Убиецът на Георги е открит и задържан. Някой си Йоан Матев. Прокуратурата с неприкрито самочувствие съобщава за сложните експертизи, довели до откриването на убиеца. Всъщност, разкритието става не толкова заради усърднатаработа на полицията, а заради добрата техника на чужди лаборатории, успели да подобрят качеството на записите. Но и това само по себе си не би било успех, ако не се беше появил свидетел. Този свидетел им показва къде е хвърлено оръжието на престъплението – шахта, намираща на пет метра от мястото, където Георги е прободен смъртоносно. Само на пет метра! А прокуратура и полиция се хвалят, че разследването било като по учебник, трябвало да влезе в книгите по криминалистика.

Задължително трябва да влезе, но като пример за капацитета на нашите шерлоковци. Да не видиш нож, скрит на пет метра от убития, и то на най-вероятното място, където може да бъде скрит, е професионална слепота и тотална мърлявщина.

Само пет метра, а де факто цяла епоха между нашите и чуждите служби.

Та питам: какъв е бил периметърът на обследване? На три метра около пейката са търсели следи от прясно изкопана дупка, където е скрито оръжието, а на другите два метра са мачкали фасовете си в тревата?! Не бих се учудил, ако са търсили и лопатата за несъществуващата дупка.

Този пропуск на милата ни родна полиция е силен коз в ръцете на защитата. Ако в докладите на дознателите липсва направена проверка на шахтата, адвокатът на Матев има право да възрази, че ножът е подхвърлен по-късно. Но дори да са проверили шахтата, със сигурност са я описали като празна, което повдига същия въпрос: защо не са видели ножа още тогава? И имало ли е въобще нож или се е появил по-късно?

Накратко: Да хванеш убиеца и да докажеш в съда, че това е убиецът, са два различни правни казуса. Без самопризнание от страна на Йоан Матев, дори при наличен свидетел, делото ще приключи с оправдателна присъда, поради съмнения за подхвърлена улика с късна дата и с цел набедяване. И никой не би могъл да обвини съда в корупция, защото тази шахта прави всичките експертизи леки като перушинки. Йоан може да е действителният убиец, но може и да не е. Шахтата поставя нов въпрос: Възможно ли е някой да се възползва от всички съвпадения, които го правят основен заподозрян, за да отклони вниманието от друг или от себе си?

Да сте чули гласът на прокуратурата да изразява подобни съмнения? Не сте, защото няма кой да ги пита: слепи ли бяхте за тази шахта или сте се изнежили от много работа, та един бетонен капак не можете да вдигнете?

Георги Николов

работа на полицията, а заради добрата техника на чужди лаборатории, успели да подобрят качеството на записите. Но и това само по себе си не би било успех, ако не се беше появил свидетел. Този свидетел им показва къде е хвърлено оръжието на престъплението – шахта, намираща на пет метра от мястото, където Георги е прободен смъртоносно. Само на пет метра! А прокуратура и полиция се хвалят, че разследването било като по учебник, трябвало да влезе в книгите по криминалистика.

Задължително трябва да влезе, но като пример за капацитета на нашите шерлоковци. Да не видиш нож, скрит на пет метра от убития, и то на най-вероятното място, където може да бъде скрит, е професионална слепота и тотална мърлявщина.

Само пет метра, а де факто цяла епоха между нашите и чуждите служби.

Та питам: какъв е бил периметърът на обследване? На три метра около пейката са търсели следи от прясно изкопана дупка, където е скрито оръжието, а на другите два метра са мачкали фасовете си в тревата?! Не бих се учудил, ако са търсили и лопатата за несъществуващата дупка.

Този пропуск на милата ни родна полиция е силен коз в ръцете на защитата. Ако в докладите на дознателите липсва направена проверка на шахтата, адвокатът на Матев има право да възрази, че ножът е подхвърлен по-късно. Но дори да са проверили шахтата, със сигурност са я описали като празна, което повдига същия въпрос: защо не са видели ножа още тогава? И имало ли е въобще нож или се е появил по-късно?

Накратко: Да хванеш убиеца и да докажеш в съда, че това е убиецът, са два различни правни казуса. Без самопризнание от страна на Йоан Матев, дори при наличен свидетел, делото ще приключи с оправдателна присъда, поради съмнения за подхвърлена улика с късна дата и с цел набедяване. И никой не би могъл да обвини съда в корупция, защото тази шахта прави всичките експертизи леки като перушинки. Йоан може да е действителният убиец, но може и да не е. Шахтата поставя нов въпрос: Възможно ли е някой да се възползва от всички съвпадения, които го правят основен заподозрян, за да отклони вниманието от друг или от себе си?

Да сте чули гласът на прокуратурата да изразява подобни съмнения? Не сте, защото няма кой да ги пита: слепи ли бяхте за тази шахта или сте се изнежили от много работа, та един бетонен капак не можете да вдигнете?

Георги Николов