Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2016 10:42 - СТАРЕЦЪТ КЛЕОПА ЗА ГОРДОСТТА И СМИРЕНИЕТО
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 497 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.02.2016 10:48


   автор: Старецът КЛЕОПА ИЛИЕ

imageСтарецът Клеопа Илие (1912-1998) е съвременен равноапостол на Румънската православна църква. Игумен на манастира „Сихастрия", той е преследван от комунистическите власти - два пъти лежи в затвор, подвизава се дълги години из горите на Молдова, откъдето пише и известното сиРъководство за духовен живот на свещениците и миряните.

През 1977 отива на поклонение в Света Гора, с намерението да остане там. Посещава голяма част от светогорските манастири и когато стига при стареца Паисий, му поискал следния съвет: „Отче Паисие, бих искал да остана на Света Гора. Вие какъв съвет ще ми дадете?". Старецът Паисий, който бил надарен с прозорливост, му казал: „Отче Клеопа, ако останеш на Света Гора, ще бъдеш едно от цветята, красящи с духовния си цвят Светата Гора. Но, ако си отидеш в Румъния - а и това да направиш, да си идеш - ти ще си като апостол! Това е самата истина." Отец Клеопа тогава послушал дадения му съвет, приемайки тези думи като Божии слова, промислително отправени към него.

 

 

Монах: Преподобни отче, моля Ви, кажете ми какво е гордостта и колко вида бива тя?

Старецът Клеопа: Знай, братко, че гордостта това е началото и коренът, и източникът на всеки грях и всяко беззаконие. И тъй, като ти попита какви видове бива тя, то знай, че както казва св. Григорий Двоеслов, гордостта има пет степени. Но, за да се разберат тези степени, първо трябва да разбереш, че благата, с които се гордее гордият, са също пет вида:

а. природни блага, т. е. съобразителност, красота, храброст и други такива;

б. блага придобити, т. е. знание, мъдрост, майсторство и други такива;

в. случайни блага, т. е. богатство, слава, длъжност в обществото и други такива;

г. волеви блага;

д. духовни блага, т. е. дар на пророчество, чудотворство и други такива.

И така, братко, на първата степен на гордостта стои човекът, който, като притежава някое от тези блага, не признава, че го е получил от Бога, а мисли, че го притежава сам по себе си - естествено.

Втората степен на гордостта е когато човекът признава тези блага за дадени му от Бога, но не даром, а си мисли, че е станал достоен за тях.

Третата степен на гордостта е когато човекът си мисли, че той има някакви дарования, а всъщност няма.

Четвъртата степен е когато някой притеснява другите хора и иска от тях да го почитат като по-достоен от тях.

Петата и последна степен на гордостта е когато човек потъпква свещените закони и не им се подчинява така, както са ни предписали това светите отци.

Знай още, братко, че гордостта има дванадесет дъщери: тщеславие, любопитство, превъзнасяне на ума, самохвалство, леност, дързост, лицемерно изповедание, самооправдаване, вероотстъпничество, своеволие, самочиние и пълно привикване към греха.

 

 

Но, отче, как гордостта се заражда в ума на човека?

Гордостта, братко, обикновено се заражда в ума на човека по следните причини: самолюбие, тщеславие, самомнение, непознаване на себе си, неразумен и неумерен пост, отделен начин на живот, т. е. самочиние, когато човекът живее воден от своя си само ум и не търси съвет от другите.

 

 

Преподобни отче, колко вида бива гордостта?

Гордостта, братко, бива два вида. А именно: гордост на нашата воля и гордост на ума.

 

 

А коя от тях е по-лоша и по-опасна?

Знай, братко, че по-опасна е гордостта на ума.

 

 

А защо гордостта на ума е по-опасна от гордостта на волята?

Ето защо: гордостта на волята, тъй като лесно се разпознава от ума, по-лесно се подава на лечение. Тя по-лесно може да се подчини на това, което трябва да прави. Но когато умът е поразен от гордостта и е твърде уверен, че неговите съждения са по-правилни от съжденията на другите, тогава как да го излекуваш? Като мисли така, как може да подчини мисленето си на някого, като не смята другите за по-добри от себе си? Окото на душата - а това е умът, с помощта на което човек разпознава и очиства гордостта на волята, остава немощно, сляпо и преизпълнено с гордост. Кой може тогава да го излекува? И ако светлината, която е в човека, е тъмнина, и указателният знак е насочен в погрешна посока, то как може такъв да осветява и да направлява другите?

Затова, братко, ние трябва да се противопоставяме най-бдително и твърдо на тази опасна гордост на ума. И с много усилия да й се противопоставяме, да обуздаваме горещата разюзданост на ума. А своето мнение да покоряваме на мнението на другите и да ставаме безумни заради любовта Христова, за да можем да помъдреем, според както е казано: „Ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да стане мъдър" (1 Кор. 3: 18).

И така, братко, разбери, че гордостта на ума - това е бесовска болест, защото човекът, поразен от нея, смята че е велик, че е по-умен от другите и повече не се нуждае от съвети и от помощта на когото и да било. Преблагият Бог да запази и нас от тази страст и бесовска болест!

Сам Бог чрез пророк Исаия окайва поразените от тази болест, като им казва: "Горко на ония, които са мъдри в своите очи, и разумни пред самите себе си! (Исая  5: 21). И великият апостол Павел ни заповядва: „не мислете за себе си високо, а носете се смирено (Рим. 12: 16). И Соломон казва също: „не се смятай за мъдрец" (Притч. 3: 7).

