Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2016 05:13 - Задушница (родителската събота): Защо да се молим за душите на умрелите?
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 503 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.03.2016 05:22


   автор: Протойерей Андрей Ефанов

image

Нерядко ми се случва да чувам хората да коментират: „Защо е нужно да се молим за умрелите, щом Сам Господ ни е казал: „В каквото те заваря, в това ще те съдя" - тогава какъв е смисълът от такива молитви?"

Да, ако тези слова на Христа действително са свързани с конкретния момент на човешката смърт, тогава заупокойната молитва напълно се обезсмисля. Но дали разбираме вярно словата Му в случая?

Конкретният израз се отнася към аграфата[1], записана от мчк. Юстин Философ. Тя е в съзвучие с евангелските слова: „И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ" (Мат.24:42). Значи става дума не за това, че след смъртта ни Господ ще ни остави в даденото положение от един или друг момент, а за нещо съвсем друго - за това, че не бива да се предаваме на безгрижие. Разбираемо е, че специално покойникът няма как да остане безгрижен пред лицето на Вечността.

След смъртта, според словата на светите отци (светите Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Игнатий Брянчанинов и много други), душата се среща с невидимия свят (тук и Божиите ангели, и демоните започват борба за нейното притежаване). Това е момент на съприкосновение на душата с Вечността, но не и краят.

Душата минава през митарства - това отнема известен период от време. После за нея идва моментът на персоналното й осъждане, но и това не е окончателната съдба на човека, защото иначе нямаше да го има Страшния съд при Второто Христово пришествие. Господ дава време на човешката душа да се изправи, само че цялата скръб и тежест е в това, че душата - тя сама по себе си не представлява човека в цялата му пълнота. Без тяло е по-трудно да се греши, но без тяло е по-трудно също и да се поправиш. Даден ни е обаче изход от всичко това!

Св. апостол Иаков ни нарежда:  „Молете се един за други, за да се изцерите" (Иак.5:16).

Но щом от изцеление се нуждае най-вече душата, не тялото, защото именно в нея е съсредоточен източникът на всички наши болести - грехът, то това означава, че истински действената молитва на Църквата за покойниците се явява молитвата за избавяне от първопричината на страданието: греха.

Починалите наши сродници вече не са хора в пълния смисъл, защото човекът е троично по своята природа същество. Човекът е човек само когато са живи у него духът, душата и тялото. Мъртвите са мъртви по тяло, но пък живи по душа, така че те още имат време за покаяние. И да им помогнем за това можем ние, техните все още живи сродници, близки, съседи, обикновени братя и сестри в Христа. Усърдната молитва, щедрата милостиня могат да сътворят наистина чудеса. Най-същественото чудо - опрощаването на греховете и спасението на душата - се извършва невидимо за нас, но от това то не губи своята сила и значение. Та нали и за нас след не много години ще се окажат безкрайно важни молитвите за упокоение на нашите души.

Като ден, специално посветен на покаянието, задушницата (родителската събота) напомня и на нас, живите, за смъртта. И нашето тяло някой ден ще легне под земята, за да се издигне душата ни към небето. Нека се замислим, готови ли сме за този преход или нашите страсти не дават на душата ни покой, за да затворят завинаги за нея Царството Небесно? Все още имаме време за това и трябва да го използваме.

Не бива да оставаме в леност да очакваме кога ще настъпи последният ден от живота ни, а трябва още сега да започнем своя път на покаяние и изправление и като се молим за нашите покойни сродници, близки, познати, за всички починали християни, ние ще измолим от Господа сили за собственото ни изправление. И Господ ще ни дари със сили, но от нас се изисква само да не пропиляваме този дар на Божията благодат, а да го преумножаваме в сърцето си, докато ни отведе до вечното Царство Небесно!

pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

 


[1] С термина аграфа (на старогръцки: άγραφα - дословно «незаписани») се наричат изрази приписвани на Иисус Христос, които обаче не са отразени в четирите канонични евангелия - Б.пр.

image

Възрастен мъж влиза в малък сервиз за поправка на телефони. Момчето от сервиза преглежда телефона и го връща учудено на стареца: "На телефона ви нищо му няма, всичко му е наред." Старецът бавно прибира телефона и с насълзени очи тихо пита: "Тогава защо никое от моите деца не ми се обажда?"

 

 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1171907
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031