Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2016 11:25 - Христос - във времето и над него
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 272 Коментари: 0 Гласове:
1



 Когато говорим за Христос ние не всякога съумяваме да обхванем всичко онова, което Той е – едновременно историческа личност и надвечен Бог.

В Стария Завет Той се разкрива преди всичко като Този, Който има да дойде – очакваният Месия, в Когото е концентрирана цялата надежда на човечеството. „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме”(Лук. 7:20) – питат Иисус пратените от св. Иоан Кръстител ученици. 

В Евангелията Той се открива необикновена историческа личност – Бог и Човек, съчетаващ в едно пълнотата на Божествената и на човешката природа. Макар Божеството да остава скрито зад човешката Му природа, Христос проявява и качества, присъщи на Божествената Му природа. Апостолите са заслепени от видимото, като невидимото в Него постепенно се открива пред тях. Едва преди кръстните Си страдания Иисус Христос се разкрива пред тях напълно – Той не е само Син Човечески, но и Бог, дошъл в плът за спасението на човешкия род. Това осъзнаване предизвиква ап. Петър да възкликне: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16). След възкресението Христос настойчиво разкрива пред учениците Си Своята човешка природа и обожествената Си плът. Те чуват Неговия познат глас, докосват се до Неговото тяло - до раните Му, виждат как Той вкусва храна. Това дава на св. Иоан Богослов правото по-късно да засвидетелства: „Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали... ви възвестяваме” (1 Иоан. 1:1,3). 

В последната от новозаветните книги – Откровение, Господ Иисус Христос се явява в по-различна светлина. 
Човешката история е представена като сцена, върху която действа Богочовекът Христос. Минало, настояще и бъдеще се сливат в едно, като завършек на времената е окончателното възцаряване на Христос при Второто Му Пришествие. Пътят на осъществяване на това Царство минава през кръста и през мъжественото претърпяване на историята до нейния свършек. В този път към Царството човекът не е сам, а е с Христос, както Той е обещал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). 

Кой е Христос според книга Откровение? 
В Откровение Христос е представен едновременно във времето и извън него. Той се титулова като „първороден от мъртвите” и „началник на земните царе” (Откр. 1:5). Думата „първороден” оприличава възкресението Му от мъртвите като ново раждане. Св. Теофан Затворник разяснява това така: „Както от началото преди всички (предвечно се ражда от Отца), така отново се явява при възкресението Си от мъртвите, като възвръща с това на всички първоначалния живот”. Христос е пръв във всичко – от една страна като Творец и Промислител, и от друга - като Изкупител и Възстановител на творението. Чрез Своя изкупителен подвиг Господ Иисус Христос отново пресъздава света, възвръща го в първоначалния му божествен ред и смисъл, свобождавайки го от греха и злото. Тази идея е ясно изразена в едно от песнопенията на Велика събота, където Спасителят Христос се възпява като Творец на света, Който си почива след трудовете на сътворението: 

„Днешний день тайно великий Моисей прообразоваше глаголя: 
и благослови Бог день седмый: 
сия бо есть благословенная суббота, 
сей есть упокоения день, 
в оньже почи от всех дел Своих Единородный Сын Божий”

„Великият Мойсей тайнствено предобрази днешния ден, 
като каза: "Благослови Бог седмия ден".
Защото това е благословената Събота, 
това е Денят на упокоението,
в който почина от всичките Си дела Единородният Син Божи”
(Слава, гл.6 от Утренята на Велика Събота)

В последната книга на Новия Завет Христос се разкрива в цялата Му слава на Бог, Който съществува от вечност - „Който е и Който има да дойде”. Христос не е онзи Син Човечески, познат ни от Евангелието, а само прилича на него. Във видението на св. Иоан Богослов той е изобразен с бяла брада - символ на вечност. Христос е древен, предвечен. Сам Той говори за Себе Си: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Който е бил и Който иде, Вседържителят... първият и последният... и живият” (Откр. 1:8,10,18). А св. Иоан Златоуст казва за Христос и следното: „Той не само е привел всичко от небитие в битие, но и сега всичко държи, така че ако нещо бъде отстранено от Неговия промисъл, то би се разрушило и погинало. Защото на Него всичко се крепи”. Неговото Второ пришествие в света се представя като най-очакваното събитие, което ще има властен характер – „ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха” (Откр. 1:7). 

