България няма да бъде за българите, а те ще бъдат само едни от многото по днешните й земи и без никакви претенции за изключителна собственост.

Ще могат да използват майчиния си език, но той вече няма да е единственият официален.

Ще могат да се кръстят от дясно на ляво, но православието вече няма да е традиционното вероизповедание. 

Така трябва да изглежда собственото ни бъдеще. И току-що сме съвсем официално предупредени, че то предстои в точно този вариант, като предупреждениетото идва от Посланика с най-главна буква – самото Американско превъзходителство.

„Бъдещето на България е като мултиетническо, мултирелигиозно общество”. Реплика, която повече очакваме и е за предпочитане да излезе от устата на турския посланик, защото тогава би било по-неудобно да я оставим да мине покрай ушите ни. Когато обаче я произнася Американското превъзходителство, можем само мълчаливо да ръкопляскаме на нея. И със сигурност точно това са направили пробитите българи, които са имали късмета да я чуят на живо.      

Дал Бог такива българи, вероятно ще даде и такова бъдеще. Каквото ни каже Превъзходителството, точно такова ще го построим. И вече сме близо до издаване на обекта.

Защото това не е просто нетактична реплика, изтървана от глупост или нахалство. А е крайна цел на доктрина, по която систематично се работи вече трето десетилетие. И тази доктрина беше почти изцяло платена с нови хрупкави долари. Падаше и по някоя турска лира, но официалната валута беше щатският долар. 

Българите трябваше първо да бъдат емоционално подготвени, че на собствената си земя ще бъдат третирани като „едни от многото”.

Трябваше здраво да им се насади комплексът, че не правят достатъчно за НЕбългарите. Трябваше да заживеят с трагическата вина, че по презумпция са злодеите, отговорни за провалите или за изолацията на цели етноси и малцинства.    

Трябваше да понасят всичко това тихо и засрамено, без много-много да разсъждават кой какви права заслужава и какви задължения има. Ако тук-таме някой излезеше от отредената роля, веднага се намираха по десет продажни българи, които да го скастрят – къде се намираш, бе, да не би случайно да си у дома си.

Българите сте едни от многото тук и крайно време е да свикнете с това, защото скоро ще издаваме обекта.

Тази доктрина наистина беше платена с долари и някоя друга лира, но не можем да скрием истината, че беше изпълнена от българи. Изключително долнопробни, но все пак българи. 

Ослушайте се кои българи от години подстрекават за смяна на Конституцията и помислете какво биха записали в новата. Хубава или лоша, в сегашната поне е уточнено, че българският език е единственият официален, че източното православие е традиционната религия, че не може да има автономни райони.

Тези детайли дали няма да бъдат редактирани, дали въобще няма да отпаднат, дали Американското превъзходителство няма да даде някои мултиетнически препоръки. И дали не можем да предположим кой наоколо би имал най-голяма полза от предначертаното ни мулти бъдеще.

Дали след планираните загуби на традиционен език, традиционна вяра, традиционно население и традиционни семейни ценности може да се окаже, че сме загубили и традиционни наши територии.

За тази перспектива, минаваща през налагането на доктрината „българите са едни от многото”, работиха и то работиха добре не един и двама изключително продажни, но все пак българи. И точно те днес, когато мулти бъдещето изглежда сякаш на една историческа ръка разстояние, би трябвало да се къпят в студена пот.

Би трябвало да живеят в ужас всеки ден, че този ден може да е последният за тях. Защото тогава Американското превъзходителство ще си е заминало, но те къде ще отидат. Ще успеят ли всички заслужили да избягат навреме и ще могат ли да скрият толкова добре главите си, че да не ги загубят.

Не ги плашим, но загубите на земи или са предшествани, или са последвани от загуби на глави. Неизбежно е, единствено може да свиквате и с тази подробност от мулти бъдещето.