Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2016 19:17 - ЗА ДОГМАТИЧНИТЕ ИЗВОДИ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ: КРАТКО ЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ.
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 654 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image
 

В своята статия „Кратко канонично обяснение“ г-н Калин Янакиев прави следните изводи, които по своята същност са повече догматични, отколкото канонични, но във всеки случай погрешни:

1. Критерият за това дали една религиозна общност трябва да бъде определяна като еретическа ли не, е наличието на съборно осъждане, и то на вселенско ниво, от страна на Православната църква.

2. Римокатолицизмът не е ерес.

3. Католическите тайнства са валидни.

Относно първата тема, г-н Янакиев заявява следното:

Но за „еретици“, Ваше Всепреподобие, Православната църква винаги е смятала само онези групи, чиито несъгласни с вярата и Преданието учения са били преди това вселенски-съборно осъдени.

Ако подобен критерий действително отговаряше на истината, то каноничните граници на Православната Църква отдавна биха изчезнали, а заедно с тях и нейното благодатно спасително учение и мисия. Ще илюстрирам тази мисъл със следния пример от нашата българска действителност:

Мой приятел сподели, че в гр. Ботевград насред ромската махала се издига няколкетажна къща, на която пише „Офис на Царството Небесно“? Ако приемем декларирания от г-н Янакиев критерий за ерес, то възниква логично въпросът: тази религиозна общност еретическа ли е? Не си спомням „Офисът“ да е осъждан на някой вселенски събор, пък и как би било възможно, та нали е именно на Небесното царство. Следователно, по силата на едно кратко канонично обяснение, няма нищо нередно да поканя тези мили хора в църквата, където служа, за да имаме общение в молитвата, а защо не и в едната Чаша. Списъкът на подобни религиозни общности, които Православието нарича ереси и секти, е дълъг, а следователно икуменическият микс обещава да бъде твърде богат.

Но с подобен критерий не би се съгласил този, когото някои определят като най-големият християнски философ. Казва се Павел, апостол Павел. Ето какво пише той: „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде“. А на друго място апостолът пише: „"Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си".

Ще си позволя следното кратко логическо обяснение: според светият апостол критерият за това дали едно учение е ерес или не, не съвпадас този на проф. Калин Янакиев. Оказва се, че според Св. Писание ерес е всяко съзнателно и упорито изкривяване на благовестието, т.е. преданието, на Църквата. Оказва се още, че не е нужен съборният глас на Църквата по адрес на конкретния еретик, при това на вселенско ниво, та да бъде този еретик осъден, защото той „сам осъжда себе си“, пък и апостолът отдавна е предал такива на „анатема“. А неговите думи, записани в четиринадесетте му послания, ги наричат слово Божие.

В тази връзка нека да приведа и думите на друг върховен проповедник и учител на християнството. Името му е Петър, апостол Петър: „Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел“. Отново същата мисъл – въвеждащите „пагубни ереси“ навличат върху си погибел по силата на собственото си вероотстъпничество.

Един, отново кратък, поглед този път върху Свещеното Предание на Църквата потвърждава, че гласът на светите отци не е в унисон с думите на проф. Янакиев.

Св. Игнатий Богоносец (ученик на св. Йоан Богослов)говори следното:

Ако някой чрез злоучение разтлява Божията вяра, за която Иисус Христос бе разпнат, такъв човек, като скверен, ще отиде в неугасим огън, както и този, който го слуша.

Според богоносния отец ереста осквернява и чрез това води човека към вечна гибел.

Св. Ириней Лионски, ученик на св. Поликарп и духовен внук на апостолите още през второто столетие, далеч преди Първия Вселенски Събор, пише:

Отчуждилите се от истината еретици се увличат от всяко заблуждение… като никога нямат твърдо мнение, но желаят да бъдат повече софисти на словото, отколкото ученици на истината. 

Отново акцентът е върху доброволното отчуждаване от истината, като светият отец маркира и вътрешно-духовната мотивация, която е в основата на всяка ерес: егоистичното желание за себевъзвеличаване, отколкото за вярност към истината.

Св. Василий Велики в своето първо канонично правило, говорейки как светите отци (древните) са определяли еретиците, казва:

Древните… са нарекли еретици ония, които напълно са се отделили и са се отчуждили от самата вяра.

Св. Йоан Касиан твърди:

Несъмнено вън от църквата е всеки, който не държи вярата на Църквата.

