Има една странна история, която съм чувал в Западна България. Става дума за няколко овчари, които паселистадото си по поляните около селото, в което живеели. Един следобед, след като свършили с пладнуването (обедната лежачка), овцете се събрали около пастирите и им казали: „Писна ни да пасем на тия ливади, искаме да се разходим в гората, искаме да не ни спирате да се опознаем с вълците, стига вече разделения…“ А след това запели: „All you need is love.“ („Всичко, от което имаш нужда е любов“.) Ще кажете, че си измислям. Ама аз тая история съм я чувал от селяни, които и не подозират кои са The Beatles. Тоест, няма как да си измислят такова нещо.

Но слушайте какво станало после. Пастирите се сащисали и взели да заекват: „Ама как така?… Къде се е чуло и видяло?… Не може то така – вълци и овце…“ На овцете им прикипяло и те в един глас ревнали (именно ревнали, защото вече не искали да блеят): „Ние сме говорещи агнета, говорещи овце-майки и говорещи кочове. Не сме ви някакви роби. Мразим ви, защото пиете ракия и миришете на чесън.“ След това започнали да скачат във въздуха и да удрят с глави смаяните овчари. Полека цялата полянка се обагрила с кръв. Един простодушен човек ми се кълнеше, че над виковете на болка и уплаха се извисявал гласът на някакъв овчи буфосинхронист, който почти в транс припявал: „Love is all, love is all…“ (Любовта е всичко, любовта е всичко…“)

Какво се случило после със стадото в това село не знаеха. Но когато случайно стана дума за тази, да кажем легенда, в еднo друго селце, там типично по български я знаеха, но малко по по-друг начин. Не ставало дума за един булюк, а за „Велик и Свят събор“ на много стада (така се изразиха). При тях, например, пастирите не били глупави, не пиели ракия и не миришели на чесън. Зарадвали се на овчата идея и сами подкарали булюка към гората. Разказвачите бяха сигурни, че песента, която си пеели, наистина била на The Beatles, но се казвала „Strawberry fields Forever” („Ягодовите полета завинаги“). Вървели си всички заедно към гората и си тананикали:

„Living is easy with eyes closed
misunderstanding all you see…
(Лесно е да живееш със затворени очи,
разбирайки погрешно всичко, което виждаш…)

Стана ми интересно и заразпитвах за легендата и в други села. Навсякъде я знаеха по различен начин. На трето място ми казаха, че само един от овчарите се възпротивил, но останалите го убедили да е принципен с един голям дрън сирене. Там се кълняха, че не ставало дума за песен на The Beatles, а за „Imagine“ („Представи си“) на Ленън. И че пътувайки към гората пастири и овце пеели:

“Imagine there`s no heaven
…and no religion too.”
(Представи си, че няма Рай,
… нито религии.)

На четвърто място обясниха, че техните пастири се възпротивили, но един от тях ги предал. Обезумял, защото го полазил отровен паяк. Някои първо си спомняха, че го ухапала отровна стара къртица. Но после се обединиха, че бил поразен именно с отрова на паяк, а не от къртица. Обезумелият крещял, че вече не иска да е селянин и че лично бил виждал вълци, защото минал през гората веднъж и те не били толкова страшни. Там също бяха сигурни, че става дума за песен на Ленън. Но не я пеели овцете, а ухапаният си тананикал: „I’m just a jealous guy.“ (Аз съм просто едно ревниво момче.)

На друго място добавиха любопитната подробност, че вълците всъщност изобщо не били в гората, а следели отблизо случката и дори горещо се молели за успех на започнатото дело. Там овцете пеели песен на Ринго: „With little help from my friends.“ (С малко помощ от моите приятели.)

На мястото пък, където овцете били най-умни, била разкрита гигантска машинация. Съседно село с руски старообрядци и техният зъл дедец били подкупили овчарите да пречат на дружбата между агнета и вълци. Този заговор бил разобличен също с песен на The Beatles. Овцете смело пеели в лицата на пастирите си: „Back in the USSR” (Обратно в СССР).

Най-любопитна информация получих обаче в селото, където ми казаха как е започнало всичко. Една овца изяла някаква стара изхвърлена книга. После още една. Настървила се и изплюскала цял склад с вторични суровини. И между другото и една дългосвиреща плоча – разбира се на The Beatles. И се разболяла от много страшна болест. Един дядо ми я прошепна тихо – тя се казвала гордост. Напразно пастирите убеждавали болната, че не става само с ядене, трябва и акъл (по-точно дух). Но къде ти акъл (по-точно духовен живот) у горделивия. Тази овца си пеела „I me mine.“ (Аз, мен, моето.) на The Beatles и заразила с коварната гордост всички други.

Странното е, че така и никой не знаеше какво станало накрая. След много питане ме пратиха при един старец. Казаха, че ако той не знае, никой няма да знае. Живееше в отдалечен манастир. Местните хем признаваха, че е мъдър, хем го презираха, защото не приемал туристи. Разказах му всичко споменато дотук и притихнах в очакване. Той помълча и ме погледна с тъжна ирония:

– И ти ли не се сещаш какво е станало?

– Ми знам ли – подхвърлих – може пък като в приказките да е станало? Пастири, овце и вълци да са заживели в мир и любов.

– И ти ли полудя, бе? – развика се старецът. – Уж сте хора пък сте глупави като скотове. Как ще бъде това хищник и жертва в мир да живеят? Чуваш ли се какво говориш? Що мислиш, че в цяла Западна България куца овца не е останала?

После взе една тояга и ме заудря по гърба, едва избягах.

Чудих се къде да потърся помощ и преди вас споделих историята с един учен ентомолог. Той сложи ръка на рамото ми и прошепна: „Тая история, брат, не я разправяй много. И с The Beatles и всякакви други бръмбари да си нямаш нищо общо. Ни ги знаеш ни къде пеят, ни кой ги слуша… А и музикалният бизнес е жесток. Току виж те командировали да служиш в някое от тия села… Та да допроучиш темата…“

Така че… не сте я научили от мене!!!

Снимката е от интернет, а не е правена по разкази на очевдици