Вижте разликите:

"Ислямът е една примитивна бедуинска религия, един разлагащ се труп, който с вонята си, заплашва да убие всичко наоколо." 
Мустафа Кемал Ататюрк

"Джамиите са нашите казарми, кубетата - нашите шлемове, минаретата са нашите щикове, а вярващите - нашите войници."
Реджеп Тайп Ердоган

Александър Урумов:
Пътувах из Турция през 2007 г. - от София през Истанбул край Мраморно море до Бурса. Пътувах по бизнес. Тогава имах илюзия, че европейските субсидии са ефективен инструмент на почтен замисъл - знам, смешно е, но така си мислех тогава.
По пътя ми до Бурса и обратно видях много неща. 
Видях бурно развиваща се икономика, чийто растеж пръскаше по шевовете пътната инфраструктура - нямаше шосе или магистрала, по която да мина и на които да не добавят нови платна. 
Видях масово строящи се училища и университети - непозната гледка у нас.
Видях смайващо изобилие от безкрайни градини и земеделска продукция - дълги върволици от пълни с домати трактори с ремаркета. 
Влязох в крайната цел на своето пътуване - офис в центъра на огромна овощна градина в покрайнините на Бурса. Посрещна ме млад енергичен мъж - стегнат, делови, прекрасен английски. Завършил в Израел, специализирал в Калифорния, изпълнителен директор на компания в Бурса, който намира време да чете лекции в местния университет. 
Този човек излъчваше респект към България, към професора, който водех със себе си и към мен.
Още в началото на разговора една крайно притеснена, слаба млада жена със стегната тъмна забрадка влезе да сервира чай. Неволно изпусна една от чашите и замалко не припадна от това. Пребледня, почисти с треперещи ръце и излезе, без да обърне внимание на опита ми да я успокоя - очевидно не разбираше английски и най-вероятно изобщо не ме чуваше в своя очевиден шок.
- Защо се държи така, попитах своя домакин, това е просто една чаша чай на земята, никой не пострада...
- Защото най-малко седем души чакат за нейното място - отвърна домакинът - ако бъде уволнена оттук, къде ще си намери работа?
Заговорихме се за България и Турция, за хората там и тук, за огромния технологичен напредък на турската икономика, за бизнес... Тогава този млад турчин изведнъж изтърси:
- Знаеш ли, в България сте 7 милиона души, от които 7 милиона личности. В Турция сме 77 милиона и също 7 милиона личности. Останалите 70 милиона са тълпа /crowd/. 
Не го поправих в частта му за България, защото съм патриот и защото от днешна гледна точка тогава е бил много по-близо до истината.
Но запомних тази негова фраза - 70 милиона тълпа. И на връщане започнах внимателно да се вглеждам в хората. И мисля, че разбрах какво има предвид. Откритието не ми хареса и затова съм го захвърлил някъде из дебрите на емоционалната си памет.
Вчера си го припомних. Онова море от излъчващи агресия мустакати мъже и примирено гледащи в земята забрадени жени. Пронизително виещите мюеззини от минаретата на този изгарящ от слънцето червенозем. Усещането за фанатизъм, готов да разкъса границите на човечността и да се впусне в ужасяващи пропасти на ужас и смърт. 
Припомних си всичко това вчера, когато гледах как бесове в човешки образ бичуват и убиват безпомощни и - смея да твърдя - невинни млади войничета.
И за какво ви е този технологичен прогрес, комшу? За какво ви е тази икономика, тази армия? В служба на хората или за слава на Аллаха?
Тълпа.
Лишена от мисъл и човечност, обладана от религиозен фашизъм, убиваща по призива на своя мустакат религиозен фюрер.
Ислямът като религиозен фашизъм.
Ердоган като ислямски Хитлер. 
Това е днешната реалност на югоизток от българската граница.

