Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2016 17:15 - Адамовият грях и спасението чрез Господ Иисус Христос (Рим. 5:12 - 8:39)
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.02.2016 18:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 След като разкрива, че оправданието на всички грешници става чрез Господ Иисус Христос, ап. Павел се обръща към самия корен на злото, греха и смъртта – Адамовото престъпление. 

„Чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха” (Рим.5:12). Падението на Адам направило смъртни всички – не само тези, които са яли от забраненото дърво. Бог ясно показал, че нарушаването на заповедта ще донесе смърт – „от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Бит. 2:17), затова след като Адам и Ева попаднали под закона на смъртта, всички родени от тях се оказали подвластни на смъртта. Смъртта е свързана с греха, а не със закона. Тя съществувала и до появата на Мойсеевия закон, защото „и преди закона имаше грях в света” (Рим 5:13). Ап. Павел сравнява Адам с Христос и нарича праотеца на всички „образ на Бъдещия”, т.е. на Христос. Със своето престъпление Адам направил виновни всички, макар че не самите те са извършили греха му, така както Христос оправдал всички, макар те да не са сторили нищо, за което следва да бъдат оправдани. „Дарът не е като осъждането”, казва ап. Павел, и подчертава Божията щедрост, заради която „чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот”(Рим. 5:18). Смъртта произлиза от греха по необходимост, а оправдаването на всички от Едного – по Божията неизчерпаема благост. По този повод св. Иоан Златоуст казва, че благодатни дарове са ни дадени не толкова, колкото са нужни за заличаване на греха, но много повече, защото сме получили не само лекарството, но още – здраве, красота, чест, слава и такива достойнства, които са много по-високо от нашата природа, а също казва „Не се съмнявай, човече, като виждаш такова богатство от блага... и не любопитствай да знаеш, как е изгасена искрата на смъртта и греха, когато над нея е излято цяло море благодатни дарове” (Св. Иоан Златоуст).

„А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие” Законът разкрил цялата грозота на греха, но последният не се умножил, за да се увеличи Божият гняв над грешниците, а за да се пробуди у тях съзнанието за грях и да узрее жаждата за идващата благодат. 

Животът под благодатта (Рим. 6:1 – 7:6)

Спасението идва по милост и Бог заличава миналото беззаконие, но който веднъж е умрял за греха, той вече не трябва да живее за него. Само нерадението може да възкреси в нас греха и той да оживее, щом се съединим с него, затова винаги трябва да пазим в себе си тази мъртвост и, каквото и да ни заповяда грехът, не трябва да му се подчиняваме.

Ап. Павел разяснява подробно как чрез Кръщението се освобождаваме от робството на греха и съединяваме с Христос, за да бъдем способни да вършим добри дела. Това е велика тайна, подобна на смъртта и възкресението на Христос, която се открива в нашия живот, когато той е съобразен с Божиите заповеди.

„Считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ” (Рим. 6:11). По-нататък апостолът показва, че единствено от нашата свободна воля зависи това дали грехът ще се прояви в нас. Той призовава - „грехът да не царува в смъртното ви тяло”, а не казва „да не тиранства”, като с това напомня, че ние го възцаряваме в телата си. А как царува грехът? - Като му се подчиняваме, така че не тялото ни причинява вреда, а съгласието с греха. С тези думи ап. Павел изобличава като несъстоятелна манихейската ерес, която твърди, че тялото е порочно по естество. То може да бъде оръдие в ръцете на човека – и за добродетел, и за пороци.

„защото вие не сте под закона, а под благодатта” (Рим. 6:14)
Преди идването на Христос тялото е било лесно победимо от греха, тъй като е нямало Кръщение, която да умъртвява греха и Дух Светий, който да подпомага всеки стремеж към доброто. Сега вече не сме под закона, който само дава заповеди, а под благодатта, която прощава предишните грехове и ни подпомага за живот по Бога. Според ап. Павел християните трябва охотно да следват благодатта, защото е по-добре да бъдеш роб на послушанието – за оправдание, отколкото роб на греха – за смърт (Рим. 6:16). Той призовава християните да не се връщат към по-лошото, от което доброволно са се отдалечили, но и не без Божията помощ, като все пак им напомня за злите дела, които сега предизвикват в тях само срам. Плодът на тези, които служат на Бога е „светост, а краят – живот вечен...(а) платката, що дава грехът е смърт” (Рим. 6:22-23). 

По-нататък ап. Павел напомня, че законът вече няма власт над тях, защото той има власт, докато човек е жив. Той дава за пример връзката между мъж и жена, като уподобява мъжа на закона – жената е свързана с него и е длъжна да му се подчинява, докато той е жив; умре ли той, тя е свободна от задължения към него. Затова тези, които са се подчинили на вярата, се освобождават от закона и той няма власт над тях. Те не са извършили нищо престъпно, понеже силата на закона вече е умъртвена от Христос. В кръщението вярващите умират за закона и той умира за тях. Християните са призовани да служат на Бога вече с обновен дух, а не по вехтата буква.

За да не унизи съвсем закона, ап. Павел се връща отново към него, за да разясни каква е била неговата цел – познаването на греха. „Аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай””(Рим. 7:7). Грехът „оживява” в присъствието на закона. Хората са грешили и преди закона, но не са го осъзнавали. В това именно е благото на закона, че той направил така, че хората да съзнават, че грешат. „Заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт” (Рим. 7:10), казва ап. Павел, но това не прави законът лош – напротив „законът е свет, и заповедта – свята, справедлива и добра”. С тези думи апостолът изобличава всички еретици – маркионити, манихеи, симониани и всички, които унижават Стария Завет и богохулстват, като твърдят, че законът произлиза от злия бог. Ап. Павел нарича закона „духовен”, защото той е наставник на добродетелта и враг на порока, а себе си – „от плът, продаден на греха”. 



Използвана литература:
1. Попов, Хр. Изяснителен преглед на апостолските послания и Апокалипсиса, София, фототипно изд., София, 1990.
2. Блаж. Теофилакт, Архиеп. Български, Тълкувание на посланията на св. ап. Павел, Св. Гора, 2003



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815841
Постинги: 1290
Коментари: 1089
Гласове: 599
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930