...Как ни се иска всички, поели своя кръст, да го носят с бодрост и радост в душата, без да забравят нито за миг за неговата спасителна сила и това да ги изпълва с благодушие и благодарност към Бога! Как ни се иска нашето кръстоносене да бъде нещо подобно… Но не става така. Или по-точно казано, не се получава веднага по този начин, освен ако не става дума за човек, който е свят още от майчината си утроба.

Ето и Господ „взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи“ (Ис.53:4), под тежестта на кръста Той не е изглеждал никак привлекателно, „няма в Него ни изглед, нито величие“ (Ис.53:3), и е бил толкова отслабен от мъченията, че вече не е имал сили да носи оръдието на Своята мъчителна екзекуция.

Той и без кръста е имал печален вид: пребит, вследствие на което и окървавен, с подутини по лицето, в шутовско одеяние – един вид пародия на Месията, грубо издевателство над национално-религиозния идеал, – вследствие на което събраните в двора на Пилат буквално побеснели… Накрая поставен под кръста, и изобщо: „мъж на скърби и изпитал недъзи“ (Ис.53:3), Той е бил съсипан и безпомощен. По същия начин и последователите Му трябва да поемат на гръб своите кръстове. ...