(взето от стената на Александър Урумов във Фейсбук)


 

Юлският преврат на един пишман-султан

"Той вече не се държи като държавник, а като главатар на банда. Краят му е близък, въпросът е кога и на каква цена за страната", казва дипломат

Премиерът отговаря със сурова репресия на "хулиганите", които оспорват властта му, но демократичният му образ претърпя сериозен удар. "Откакто пое властта той постепенно се отклони от прагматизма към идеологията, от работата в екип към личните решения, от демокрацията към авторитаризма", обобщава Илтер Туран, професор в университета Билги в Истанбул.(Статиятя е отпреди 2 години ,но толкова актуална ,все едно е написана преди 2 дни)

 

"Той вече не се държи като държавник, а като главатар на банда. Краят му е близък, въпросът е кога и на каква цена за страната", казва дипломат

12-годишното управление го превърна в господаря на Турция. Но авторитарните му практики и безпрецедентния корупционен скандал направиха Реджеп Тайип Ердоган най-противоречивата фигура в навечерието на местните избори, които са от ключово значение за бъдещето му. На 60 години той остава най-популярната личност след Мустафа Кемал Ататюрк, "бащата" на съвременна Турция. Основната му заслуга е десетилетието на икономически успехи и политическа стабилност.

 

И все пак, откакто неговата Партия на справедливостта и развитието пое юздите на държавата през 2002 г., позициите му никога не са били толкова разклатени. Наречен "диктатор" от улицата през юни, Ердоган беше въвлечен в безпрецедентен политико-финансов скандал, който разтърси високите етажи на държавната власт в навечерието на местните избори в неделя и на президентските избори през август. От няколко седмици неговите опоненти го наричат "крадец" и искат оставката му. Подслушани телефонни разговори му създават образа на "кръстник", който иска подкупи от работодателите, и на автократ, който се меси в медиите. Ердоган си навлече критики в цял свят заради блокирането на Туитър и Ю Тюб.

 

"Той определено загуби цялата си легитимност да ръководи тази страна", отсече основният му опонент Кемал Киришджи. Но Ердоган, който някога беше наричан от противниците си новия "султан", не е капитулирал. Съвсем не. Както по време на антиправителствените протести в Гези през пролетта на миналата година, той възприе любимата си стратегия, тази на жертвата, и организира ответен отговор. На всяка публична среща с избирателите си той насъсква привържениците си, като говори за "заговор" срещу Турция и неговата личност, замислен от бившите му съюзници от религиозната общност на имам Фетулах Гюлен.

 

Именно създавайки си образа на силен човек, близък до притесненията на турците от улицата, хлапакът от скромните квартали на Истанбул изкачи стъпалата на властта. Получил образованието си в религиозно училище, уличен продавач, "Тайип" има за известно време кариера на футболист, след което се впуска в политиката с ислямисткото движение. Избран е за кмет на най-големия град в страната през 1994 г., а осем години по-късно триумфира, когато неговата Партия на справедливостта и развитието печели парламентарните избори, а той самият става премиер през 2003 г. Това става след като получава амнистия за рецитиране на религиозно стихотворение, за което е осъден на затвор.

 

Години наред моделът му на консервативна демокрация, обединяваща капитализма и умерения ислям, води до успехи, стимулирани от "китайски" нива на растеж на икономиката му. Той е убедително преизбран през 2007 и 2011 г. с близо 50% от гласовете на избирателите, изглежда установен във властта за дълго време напред и вече мечтае за президентските избори през 2014 г. Но този сценарий е осуетен през юни 2013 г. Три седмици над 2,5 милиона турци излизат на улицата, упреквайки го за управлението му с железен юмрук и все по-открито "ислямистките" му мерки.

 

Премиерът отговаря със сурова репресия на "хулиганите", които оспорват властта му, но демократичният му образ претърпя сериозен удар. "Откакто пое властта той постепенно се отклони от прагматизма към идеологията, от работата в екип към личните решения, от демокрацията към авторитаризма", обобщава Илтер Туран, професор в университета Билги в Истанбул.

