Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2016 02:38 - Молитвата като общуване между човека и Бога
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 558 Коментари: 3 Гласове:
0



 В същността си молитвата е свободно общуване между личности. В това общуване има две страни – едната е Бог като Лично Същество, а другата - човека, създаден по Негов образ и подобие. Молитвата не е само разговор или обмяна на информация, а дълбоко и същностно общуване между две лични същества, между които има духовно родство. За да бъде това общуване живо и действено, е нужно да бъдат спазени няколко условия.

Молитвата трябва да бъде преди всичко истинна. Както в ежедневното ни общуване със себеподобните се стараем да бъдем искрени, така трябва да се стараем и молитвата ни да изразява точно нашите мисли и чувства. Бог е всезнаещ и пред духовния Му взор човек е напълно открит. В общуването с хората мислите и чувствата ни могат да останат донякъде скрити, но в молитвеното общуване с Бога ние не можем да скрием нищо. Всяка лъжа и неискреност се явява препятствие към пълното общение с Бога, защото Той обича правдата и мрази лъжата и лицемерието. 

В тази връзка възниква един напълно естествен въпрос: Може ли молитвата ни да бъде правдива, когато се молим с т.нар. готови молитви? Да, възможно е, но ние трябва да се постараем да направим тази молитва наша. За целта трябва да употребим всичките си духовни сили – ум, чувство, воля, за да се приобщим към мислите и чувствата на светиите, с чиито молитви се молим. Съвсем не е от съществено значение фактът, че те са живели много векове преди нас. С тях ни свързва общ човешки опит - в търсенето на Бога, в борбата с греха, както и във стремежа към спасение. И светиите са живели на земята, чувствали са това, което чувстваме и ние. За разлика от нас обаче, в стремежа си към общуване с Бога те са достигнали несравнимо по-голяма дълбочина. Чрез молитвите, които са ни завещали, ние се приобщаваме към техния духовен опит, за който иначе не бихме имали познание. Без значение дали се молим със свои думи или ползваме готови молитви, думите, които изричаме трябва да идват дълбоко от нашето сърце и да отразяват нашите чувства. Молитвата изисква изключително усилие от цялото ни същество, за да могат думите да бъдат изпълнени със съответното съдържание. Съвсем не случайно в края на всяка молитва ние казваме „Амин!”, т.е „Да бъде!”. С тези думи ние сякаш искаме да кажем - „Да, Господи! С цялата си душа съм съгласен с това, което изричат устата ми. Нека да бъде!”. Какво да правим тогава когато по някаква причина не успяваме да почувстваме думите на молитвата или душата ни се противи на това, което четем – напр. „аз съм най-големият грешник” или „прощавам на враговете си”. Дори в този случай молитвата ни може да бъде правдива. Достатъчно е само да признаем пред Бога нашата немощ и да не се опитваме да скриваме нашата слабост и неизправност пред Него. Обратното би било грубо лицемерие и рискуваме да бъдем отхвълени от Бога, точно поради старанието си да бъдем само външно изправни.

Колкото и да са полезни и поучителни готовите молитви, все пак най-ценното в молитвата се явява именно свободата да говорим на Бога със свои думи и възможността да Му откриваме душата си, без да скриваме позорните петна от нея. Случва се да започнем молитва без необходимото разположение за нея, дали поради умора, дали поради това, че сме обзети от мисли и страсти, които ни отдалечават от Бога. Въпреки това трябва да направим всичко възможно да отхвърлим лицемерието и да признаем истината. Както с хората, така и с Бога отношенията ни трябва да бъдат искрени, честни, открити, а не лъжливи и лицемерни. Хората може и да успеем да заблудим в отношението си към тях, но всезнаещия Бог не ще успеем да излъжем. Трябва да проявим мъжество и да признаем пред Бога немощите си съвсем искрено, с думи прости – така както детето доверява всичко на родителя си. Думите на молитвата трябва да отразяват нашето реално състояние, а не да му противоречат. Напр. не трябва да говорим на Бога, че жадуваме да общуваме с Него тогава, когато душата ни е хладна и равнодушна. Причините за нашата хладност могат да бъдат най-различни. Много често не друго, а постъпките ни през деня са тези, които ни отдалечават от Бога. Подобно на Адам и Ева и ние предпочитаме да се скрием от Бога тогава, когато съвестта ни изобличава за незпълнението на Неговите заповеди. Не трябва да се отклоняваме от общение в такъв момент, а по-скоро да признаем на Бога това наше жалко състояние с думи или пък само с искрена въздишка, идваща от дълбините на нашето сърце: „Господи, срамувам се от постъпките си и не смея да застана пред Тебе... Прекарах днешния ден позорно, чувствам се унизен и недостоен да се нарека човек... Прости ми, помогни ми да се се покая, да се опомня, да се променя... За Тебе всичко е възможно!” Ако привикнем да се молим така, то молитвата ни ще бъде жива. Истинната молитва ще ни помогне да се молим на Бог с дух, защото Той иска тия, които пристъпват към Него да Му се покланят „с дух и с истина” (Иоан 4:24 ).

Когато общуваме с хората ние се стараем да говорим с тях не само истинно, т.е. искрено, а и съобразно с тяхното достойнство и положение. Така трябва да бъде и по отношение на молитвата ни към Бога. Винаги трябва да помним, че заставаме пред Божието величие и светост. Ние наричаме себе си „Божии раби”, с което признаваме своето подчинено положение пред Създателя. И все пак това не трябва да бъде раболепно, защото отношенията ни с Бога ни могат да бъдат сравними с отношението между баща и синове, а не между началник и подчинен. Ние трябва винаги да заставаме пред Бога с нашето човешко достойнство, със съзнанието, че за Бог ние сме много ценни. Той ни е създал по Своя воля и от любов, за да Му бъдем сродни, близки, за да бъдем в постоянно общение с Него. Цената, с която сме оценени в Божиите очи е сравнима само със саможертвата, която извърши за нас Единородният Син Божий – въплътилият се Господ Иисус Христос. Неговото себепринизяване (кеносис), живота Му на земята, страданията и кръвта, която проля за нас на Кръста, ни прави много ценни пред Бога, но ни натоварва и с допълнителна отговорност. Всички молби, които възнасяме в молитва, трябва да съответстват на нашето високо достойнство на синове Божии по благодат, откупени с драгоценната кръв на Единородния Син Божий. Ние сме свободни да се молим на Бога за всичко, но не всичко е достойно за нас. В този смисъл не би трябвало да молим Бога за нещо, което ще ни повреди духовно или ще застраши нашето спасение. Нашите молби трябва да бъдат благоразумни, както подобава на истински чада Божии.



Гласувай:
0
0




1. elianna - „От препълнено сърце говорят устата”
18.02.2016 04:27
Православен свят
цитирай
2. elianna - “Боже, бъди милостив към мене грешния”
18.02.2016 04:37
Православен свят
цитирай
3. elianna - „Ако си спомниш, че твоя брат има нещо против тебе”…
18.02.2016 04:38
Православен свят
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 770850
Постинги: 1289
Коментари: 1089
Гласове: 597
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031