че може. Това не е ли гордост „готова да достигне небето и да се уподоби на Всевишния: накратко гордост до самообожаване”? Може би егоизмът е следствие от гордостта. Много яростни коментари… Чета този автор, защото той променя гледната точка към „общоизвестни истини” .
цитирай
9. elianna - bodrum
09.02.2016 09:06
Мнение необвързващо, ненатрапващо се и незадължително за четящите тук, предлагам. В статията има някакво рационално зърно за гордостта по принцип, за лишното самопомпане на самочувствието, но не ми харесва че е написана в такъв осъдителен тон за тези, загинали на този най-висок връх. Както е речено: за отишлите си - или добро, или нищо. Дали са загинали от стечение на обстоятелствата, от препомпано самочувствие плюс липса на подготовка, при трудни условия, или дори просто от глупост, не е работа нито на г-н Фенерски, нито на нас дискутиращите тук във форума. Защото иначе какво излиза? Излиза, че един вид статията ги осъжда (един вид, колко са зле те, колко сме умни и правилно разбирали ние пишещите и четящите), което, да ме прощавате, дали не е проява на същата тази гордост, за която пише Фенерски? И ако те са се качили, само за да докажат как са по-по-най, дали ние, като ги осъждаме в този текст, не правим същото - да си доказваме колко ние сме по-по-най, защото не сме хукнале към Евереста?
цитирай
10. elianna - Лидия
09.02.2016 09:10
Г-н Фенерски, явно не сте добре запознат с историята на изкачванията на Еверест. Има много примери на жертвоготовност и саможертва, на хора, които са рискували и губили живота си, за да помогнат на другарите си. Тези случаи са също толкова много, колкото и проявите на егоизъм, за които пишете. Егоизмът го има навсякъде в живота ни, но вижте Еверест е друга работа. Неслучайно Моисей се качва на планината, за да получи 10-те Божии заповеди и да има общение с Бог. Пожелавам и на вас да изкачите някой връх, може да започнете от Мусала :)
цитирай
11. elianna - Коцето
09.02.2016 09:11
По-долу хората са обяснили на автора, че "Защото съществува." са думи на Джордж Мелъри. Още един цитат от Меснер, който също може да се ползва за подобни литературни напъни: "Над 6000 метра приключва галантността, над 7000 свършва възпитанието, а над 8000 - човечността.".
Та тази работа с Еверест не е като оная с клавиатурата вкъщи, Фенерски.:(
Още една позабравена история от 1984 г. Людмил Янков и Трифон Джамбазов прекараха нощ в буря на 8300 м., търсейки Христо Проданов. И на Людмил (Светла му памет!) ли да плеснем клеймото "Егоист"?

p.s. Режисьорът на "Еверест" е исландец, но това са дреболии в този пишман хималайски белетристичен връх.
цитирай
12. elianna - за отношението към смъртта
09.02.2016 09:23
И жреците в Древен Рим по време на големите гонения на християните са извършвали жертвоприношения, включително и пред Фортуна. Каква е разликата между жертвоприношение и саможертва? Защото ако всичко е възможно да се пожертва в името на успеха - в случая покоряването на върха с какво жертвоприносителят е по различен от опетнените с кръв идолопоклонници? Светиите са се жертвали и се жертват в името на Христа, вдъхновени от святата жертва на Божият син на Кръста. След възкресението смъртта е потъпкана, победена. Не напразно ние християните пеем - Де ти е смърте жилото? Любовта, състраданието, милостта - това е което осмисля живота на човека и го издига над физиологичното съществуване... А обстоятелствата горе на върха са част от матрицата (макар и силно драматична). Но в драматична ситуация човек може да попадне и не по собствено желание - например при пожар или природно бедствие. Изборът е важен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815812
Постинги: 1290
Коментари: 1089
Гласове: 599
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930