Решението може да намали активността на допитването и така да увеличи вероятността той да е невалиден

Автор: Shutter stock / Mopic

  Избирателите, които се явят да гласуват в деня на предстоящите избори - 6 ноември т. г., ще трябва изрично да декларират пред съответната секционна избирателна комисия (СИК), че желаят да гласуват и за националния референдум. Само тогава комисията ще им даде и бюлетина за референдума. Избирателят обаче няма да бъде питан дали иска да гласува за президент и вице, защото с промените в Изборния кодекс това гласуване стана задължително.

Това прие ЦИК с протоколно решение на заседанието си на 7 септември т.г. Към момента протоколът от заседанието все още не е публикуван, но на сайта на ЦИК може да се прослуша видеозаписът. Въпреки странните пропадания на звука точно по време на този дебат, което поставя интересни въпроси към толкова рекламираната публичност в работата на комисията, на записа ясно се вижда разгорещен спор по повод на това решение и се чуват сериозни опасения, че с него се прави опит да се откажат хората да гласуват. Решението е взето с 14 гласа "за", трима против (Иво Ивков, Мария Мусорлиева и Цветозар Томов), при 17 присъстващи. Трима от членовете на ЦИК не са в залата по време на гласуването. 

Начинът, по който ще се прилага това решение, ще има сериозно отражение върху валидността на резултатите от референдума, доколкото те пряко зависят от броя на гласувалите. Съгласно чл. 23 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, предложението, за което се гласува, се смята за прието, ако във вота са участвали не по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори и ако повече от половината от участниците в референдума са гласували с "да". Ако предложението не е прието, нов референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години. А ако участвалите в референдума са по-малко от тези на последните парламентарни избори, но над 20 % от всички избиратели, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението се внася в Народното събрание за разглеждане и предприемане на мерки за решаване.

Решение на ЦИК от 7 септември е прието в хода на обсъждане на точка трета от дневния ред - Проект на решение относно условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън страната в изборите за президент и вицепрезидент и национален референдум.

Проблемът се поставя от Цветозар Томов (от гражданската квота на ГЕРБ), който отбелязва, че хората активно трябва да бъдат информирани, че има референдум, разбира се, като им се каже, че гласуването не е задължително.

Според мнозинството от членовете на ЦИК обаче, не е редно избирателят да се сугестира да участва в референдума. В този смисъл е изказването на Ерхан Чаушев (ДПС): "Става въпрос за следното: Като влезе избирателят в секционната избирателна комисия, те колко бюлетини ще му дадат в ръката, ето затуй става въпрос – дали целия наръч ще му дадат и така психологически да го подтикнат всичките да ги вкарва вътре в бюлетината или ще му дадат възможност човекът да каже нещичко си преди да кажем искам бюлетина за президент или искам бюлетина за референдум. Е затуй става въпрос: дали чисто сугестивно ще му вкарат две бюлетини в ръката или ще му дадат шанс той да каже: "искам да гласувам или не искам"...

Чаушев посочва, че при предишния референдум ЦИК е била атакувана именно за това. Всъщност, по спомени на изборни експерти, при гласуването на предишния референдум се получи объркване заради разнопосочните послания на ЦИК и имаше оплаквания от избиратели, че не им са давани бюлетини, ако не си ги поискат.

Александър Андреев (БСП), подкрепен и от други членове на комисията, предлага формулировка, според която избирателят трябва да заяви пред секционната комисия дали желае да гласува И за националния референдум, доколкото другото гласуване е задължително.

На това се противопоставя Иво Ивков (РБ), според него изрично трябва да се запише, че на избирателите, явили се да гласуват, "се дават бюлетини за гласуване в изборите и в националния референдум". Мнозинството обаче не се съгласява. Според Румяна Сидерова, така се качва изкуствено избирателната активност за референдума. 

В крайна сметка се гласува текст, според който "българските граждани с избирателни права, явили се да гласуват, заявяват пред СИК дали желаят да гласуват и в националния референдум".

В мотивите си за отрицателния вот Иво Ивков заявява, че текстът е абсолютно безсмислен и дискриминиращ референдума. "Какво значи човекът да се яви да гласува и да го питаш дали искат да гласува", пита риторично Ивков.

Цветозар Томов пък заявява, че това решение е нагледен пример как изборната администрация действа в противовес на мисията си. "Работата на изборната администрация е да насърчава българските граждани да участват в избори, а не да прави обратното", казва Томов.

"Възможни са две противоположни процедури – тази, която приехме, при която със сигурност ще се реализира следното - много хора да се подведат и, въпреки че имат желание да участват в референдума, да не го направят, защото няма да се сетят да си поискат бюлетина. И обратната хипотеза, при която комисията може да предложи тези две опции на избирателя, а той, ако желае, да се откаже от едната от тях. Интересно, защо нея не я обсъждаме.

Защо изобщо се оказва, че ние, работейки на висшия етаж на изборната администрация, някак си се опасяваме хората да упражнят правото си на глас. Не съм съгласен с такъв подход и затова гласувах против", казва още Томов.

Независимо от оценката за конкретния предмет на този референдум, решението на ЦИК е много показателно в няколко насоки, още повече, че този въпрос ще се поставя при всеки следващ референдум.

От една страна, изключително лош знак е, че висшият орган на изборната администрация взема решение, чийто най-вероятен ефект ще бъде СИК да не се чувства задължена да информира избирателите, че имат право да гласуват за референдум. При положение, че в същото време ще бъдат похарчени 1 млн. лева за разяснителна кампания за референдума. Простичко казано, това е все едно един продавач да си крие стоката в магазина и да я показва само ако го попитат конкретно за някоя вещ.

От друга страна, напоследък в ЦИК често се наблюдава любопитно единодушие между представители на ГЕРБ, БСП и ДПС при гласуването на непопулярни решения, за които даже не се и сочат сериозни мотиви. Друг е въпросът какъв е конкретният интерес на тази странна коалиция от представители на ГЕРБ, ДПС и БСП да провалят референдума. Като че ли най-логична причина изглежда страхът на големите партии от въпроса за партийните субсидии: Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

За запознатите с нагласите на българския избирател почти няма съмнение, че той би подкрепил намаляване на парите за партиите. Друг е въпросът, че малцина са българските избиратели, които знаят колко е в момента партийната субсидия и затова тази формулировка на въпроса може да им прозвучи като: искате ли дадем на партиите по лев на глас. На разяснителната кампания е лековерно да се разчита, ако се съди по досегашния опит.

А разяснителната кампания е решаваща за успеха на един референдум, включително за нагласата на гражданите да участват. По закон тя ще започне 30 дни преди датата на референдума, като до 26 септември инициативните комитети, партиите и коалиците трябва да подадат заявление в ЦИК за участие в кампанията. Един от запомнящите се скандали в предишното допитване беше именно за ефективността на регистрираните участници в кампанията и платените им суми. В началото на октомври ще имаме някаква представа дали нещата са се променили.

Разбрах за поредната манипулация, свързана с тези избори. Идиотите няма да дават бюлетината за референдума, освен ако човек не я поиска ИЗРИЧНО. Това е наглост! Затова кажете на възрастните хора (които са цел на тази гнусотия) да си искат бюлетината! Партиите биха направили всичко, само за да получават огромните пари на гърба на бедния Български народ. Не им позволявайте!