Затова мисля, братко, че от казаното достатъчно можеш да си изясниш, че гордостта на ума е по-лоша и по-опасна от гордостта на волята. Знай също и, че гордостта на ума, както и гордостта на волята, е зло, което е многообразно. И това многообразно зло на греха на гордостта божественият св. Йоан Лествичник описва по следния начин: „Гордостта е отхвърляне на Бога, бесовско изобретение, презрение към човеците, майка на осъждането, изчадие на похвалите, знак на безплодие на душата, прогонване на Божията помощ, предтеча на безумието, виновница за паденията, причина за беснуване, извор на гняв, врата на лицемерието, крепост на бесовете, пазител на греховете, причина за немилосърдието, непознаване на страданието, жесток изтезател, безчовечен съдия, противник на Бога, корен на хулата."

Виждаш ли, братко, колко е многообразно злото на гордостта? Затова Свещеното писание нарича гордия нечист пред Бога, казвайки: „Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа" (Притч. 16: 5). Но и този, който се сближава с гордия, нарича нечист като казва: „Който се до катран допира, ще се очерни, и който с горделив общува, като него ще стане" (Сир. 13: 1).

Затова, брате, този грях е крайно мерзък пред Бога, и Той го наказва твърде сурово.

 

 

Аз разбрах добре, преподобни отче, колко е вреден грехът на гордостта. Но моля Ви, кажете ми, как можем да избегнем огромната опасност на този грях?

Братко, най-голямата добродетел, която ни спасява от греха на гордостта е смирението!

 

 

Но какво е смирението, преподобни отче игумене?

Този път, брате, ти ми зададе много труден въпрос.

 

 

Но защо, отче, този въпрос е труден?

Ето защо, брате. Защото висшата добродетел не може да се изрази от никой, освен от този блажен човек, който е преуспял много, вървейки по пътя след Господа, и на дело е достигнал до върха на всички добродетели. Защото най-високото от всички блага е смирението, което Бог дава на човека като венец на всички добродетели, т. е. само на съвършените. А аз грешния и  слабия, който още не съм пристъпил към нито една добродетел досега, как да ти говоря за нея и да ти покажа какво е смирението, с което Бог удостоява съвършените.

 

 

Преподобни отче, ако казвате, че не можете да кажете нищо за смирението от вашия опит, моля Ви, кажете ми поне нещо за него, което сте научили от поученията на светите отци  и от Свещеното Писание?

Ако ти, брат, поставяш така въпроса: какво ми е известно за смирението от светите отци, то с това ми даваш дръзновение да ти кажа поне малко за тази дивна и висша добродетел на смирението. Послушай, брате, някои свидетелства от светите отци за блаженото смирение.

Свети Исак Сирин нарича смирението дреха на Божеството, защото Словото, като се въплътило, се облякло в него. Същото казва за смирението и божественият отец свети Ефрем Сирин: „Смиреномъдрието е одеждата на Бога".

Свети Йоан Лествичник нарича смирението съкровище, което се пази в крехки съдове, и казва, че никое слово не може напълно да изясни свойствата на това духовно съкровище. Този свят и божествен отец, казва че смиреномъдрието е безименна благодат в душата и само тези, които са я познали от собствен опит, т. е. в живота си, само те знаят нейното име; че смирението е духовното учение на Господа, което духовните приемат в одаята на душата си посредством ума, но не може да се изясни с думи. Затова помисли братко, ако толкова велик и блажен отец, като свети Йоан Лествичник, казва че смирението не може да се обясни с думи, то как мога аз, грешният и неразумният, да ти кажа какво е смирение?  

От свидетелствата на тези божествени отци ние можем донякъде да си представим колко велика и безценна е тази най-висша и всечестна добродетел на смиреномъдрието. И това разбиране за неизреченото благо на смирението, което Бог ни е открил чрез Своите светии, трябва да ни удовлетворява и да не изпитваме онова, което е над нас, за да не изберем за себе си вредата вместо ползата, според както казва божественият Григорий Богослов: „Необузданото гледане към висшите неща може да ни събори в пропастта."

 

 

Преподобни отче, на мен, простия човек, ми се струва, че тези свети отци говорят много възвишено и прекалено изтънчено за смирението. Затова преподобни отче, моля Ви, ако е възможно дайте ми някои по-прости поучения, които да са по-близко до моето разбиране?

Брате, ако свидетелствата за смирението на тези трима свети отци ти се струват прекалено високи и изтънчени и искаш по-леко и понятно поучение, тогава прочети в „Патерика", особено в глава четвърта и десета, където освен другото можеш да намериш и това:

  „Някой си брат попитал стареца си:

- Отче, какво е смирение?

Старецът му отговорил така:

- Смирението - това е да считаш себе си за недостоен и за най-грешен от всички на света и да се покоряваш на всички.

Братът пак запитал:

- А какво значи да се покоряваш на всички?

Старецът отговорил:

- Не се старай да гледаш чуждите грехове, а гледай своите грехове и пороци и непрестанно моли Бога за прощение".

Ето, брате, едно поучение за смирението достатъчно просто и леко. Само Бог да ни помага да не го забравяме никога и да постъпваме така, както учи този блажен старец - да имаме винаги пред очите на ума си тежестта на нашите ни грехове, да ги оплакваме и никого друг да не осъждаме.

 

Превод: Борислав АВРАМОВ

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172400
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031