Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2016 09:56 - От езика на злобата проф. Калин Янакиев посиня
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.08.2016 04:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Прочетох гневливите словоизлияния на професора в портал Култура. Казвам си честно преди следях с желание етюдите на Деян Енев и Теодора Димова там. Сега не знам какво ще прочета и определено влизам с огорчение и дори болка. Горчивата истина е, че с какъвто се събереш такъв ставаш. Така и с тези автори, които раздират тялото на църквата ни с икуменическите си заблуждения. Но ако за тях съм склонна да приема, че са влезли в дълбокото и се давят от немощ да осмислят църковните въпроси; за професора вече мнението ми е, че е обладан от болезнена горделивост също като Горан Благоев. Господ да им е на помощ, че докъдето са стигнали не се ли покаят и вразумят ги очаква само тинята на всеереста и духовно тление. Господи помилуй!

http://kultura.bg/web/

КАКВО СЕ СЛУЧВА 
С ПАТРИАРШЕСКИЯ НИ САЙТ?
ами нищо по лесно да разбереш какво се случва от това да го отвориш - да, има отговори на писанията на Теодора Димова и да, те са от болка за дрането на църковното ни тяло   отвътре. Колкото и да сте начетен професоре истината е че ви липсва Божията милост и благодат да разберете разликата. Дано Бог Ви отвори очите и сърцето. Амин!

http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=594

Намаляване размера на шрифтаУвеличаване размера на шрифтаПечат Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » С БОЛКА И ЛЮБОВ КЪМ Г-ЖА ТЕОДОРА ДИМОВА С БОЛКА И ЛЮБОВ КЪМ Г-ЖА ТЕОДОРА ДИМОВА 2016-08-06, автор: Петър Драганов, рубрика: Апологетика

image

Св. Баташки мъченици

 

Тук публикуваме отворено писмо-коментар върху статията на Теодора Димова "Еретик или мъченик?" Статията е изпълнена с неоснователни критики към Българската православна църква-Българска Патриаршия и е по повод фанатичното убийство от терористи на "Ислямска държава" на френския римо-католически свещеник Жак Амел.

 

Иконите на св. Баташки мъченици и на св. Новоселски мъченици нека ни напомнят за хилядите знайни и незнайни светии, които са пострадали от ръката на мюсюлмани и са просияли в мъченичество, но пребъдвайки в истината на светото Православие.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Мъченичеството за Христа ще съществува до края на дните на този свят, тогава, когато ще бъде отрита всяка сълза от всяка страдаща душа и подвигът на страдалците ще блести вечно.

Обръщам се към Вас, г-жо Димова, по повод последната Ви статия „Еретик или мъченик?".

Страшно е наистина, когато човеци убиват други човеци. Истинското състрадание, което предизвиква един такъв акт, може да бъде изпитано само от човеци, имащи любов към своя Създател и към своите ближни без излишна драматизация. В статията си Вие говорите за мъченичество, за святост, за подвиг, за Църквата в България.

Убийството по такъв дързък начин в случая е безспорно и трагично, но нека да разсъдим трезво от погледа на нашите наставници във вярата, Светите Отци, от православна гледна точка, дали това деяние може да послужи за наистина една мъченическа кончина, за святост? Казвате - когато са страдали мъчениците, има случаи, когато някои от тях дори не са били кръстени и това е послужило те да се кръстят в собствената си кръв. Да, това е един наистина особен подвиг, даруван от Бога, но познат единствено в Православната Църква - подвиг за Христа в правилното Му изповядване. Тук най-точно се изпълняват думите на св. ап. Павел за делата и вярата - правилна вяра подкрепена с дела по нея. Защото мъченическата кръв не измива греха на ереста, разкола и отстъпничеството, така както учат Светите Отци на Църквата. Жалко е наистина, че се прекъсва един живот, в който е била дадена възможността за покаяние. Само Бог знае какво е станало с душите на тези жертви, пребиваващи преди това в ереста на римокатолицизма (разбирай папизма), и дали не са познали и изповядали Истината в предсмърния си час, като всичко това остава в сферата на вероятностите, но да се говори за мъченичество, за святост и да се отправят нападки е несериозно и твърде заблуждаващо. Не се заблуждавайте и не заблуждавайте, защото „по делата им ще ги познаете". Сега в общия поток от информация се чуват различни становища, призиви, идеи, хуманизъм, криворазбрана толерантност, колко били на брой католиците и другите, мюсюлманите, пък колко будистите и ако човек не е стъпил здраво на скалата на отеческата ни вяра, не би разбрал истината за случващото се. Защото също е казано „не бой се малко стадо", а не голямо. И като че ли от проклетата икуменическа ерес това стадо ще става все по-малко тук на земята. Светът люби своето и ще продължи да го люби. Аршинът за святост е съвсем друг.