 

Корупционният скандал, който избухна на 17 декември м. г., още повече помрачава картината. Ердоган отговори със строги чистки и закони, определени като убийствени за свободата. Те бяха осъдени в Турция, Брюксел и Вашингтон. На естрадите той продължи агресивните си речи и мобилизира лагера си, за да превърне местните избори в референдум около собствената му личност.

 

Убеден в подкрепата на мнозинството турци, Ердоган се надява да може да измие обвиненията и критиките в урните на 30 март. На предизборните плакати с неговия образ се изтъква "желязната му воля".

 

Макар че изглежда се е отказал от президентските избори, той вече говори за възможна промяна на правилата в партията си, за да се кандидатира за четвърти мандат през 2015 г. И дума да не става да напусне властта. "Ако партията ми не спечели първото място на местните избори, съм готов да се откажа от политиката", каза Ердоган. Сигурен в себе си и провокатор, както винаги.

"Той вече не се държи като държавник, а като главатар на банда. Краят му е близък, въпросът е кога и на каква цена за страната", казва дипломат

 По в-к Преса

Автор Свободен човек, интернет:

 

 

 

 

Все по-трудно става да отлагам връщането на смъртното наказание. Това заяви турският президент Реджеп Ердоган на фона на продължаващата операция за задържане на метежници.

През последните дни се засилиха призивите в страната за връщане на смъртното наказание за участниците в неуспели пуч.

Напрежението продължава да е сериозно в страната. Изстрели са чути край летище Сабиха Гьокчен. То се намира в азиатската част на Истанбул и се използва основно от нискотарифни компании, съобщава АП. Изстрелите са били предупредителни.

Те са дадени от армията по време на арести на метежници.

Поддръжниците на неуспелия преврат не са отговорили на стрелбата, извършват се арести, уточнява Ройтерс.

Близо 7000 души са арестувани.

Ще одобря връщане на смъртното наказание, ако депутатите приемат мярката. Това заяви турският президент Реджеп Ердоган пред Беки Андерсън в интервю за СиЕнЕн.

Ердоган не изключи смъртно наказание за хиляди задържани след проваления опит за преврат, предприет в петък.

Това е чиста държавна измяна, каза той в президентския дворец в Истанбул, Турция.

Но разбира се, ние ще вземем парламентарно решение за това, за да предприемем действия във формата на конституционна мярка, така че лидерите ще трябва да се съберат и да го обсъдят, и ако те приемат да го обсъдят, то аз като президент ще одобря всяко решение, което идва от парламента, обясни той.

Ердоган каза още, че турският народ вярва, че „тези терористи трябва да бъдат убити”.

Това е първото интервю на Ердоган от 15 юли, когато беше извършен неуспешен опит за преврат.

Междувременно германският канцлер Ангела Меркел е заявила в телефонен разговор с Ердоган, че Германия е твърдо против връщане на смъртното наказание в Турция.

Канцлерът е призовала турския държавен глава да остане верен на принципите за пропорционалност и върховенството на закона при отговора на турската държава към участниците в опита за преврат, обяви говорител на германското правителство, цитиран от Ройтерс. Той добави, че последната вълна от арести и уволнения в Турция е основание за голямо безпокойство.

Външните министри на страните членки на ЕС призоваха турските власти, включително полицията и всички служби за сигурност, да проявяват сдържаност на фона на неуспешния опит за преврат, съобщава АП.

„Всичко трябва да бъде направено, за да се избегне допълнително насилие, да се защити животът на хората и да се възстанови спокойствието”, се отбелязва в съобщението на министрите след среща в Брюксел.

„ЕС призовава за пълно съблюдаване на конституционния ред в Турция и подчертава важността на спазването на върховенството на закона”, пояснява се още, като се допълва, че от решаващо значение е пълното уважаване на всички демократични институции в страната, включително избраното от народа правителство и турският парламент.

Външните министри подчертаха, че ясно отхвърлят смъртното наказание, което е съществен елемент от условията на ЕС за бъдещо членство на Турция.

