Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2016 06:02 - Царството Божие според притчите на Господ Иисус Христос
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 966 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Царството Божие е често употребяван израз - само в Новия Завет той се среща над 100 пъти. Божието Царство е главен предмет в евангелската проповед на Господ Иисус Христос, основна тема в Неговите притчи и едно от главните прошения в Господнята молитва.
Когато говорим за Царството Божие обикновено се питаме - какво е това царство, каква е неговата същност и как трябва да го възприемаме. Евангелист Матей свидетелства, че Христос започнал обществената Си проповед именно с думите: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 4:17). Без съмнение Христос благовестил на иудеите осъществяване на очакваното още от старозаветни времена единение между Бога и човеците. Отличителна черта на всяко едно царство е обединението на всички негови членове под един глава – царя, а на Царството Божие – единението на вярващите с Бога. За да бъдат едно с Христос, Той изисква от човеците не само да Го призовават, т.е да Го признават за Бог, но и да изпълняват Неговите заповеди: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен” (Мат. 7:21). Христос изисква от Своите последователи праведност, но не външна, а вътрешна - произлизаща от сърце, преобразено от Христовия дух. Именно това иска да каже Христос с думите „покайте се” – т.е преобразете се духовно, а не външно, защото „ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, нама да влезете в царството небесно”(Мат. 5:20). Като достойни за Царството Му, Христос посочва „бедните духом” – смирените, „плачещите” – съкрушаващите се за греховете си, „кротките”, „гладните и жадни за правда” – търсещи не земна справедливост, а Божията правда, „милостивите”, „чистите по сърце”, „миротворците”, които Христос нарича „синове Божии”, „изгонените заради правда” и хулените и гонени заради Неговото име. На тях Христос обещава царството Си и небесна награда (вж. Мат. 5: 3-12). Съществена черта на Царството Божие като единство между Бога и човека е любовта. Бог е любящ Отец, Който се грижи за всичко и в замяна изисква от човеците само преданост, освобождаване от привързаност към житейските предмети и търсене единствено на Неговото царство. 

В своята проповед Христос не дава точно определение на това какво представлява Божието Царство, макар то често да е тема на беседите Му. Той предпочел с притчи да обрисува най-характерните му черти, използвайки способността им от една страна да разкриват по непосредствен начин духовните истини на тези, които искат да вникнат в тях, а от друга – да ги скриват от тези, които не са достойни да ги разберат. Божествените тайни изискват известно усилие от слушателите, за да бъдат възприети, затова и апостолите се нуждаели от допълнително тълкуване на Христовите притчи. Св. евангелисти са запазили това тълкувание за вярващите от всички епохи, за да могат вярно да възприемат съдържащите се в тях истини.

Поради важността на своя предмет, притчите за Царството Божие са произнесени в самото начало на Христовата проповед. Повечето от тях са изложени в 13-та глава от Евангелието на Матея – притчата за сеяча, за пшеницата и плевелите, за синаповото зърно, за кваса, за скритото имане, за бисера, за мрежата и рибите. Всички те разкриват важни и съществени черти на Божието Царство. Притчата за сеяча (Мат. 13:3-9) например показва началото на евангелската проповед и начините, по които различните хора възприемат Божествените истини. Притчата за пшеницата и плевелите (Мат. 13:24-30) разкрива съществуването на злото и противодействието на дявола спрямо Божието дело на земята. Тя е изключително полезна за вярващите, защото дава отговор на един неизбежен от нравствена гледна точка въпрос – защо Бог допуска грешниците да вършат зли дела и не ги унищожава. Тази притча разяснява, че Бог търпи в името на Своето преголямо милосърдие и грижа към всички. Той оставя всеки човек да прояви докрай своята свободна воля, затова не унищожава грешника преди време, а очаква неговото обръщане до самия край. Той не унищожава грешниците и от грижа към праведните – за да не повреди някак на духовното им развитие, като наруши взаимосвързаността на човеците един с друг. Притчата успява да ни внуши и духовната истина, че никой не е обречен да погине, тъй като Бог очаква спасението на всеки и едва в деня на „жътвата”(Страшния съд) ще въздаде на всекиму според делата. Тя учи още, че не трябва да бъдем небрежни към себе си, за да не се възползва от леността ни врагът, като посее в сърцето ни семената на злото. Друга притча – за невидимо растящото семе (Марк. 4:26-29) разкрива как Божията благодат действа невидимо в човешкото сърце, помагайки му да принесе богат плод. Тази притча ни учи преди всичко на търпение и доверие към Бога. Тя разкрива истината, че духовната зрелост настъпва бавно, при невидимото действие на Бажията благодат, което често остава незабележимо за нас. Затова трябва да бъдем търпеливи както към себе си, така и към другите, да се покоряваме на Божията благодат, за да можем да принесем приятен Богу плод. Притчата за синаповото зърно ни разкрива бързото разпространение на Църквата сред земните племена. От малка общност, тя бързо се разраства, подобно разтежа на синапа, който от малко семе бързо се превръща в голямо растение. Притчата за кваса показва начина, по който Божията благодат преобразява човека, и по който Царството Божие се разпространява по земята. Според тълкувателите „трите мери брашно” символизират трите душевни сили на човека – ума, волята и чувството, които благодатта преобразява. Веднъж преобразила отделния човек, благодатта оказва влияние и върху околните. Силата на благодатта и на Божието Царство е непреодолима – тя се разпростира и преобразява всичко, подобно на кваса в тестото. Притчата за скритото в нивата имане и за скъпоценния бисер разкриват голямата ценност, която имат благата на Царството Божие. И в двете притчи се подчертава, че съкровището на Царството е толкова голямо, че заслужава човек да пренебрегне заради него всички материални блага. Двете притчи по своя смисъл са сходни, но те показват различните пътища, по които човек може да достигне до Царството – в първата притча човек неочаквано намира истината, но жертва всичко за нея, а във втората употребява много усилия и жертва всичко, за да я намери и придобие. Притчата за мрежата и уловените риби (Мат. 13:47-50) удивително напомня тази за пшеницата и плевелите – и двете утвърждават истината, че едва в края Бог ще обяви окончателната си отсъда над добрите и злите човеци, а до това време те ще съществуват и пребивават заедно. От притчите, които приведохме, можем да разграничим два исторически периода в развитието на Царството Божие – първи, на развитие и формиране на плодовете, и втори – на пълно разрастване, жътва и събиране на плодовете му.