Най-краткото християнско изповедание от първите векове е „Иисус е Господ”. Тези две думи казват твърде много неща - сякаш цялото Евангелие е събрано в тях. Те утвърждават истината, че Христос е Иисус - реално съществуващо лице от Назарет – Бог, Който е станал човек и живял между нас - едновременно Бог и Човек. 
Вечният Бог влезе в човешкия живот, „понизи Себе си, като прие образ на раб” (Фил. 2:7), приемайки обречеността на смъртта, но и радостта от това да бъде сред Своите създания. По този начин Божията слава, слязла веднъж при творението, остава там завинаги, изпълвайки човешкото и временното със Себе Си. „Словото стана плът” (Иоан.1:14) в „последните дни” , пояснява св. Василий Велики в Евхаристийна молитва, и оттогава пребивава едновременно - във вечността и във времето, като ги примирява и изпълва със Себе Си. Бог „нахлува” в света и прави творението причастно на Божията вечност. 

В известния на всички пасхален тропар се казва: 

„В гробе плотски, 
во аде же с душею яко Бог,
в раи же с разбойником,
и на престоле был еси, Христе,
со Отцем и Духом, вся исполняяй неописанный”

„В гроба си бил с плътта Си, 
а в ада с душата, като Бог, 
в рая с разбойника, 
и на престола с Отца и Духа, 
изпълвайки всичко, Неописаний”. 

Плътта на Богочовека Христос преживява агонията, а духът Му - нищетата на човешката участ до най-дълбокия предел на осъждането – богооставеността. Христос слязъл и в ада – съсредоточието на злото, за да приеме възмездието на всички грешници. 

Св. Божествена Литургия ни прави съпричастни на Божията вечност. Тя се извършва във времето, но ни издига над времето, защото съединява в едно минало, настояще и бъдеще. Тя е възпоминание на това, което е исторически отминало във времето - Христовото раждане, проповед, кръстна смърт и възкресение, като прави всички събития актуални сега и ние ги преживяваме в молитвата като нещо случващо се тук и сега. Реалност стават и събитията от бъдещето, което очакваме с вяра - Второто Пришествие на Христос в света, когато Бог ще бъде „всичко у всички” (1 Кор. 15:28). Така ние вкусваме Царството Божие дошло в сила.

Божият промисъл изпълва с грижа всичко съществуващо във времето и го отвежда до крайната му цел. Така е и с човека, но когато той живее извън Бога, нещата стоят по различен начин. Животът се превръща в ад, а времето – във враг, който дебне и да ни отнеме от нас, това което имаме. Когато човекът е увладян от стремежа да увековечи своя живот, (но не като го изпълни с Бога) а като го притежава като своя собственост, той бяга от Божието подобно на Йона, и остава заключен в адските дълбини без Бога.

Единствено Христос може да ни изведе от плена на времето и да ни привлече към вечността, стига да осъзнаем, че нашето съществуване не е изцяло наше, а Негово – на Христос. Животът, който ни е даден трябва да превърнем в среща с Живия Бог, среща лице в лице с Него. Христос е дошъл в света, за да го освободи от греха – единственото зло, което нарушава хармонията, божествения смисъл на сътворените неща, „черната сила, която обезсмисля света” (св. Юстин Попович). Христос пресътворява света отново, като става негова основа – логика, божествен смисъл, божествена мъдрост, божествена вечност. Отхвърлим ли Христос, отхвърляме истинската основа на света, а без която всичко мигом се сгромолясва в хаос, в безмислица, в лудост.



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815818
Постинги: 1290
Коментари: 1089
Гласове: 599
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930