Но да не се отклонявам. Щото почнах да ви разказвам за мъжете в черно. Обичам мъжете в черно, които прогонват всякакви вражески нападения от нас, когато принасяме на Бога покаянието си. Тия мъже в черно са неговите агенти, Божи агенти. Божията агентура е голяма и доста заета, напоследък вражеските сили под небето са изключително активни, стягат се за триумфа си. И също така напоследък моя милост е доста често в компанията на такива мъже в черно. Те носят раса. Не са расисти, просто пазят душите ни, а за да го правят те спазват лична душевна и духовна хигиена, поради тая причина расата са черни, не поради някаква друга. (Имам предвид мъжете, с които аз говоря, но сигурен съм, че и близо до вас има такива свестни човешки същества.)

На празници техните одежди са светли – червени, сини, зелени, златни, тогава те празнуват, защото тогава е отредено да се празнува, защото тогава сам Бог празнува и защото времето ни върху Земята е разпределено между труда и почивката, поста и празника, усилието и присядането върху пейката. Може ли само да почиваш? Ако някой го твърди, нещо се е объркал, познавам и такива нахалници. Може ли само да бачкаш и да не вдигаш глава? Ако питате някой собственик на частна компания, ще ви отговори утвърдително, но той това го отнася само към работниците си, не и към себе си. Има и работохолици, дето нищо друго не ги интересува, но при тях става въпрос вече за отклонения от нормата. Нормата е нормалното.

Нормалното е животът ни тук долу да е организиран. Да имаме застъпници, помощници и приятели сред хората, които всеки ден четат молитви, казват молитви, шепнат молитви… Защо ли? Защото кои сме ние и кои сте вие? Имате смелост и дръзновение, внимавали сте, живели сте като аскети, извършили сте духовни подвизи и можете да достигнете до Христос без помощта на молитвите на застъпниците ни? Без светиите или поне без свещениците ни? Не ви вярвам някак си. Щото ви знам какви сте. Вие сте обикновени хора. По-добри сте от мен, понеже аз съм кръгла нула, пресечена. Но сте обикновени грешни хора, а всички такива са с помътнели очи, с неизбистрени погледи, греховете ни замъгляват гледката, ослепяват ни, възгордяват ни, правят ни смели на думи, дават ни фалшива самоувереност, за миг се усещаме вдъхновени и си мислим, че това е Истинското Вдъхновение.

Ето сега ще ви доразкажа играта на вас, дето се мислите за всемогъщи. По принцип на вас всички ви допада изречението на един български интелектуалец, който не само че хули Църквата, но и хвали еретика Дънов, казва се Атанас Славов: „На мен не ми трябва някой да ми бие камбана и да ми кади пушеци, за да се усмихна на Бога. Вярвам, че Бог седи ей тук и ни се усмихва.“

На кого ли се усмихваш ти, човече? Как ли си въобразяваш ти разни такива филми – Бог седи край теб и ти се усмихва? Как става точно, откъде такава фантазия? Без покаяние? Без изповед? Без усилие от твоя страна? Че кои сме ние? Ние сме толкова немощни, че без Покаяние сме като в инвалидни колички. Как така реши да изречеш тези думи, като не си поместил едно камъче за Бога, не си Му се поклонил нито веднъж, не си му принесъл своята молитва нито дори наум?! И дори да си най-благотворителният на света, дори да си подкрепял слабите, бедните, болните, ако не си го направил в името на Христос, ако си толкова горделив, че да не признаеш Неговата воля като твоя собствена, ако не си се оставил в Неговите ръце, нищо не си направил.

И знаеш ли защо ти говоря така? Заради високомерието ти. Заради няколкото твои думи – „да ми бие камбана, да ми кади пушеци“ – изречени в тоя почти подигравателен контекст… Никой специално на теб не ти бие камбана. Камбаната бие за хората, които ще я чуят. Мнозина ще я слушат, малцина ще я чуят. Кой си ти, че някой на теб да ти бие камбана? Да не би да си нещо повече от другите? Бог да те прости, специално теб, дето те коментирам, но си публична личност и имам правото да го правя, след като думите ти още действат покваряващо. Ако при погребението ти е била камбана, значи е имало справедливост – тогава е биела специално за теб.

Пушеците са нещо друго. Те са благовония, които имат за цел да прочистят зловонията на греховете ни. Имаме ли грехове или нямаме? Греховете влизат ли в тялото ни или не влизат? Осмърдяват ли душите ни и телата ни? Тамянът е свещена миризма, благодатен аромат, който обгръща телата ни и ни извисява. Аз съм просто една мърша, едно тяло, което има нужда да бъде лекувано. Молитвите го лекуват отвътре, тамянът го обвива отвън по време на Светата Литургия.

А мъжете в черно са тези, които се грижат това да стане. Да има Света Литургия, да имаме молитва, да имаме връзка с Бога. Интелектуалците, неосъзнаващи тоя факт, просто не са християни и няма смисъл да им хвърлям повече бисери, те ще ги потъпчат…

Мъжете в черно са агентите, които Бог ни праща, за да ни пазят от всякакви „извънземни“ простотии, а напоследък живеем в едни такива векове, в които простотиите добиват все по-разнообразна и извънземна форма, украсяват се с все по-шаренка и лъскавка външност и успяват да заблудят всякакви интелектуални и по-семпли креатури, че животът е безсмислен.

Не им се връзвайте, приятели. Отидете при мъжете в черно и им споделете мислите си. Приятелски или на изповед, важното е да говорите с тях. А ако случайно не искат да ви слушат поради някакви странични причини, ги спрете и им кажете: отче, аз съм грешен човек и трябва да ти се изповядам. Тогава всяка опасност от извънземни ще бъде преодоляна.