Царството Божие може да бъде разглеждано и от друга гледна точка – като дело Божие и дело, в което дейно участие взема и човека. Това най-ясно е изобразено в притчата за голямата вечеря (Лук. 14:16-24). В нея Бог е изобразен като щедър стопанин, приготвил пиршество, а Царството Божие - като духовна трапеза, отрупана с всякакви блага. В тази притча Бог устройва благодатната трапеза, като едновременно с това е и истинската храна и питие, които се предлагат на нея – „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене няма да огладнее; който вярва в Мене, няма да ожаднее никога” (Йоан 6:35). В общението с Бога е изворът на всяко благо, за което жадува човешката душа. От една страна Бог е, Който устройва и кани на вечерята, а от друга – човекът, който откликва (или не) на този призив. От притчата става ясно, че Бог проявява еднаква любов към всички и зачита тяхното достойнство. Най-напред Той кани тези, на които се полага първенство като пазители на Закона и вярата - иудейските книжници и фарисеи, а след като те се оказали недостойни потърсил странниците - езичници, митари и грешници. Притчата утвърждава истината за Божията безгранична любов – на трапезата на Царя има място за всички, но не всички откликват на Неговия зов. Притчата завършва с горчив извод – „мнозина са звани, а малцина – избрани”(Лук. 14:24).

От всички притчи, които споменахме, тази за голямата вечеря се свързва най-тясно с Царството Божие. Причина за това е тайнствената вечеря – Евхаристията, която Господ Иисус Христос е установил малко преди кръстните Си страдания. Именно на Тайната вечеря Христос казва на учениците Си: „отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си” (Мат. 26:29). Безспорно това е денят, в който Царството ще дойде в сила – след Възкресението, когато Христос удържа победа над смъртта и злото. Винаги, когато участваме в св. Евхаристия и се причастяваме, ние взимаме участие в трапезата на Царството Божие, „дошло в сила”. Тайнството Кръщение е, което ни въвежда в него - „ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие”(Йоан. 3: 5), а тайнството Евхаристия ни храни духовно и ни приобщава към вечните му блага. Присъствието на Божието Царство в нашия свят е реално и осезателно, но като предмет от духовния свят, то се приема с вяра. След победата Си Христос се намира отдясно на Отца, на престола на славата Си, в Царството, като го споделя с всички, които стават участници на Неговата трапеза и общуват с Него в св. Евхаристия. 

Според учението на Христос Царството Божие, или Царството Небесно (както го нарича св. ев. Матей) „не е от този свят”(Йоан. 18:36), то „не е ястие или питие, а правда и мир и радост в Светия Дух”(Рим. 14:17). То няма ярко външно проявление в този свят, и „няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето тук е, или: на, там е”, защото „Царството Божие е вътре във вас” (Лук. 17:20-21). Това Царство за всеки един от нас започва на земята и „не ще има край” (Лук. 1:33). То е търсено и многожелано, заради безценните блага, които предлага, затова и в Господнята молитва се молим на Отца: „да дойде Твоето Царство” (Лук. 11:2) – т.е „нека всички хора Те прославят и признаят за един и истински Бог, и станат участници на Твоята святост и слава, Господи”. 

Църквата, която съществува в този свят, сама по себе си става за света образ на вечния живот – „икона на Божието Царство”, както я нарича св. Максим Изповедник. Божествената Евхаристия -централното тайнство на Църквата, представя Божието Царство като трапеза, на която по тайнствен начин общуваме с Христос и съзерцаваме Неговото лице. Христос е и едновременно Извършител на Тайнството и Божествената храна, която вкусваме. Затова св. Йоан Златоуст казва за причащението на Божествената Литургия: „Вярвайте, че сега се извършва същата онази вечеря, в която Самият Той е бил участник. Едната от другата по нищо не се отличава. Невъзможно е да се каже, че онази е извършил Христос, а тази е извършвана от човек. Напротив, и едната и другата извършва Самият Той. Когато видиш, че свещеникът ти преподава Даровете, представяй си, че това го прави не свещеникът, а Христос простира към тебе ръка”. Св. Максим Изповедник нарича всичко в Църквата образ (икона) на бъдещите блага и Царство. И все пак не трябва да забравяме, че Царството не е само Божие дело, а Богочовешко. Земният живот на християнина е постоянно приобщаване към Бога чрез Църквата и Евхаристията и преход от земния към вечния жевот. Истинският завършек на този преход ще се осъществи извън предела на времето, когато човекът ще съзерцава Христос в славата Му и ще се причастява не с Тялото и Кръвта Христови под вид на хляб и вино, а действително и в пълнота ще се причастява със Самия Христос – Източника на живота и безсмъртието.



Гласувай:
1




1. ekzoter - Отца
12.02.2016 08:36
„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен” (Мат. 7:21)
И каква стана тя сега. Защото каква е волята на баща му та да я вършим?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172383
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031