Св. Ефрем Сирин ясно говори:

Отклоняващите се от истинската вяра следват заблужденията на другите и стават доброволни проповедници на ученията на демоните.

По думите на св. Епифаний Кипърски ересите „имат името на Христа, но не вярата“, т.е. именно липсата при еретиците на Вярата е това, което ги прави чужди на Христовата Църква и истина.

Дълъг е списъкът с цитати от светите отци и каноните на Православната Цръква, които  в един глас говорят, че еретик е всеки, който не е православен по своята вяра. А съборният глас на Църквата, изразен на поместни или вселенски събори, официално констатира, потвърждава и оглася вече станалото осъждане и отпадане на еретиците от Христовото тяло. Нещо повече, задачата на Църквата на съборите е била преди всичко да изкове догматическите формулировки на вярното учение, да изобличи и осъди ересите, така че всеки които не спазва това учение и принадлежи към някои от осъдените ереси, вече автоматично е еретик и осъден.

2. В тази светлина, става ясно ерес ли е римокатолицизмът или не. Но и твърдението на г-н Янакиев, че римокатолиците не са осъдени от Вселенските Събори не издържа критика. Третият Вселенски Събор осъжда всякакви изменения или допълнения в Символа на вярата. По силата на това вселенско съборно решение католиците са осъдени, защото са вмъкнали в Символа на вярата поправката Filioque. Не само това, но със своето учение за папския примат и синкретичната еклисиология, изкристализирала и официално приета най-вече на Втория Ватикански Събора, са изопачили и догмата за Църквата, разкрит в 9 член на Символа на Вярата.

Но и отците на Шестия Вселенски Събор, след като изброяват всички догмати, приети не предходните Вселенски Събори, постановяват в своето първо правило: „Ако някой не се придържа и не приема гореозначените догми на благочестието и не мисли и не проповядва така, а се опитва да върви против тях, такъв нека бъде анатема по силата на по-рано изложеното определение на споменатите по-горе свети и блажени отци, и нека бъде изключен и заличен от християнския именник, като чужденец, понеже ние окончателно постановихме по никакъв начин нито да се прибавя, нито да се изхвърля нещо от определеното“.

Всъщност, строго погледнато проф. Янакиев е прав, че римокатолицизмът не е ерес, защото римокатолицизмът е сбор от ереси, които противоречат на Символа на Вярата на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква.

3. Тъй като третата тема относно валидността на тайнсвата при еретиците е може би най-сериозният догматичен въпрос, който г-н Янакиев повдига, и в същото време неговите твърдения са в основата на новата еклисиология на икуменизма, с която като с троянски кон модерната свръхерес се опитва да разруши каноничната ограда на Православието отвътре, то тя ще бъде предмет на отделни преводни и авторски материали. Те ще бъдат публикувани своевременно на сайта на Ловчанска Епархия. 

А тук ми се иска само да споделя един пример от енорийската ми практика, който се случи преди няколко дена на празника на св. Серафим Саровски (19 юли) в Ловеч. По време на светата Литургия в параклиса на новата катедрала присъстваше жена, която за първи път идваше в храма. Когато започнах да причастявам малките деца, тя се приближи и помоли също да приеме светите Тайни. След кратък разговор се оказа, че е католичка от Полша, но е приела Православието преди много години, когато се омъжила за българин тук, в България. На въпроса ми как точно е станало това приемане, се оказа, че просто така, без да се извършват над нея каквито и да било тайнства. Попитах я искали да приеме Православно кръщение, на което тя отговори утвърдително. Нека спомена и това, че жената страдаше от силно главоболие, което не й позволяваше дори да стои права. От по-нататъшния разговор стана ясно, че болестта я измъчва вече години наред. Започнахме светото Кръщение и още по време на оглашението жената започна да говори: "Ох, отпусна ме главата". По време на самото Кръщение тя повтори: "Отпусна ме главата. Усетих как нещо излезе от мен първо оттук (показа корема си), а после и от главата". След като завършихме Тайнството, тя повтаряше: "Не съм същия човек! Главата не ме боли!". Цялата сияше от радост, трудно й беше да повярва на станалото. На случилото се станаха свидетели клиросният певец и жената, която доброволно продава свещи в църквата и която е обществена личност в града. В заключение, нека всеки сам за себе си да си направи извод относно валидността на тайнствата в Православната църква и тези при католиците.

Прот. Михаил Ковачев




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1171852
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031