Ако Турция върне смъртното наказание – край на преговорите за ЕС, закани се Берлин

Могерини също е категорична
Турският президент Реджеп Ердоган предложи, че Турция може да върне смъртното наказание, отменено през 2004 година.

Две трети от българите смятат турското влияние в страната ни като заплаха. За това оказват влияние историческа обусловеност, както и събитията от началото на годината, свързани с ДПС, и тиражираните в публичното пространство опасения за намеса на Турция във вътрешните работи на България.

Това сочи проучване на Изследователски център "Тренд". То е проведено сред 1000 пълнолетни български граждани чрез лични стандартизирани интервюта в периода между 2 и 11 юли 2016 г.

Уточнява се, че допитването е направено преди събитията в Ница и опита за военен преврат в Турция.

Подчертано негативни са и нагласите към Турция, като близо половината от запитаните декларират по-скоро отрицателно отношение, а само една пета изразяват положително отношение към съседката ни.

Иначе - терористичните атентати, радикалният ислям и бежанците са трите най-големи заплахи според българите. Германия е страната, която събира най-много симпатии, а десетилетие след присъединяването ни в ЕС България по-скоро е спечелила от членството си, са основните изводи на проучването на „Тренд“.

От редица изброени потенциални заплахи респондентите са посочили, че най-сериозни пред страната ни са терористичните атентати, радикалният ислям и бежанска криза.

За всяка една от изброените около 85% от пълнолетните български граждани посочват, че е заплаха за България. И трите до голяма степен са свързани с нарастващите в последните години страхове, породени от проблемите около Близкия изток.

Притесненията от нова глобална икономическа криза са налице. Близо 80% от всички запитани оценяват като заплаха евентуална нова световна криза, свързана с икономиката. Слабото икономическо възстановяване в Европа, санкциите срещу Русия, както и новините около "Брекзит" логично допринасят за страха от икономически проблеми.

Малко над половината от анкетираните виждат в едно ново противопоставяне между САЩ и Русия заплаха за България. Традиционните русофилски чувства сред немалка част от българите вероятно е причината само е

Традиционните русофилски чувства сред немалка част от българите вероятно е причината само една четвърт от всички да смятат евентуална руска агресия за заплаха.

Демографската разбивка по този въпрос сочи, че по-възрастните респонденти смятат в по-малка степен руската агресия като заплаха за България, обобщават от „Тренд“.

Най-сериозни симпатии сред българите събира Германия, като 65% от всички изразяват по-скоро положително отношение към тази страна, а само 6% изразяват по-скоро отрицателно мнение.

Исторически предопределените русофилски настроения личат и при отношението към Русия, като 60% изразяват по-скоро положително отношение към страната. Демографската разбивка на този въпрос сочи, че симпатиите доминират най-вече сред по-възрастните групи и симпатизантите на БСП.

По-скоро положително (35%) е и отношението към САЩ. 30% са на обратното мнение и близо толкова не могат да определят отношението си.
Отдалечеността на Китай от страната ни, както и липсата на дълбоки връзки с азиатската държава е основната причина 43% от всички запитани да не изразяват категорично мнение, посочвайки, че отношението им към най-многолюдната държава в света е нито положително и нито отрицателно. Въпреки това симпатиите (31%) имат превес над антипатиите (14%).

Положителното отношение (44%) към НАТО има превес над отрицателното (19%), като тук се проявяват по-нюансирани нагласи, в сравнение с ЕС по различни демографски критерии.

Близо десетилетие след присъединяването на България в Европейския съюз от „Тренд“ тестват твърдението дали страната ни по-скоро печели от членството си в съюза или по-скоро губи.

Възможността за свободно пътуване, достъпният пазар на труда в страните от ЕС, както и усвояването на еврофондове са основните причини българите да смятат, че страната ни по-скоро печели (60%), отколкото губи (22%) от членството си в ЕС.