image

Св. Новоселски мъченици

Мъчениците са свидетели на Истината - Христа, а мъченичеството като цяло е свидетелство и доказателство за истинността на християнството[1]. Независимо от това, че всяко учение, мироглед, религия има своите „героични личности", които жертват нещо, включително и живота си, те не определят масовото съзнание и манталитета на привържениците на тяхното направление или изповедание. По-голямата част от тях си остават зрители, често дори неприемащи неочаквания героичен ентусиазъм на единиците. Но в християнството съвсем не е било така, не е и няма да бъде[2]. Затова в Православието мъчениците спомагат за възобновяване на Православната вяра, правейки неспособни друговерците да се защитят в Съдния ден, съставят славата и гордостта на Източно-Православната Църква и посрама на иноверните. Това е пример на търпение, но и образец на подражание за християните[3].

В контекста на световните събития също заявявам, че никога в историята на Православието, истински православен християнин не е убивал в името на вярата. Свещени войни са се водили (т.н. „Кръстоносни" походи, „Светата" инквизиция, ислямския джихад) и се водят, но източникът на това зло не се корени и не е дело на Христовата Църква (Православната - бел. гл. ред.). Гордост е за мен, че съм православен християнин и единствено тази гордост не свлича в бездната на ада.

Молитвите на светите мъченици да имаме!

Петър Драганов

 


[1] Напоследък се смятат за „християни" еретиците - римокатолици, протестанти, арменците-миафизити, сиро-яковити, малабарци, копти и сектантите на християнска основа. Истинският християнин е православният християнин, защото един е Господ Иисус Христос, една е Неговата Света, Съборна и Апостолска Църква, едно е Кръщението, истината е една и не може да има две или повече истини по този въпрос.

[2] Цит. от книгата на свещ. Николай Ненароков „Благословено е войнството на Небесния Цар. Мъченичеството в живота на Църквата" в превод от руски на  ик. Павел Гърбов, СИ, София, 2011 г., стр. 23.

[3] Из житието на св.новомчк Ахмет калфа.

Снимка на иконата на св. Баташки мъченици: Десислава Панайотова

Снимка на иконата на св. Новоселски мъченици: Ловчанска св. митрополия

 



« предишен материал

Още от "Православна мисъл": 2016-07-22 ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КАЛИН ЯНАКИЕВ, ЗА ТОВА ДАЛИ РИМОКАТОЛИЦИТЕ СА ЕРЕТИЦИ 2016-07-15 Малко СЛЕД „Светия и Велик събор” 2016-07-15 Малко СЛЕД „Светия и Велик събор” (част 2) ИЗЯВЛЕНИЕ по повод обвинения към ръководството на БПЦ в липса на съпричастност с жертвите на поредното покушение срещу християни
Съборът в Крит завърши. Документите му са приети в окончателния им вид
МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Взехме решението да не отидем на събора в Крит независимо и по съвест
РЕШЕНИЕ на Св. Синод от 1 юни 2016 г. относно ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ СЪБОР (16 – 26 юни 2016 г., о-в Крит)
РЕШЕНИЕ НА СВ. СИНОД от 21.04.2016 г. с предложение за промени в предсъборния документ за отношението към останалите християни

и истината споделена от Атонския йеросхимонах Димитрий Зографски

http://www.globalorthodoxy.com/134-bulgaria-novinarski-blok/novini-ot-bulgariia/66907-vyzliubiha-chuzhdite-namraziha-svoite-kym-povyrhnostnata-kultura-koiato-dryzko-trygna-sreshtu-boga-i-negovata-istina

ВЪЗЛЮБИХА ЧУЖДИТЕ, НАМРАЗИХА СВОИТЕ (към повърхностната „Култура“, която дръзко тръгна срещу Бога и Неговата Истина)

Не подобава  мирянин да учи всенародно, а трябва да слуша ония,

които са получили благодат да учат.

(64 правило, VI Вселенски Събор)

ГЛЕДНА ТОЧКА image Калин Янакиев   КАКВО СЕ СЛУЧВА 
С ПАТРИАРШЕСКИЯ НИ САЙТ?

Признавам още в началото греха си: не притежавам възхитителното смирение на Деян Енев, не ми е свойствена и дълбоко женствената, сърдечна съвестливост на Теодора Димова, нито искрящата ироничност на Тони Николов.       








Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172875
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031