Лидерите на ЕС и Турция се видяха и не се разбраха, но Борисов си постигна своето

"Без решение и без компромиси" завърши срещата във Варна между турския президент Реджеп Ердоган и председателите на Съвета на ЕС Доналд Туск и на Европейската комисия Жан Клод Юнкер. Домакин и медиатор на срещата беше българският премиер Борисов.

Изненади нямаше.

Очакванията се потвърдиха.

Позициите не се сближиха.

Никой не отстъпи.

Бяха един до друг, но бяха твърде далеч един от друг.

Всеки защитаваше ценностите, на които стъпва, без да приеме доводите на опонента.

Пробивът бе, че заместиха заклинанията и заплахите с диалог.

Успехът е, че все пак се чуха.

Че си говориха без да тропат по масата.

Че нервните изблици не прерастнаха в крясъци.

Че не се обиждаха, макар да имаха "смесени чувства" един към друг.

Че не си извиваха ръцете, знаейки, че не могат един без друг

Успех е, че си обещаха да се видят отново. Не в обозримо бъдеще, а до края на българското европредседателство.

Ердоган беше напрегнат, подготвен - като за бойно сражение. Успя да получи европейска легитимация, и то преди срещата му с Путин.

Туск беше ядосан, сдържан. Четеше монотонно предварително написана експозе. Явно не харесва Ердоган. Но знае, че без него над Европа е надвиснала опасност. Търпимост по принуда!

Юнкер, както винаги, фриволен, откровен, с образен език. Издаде тънкости от срещата, за да разберем, че е имало ситуация, в която някои гневно са ставали от масата...

Борисов изглеждаше като човек, свалил огромен товар от плещите си. Уморен, но доволен.

Кой какво (не)получи?

Ердоган не получи желаната либерализация на визите за турските граждани.

Не постигна и облекчение на митническия режим.

Не успя да изтръгне обещание за еврочленство. Нито дори за предприемане на стъпки в тази посока. Брюксел остава затворена врата за него.

Не успя да получи подкрепа на тезата си, че войната в Сирия е война с терористите.

Получи "висока" оценка за усилията на Турция за миграцията и благодарности, че бежанският натиск е сведен до нула.

Получи обаче и упреци, че страната му не спазва демократичните стандарти, че действията й в Егейско море, борбата й с тероризма и отношението към свободата на медиите "пораждат притеснения" в ЕС.

Получи обвинения, че "налага насилие в Африн".

Получи нареждане, че "трябва да спре това насилие, ако иска партньорството с ЕС да продължи".

Туск и Юнкер не получиха уверения за промяна към демократизация на режима в Турция.

Репресиите, арестите и съдебните протести срещу опонентите на Ердоган ще продължат със същата сила, докато не бъде смазан и последният глас на опозицията. Ердоган гордо обяви, че "Турция е правова държава, където се спазват човешките права и свободи!?!"

Никой не му опонира!

Турският президент подчерта, че "не желае да получава критики отвън".

И пак не му опонираха!

Системното подкопаване на турската съдебна система и репресиите срещу гражданското общество в Турция останаха повърхностен щрих в изказвания на Туск и Юнкер. И двамата се задоволиха с познатите клишета за "продължаване на усилията в подобряване на отношенията".

Кой какво постигна?

Ердоган изтръгна обещанието, че "споразумението за бежанците ще бъде продължено и съюзът ще изплати следващите траншове от 1.2 млрд. и 3 млрд. евро".

Постигна "икономическо" спокойствие, че Европа ще продължи да бъде стратегически партньор на Турция, че мащабният търговски стокобмен с ЕС ще крепи властта му.

Издейства си "съпричастност" за опита за преврат и оценката като "недопустим акт", както и за опита за убийство срещу него, за което Юнкер обяви, че не знаел. Обяснението на шефа на ЕК, че научил много по-късно, прозвуча инфантилно, но на Юнкер му е простено.

За Ердоган бе важно, че чу изречението: "ние трябва да осъдим този опит за преврат" - това му е достатъчно като легитимация, за да продължи с репресиите.

Защити действията си в " борбата с терора" и изреди всички терористични организации, в които включи и двете кюрдски PKK и PYG, като обяви, "че действията му в Сирия са добри не само за гражданите на Сирия, но и за сигурността на гражданите на Европа".

И на това никой не му опонира.

Ципрас получи уверението, че въпросът с "арестуваните от Турция гръцки граничари може да бъде разрешен до православния Великден". Това е най-конкретната тема, която може да дари с живот двама граждани на ЕС. Атина успя да превърне съдбата на двама свои граничари в европейски проблем. За урок на всички останали.

Борисов получи най-много.

Първо - обещанието, че Споразумението с Турция ще продължи да работи, че Анкара ще получи европарите за бежанците, за България означава спокойствие на границата. Това беше основа цел, която си постави българският премиер за тази среща и тя бе постигната.

Второ, лично той, по молба на Ципрас, постави въпроса за арестуваните в Турция гръцки граничари и благоприятното разплитане на този възел ще се запише на неговата сметка. Което пък означава точка в отношенията ни с Атина.

Трето, за пореден път е сложил на масата въпроса за ненамесата на Турция във вътрешните дела на България и получил увереност, че "душевните граници" на Ердоган не означават териториални претенции към страната.

Четвърто, реагира на натиска на президента и опозицията и не пропусна темата за обезщетенията на тракийските бежанци. Междуведомствена комисия ще обсъжда варианти за решаване на казуса, който има 100-годишна давност.

Но и Ердоган не е останал длъжен - той пък настоява за решаване на въпросите с наследството на пострадалите от т.нар Възродителен процес - тема, по която у нас няма консенсус.

Борисов посочи, че турската страна има своите претенции за данъците, имотите, джамиите.

И намери начин да удари президента. 

„За да не бъркаме тази лидерска среща с двустранните отношения, която беше определена по един брутален начин от един български политик, всички теми до една са поставени“, заяви гневно Борисов по време на общата пресконференция, намеквайки за Радев, който настоя на срещата да бъдат защитени българските национални интереси, а не само „да се разнася шербет“.

Пето, получи публично похвали за организиране на срещата и признанието, че е фактор в Европа и на Балканите, а не разносвач на "шербет". Заговори се за "стилът Борисов" в миротворческия процес. А България остава най-широко отворената врата на турската икономика към Европа. Затова няма да има облаци над диалога със София.

Истината е, че Ердоган дойде заради Борисов и това пролича от изложението му. Турският президент много добре е знаел, че от тази среща няма да има конкретен резултат, защото на нея липсваше един човек с особена тежест в Европа. Липсваше Меркел. Още когато се е родила идеята за такава среща, Ердоган е поискал от Борисов канцлерът на Германия да присъства, защото само чрез Меркел може да се получи истински пробив в отношенията Анкара-Брюксел. Меркел е обещала, Ердоган се е съгласил, а после Меркел се е отметнала. Защо любимката на Борисов го издъни, е въпрос на различни тълкувания. Отсъствието й обаче предопредели безрезултатността на диалога в Евксиноград.

Но пък с усилията на Борисов този диалог не премина в караници, както се очакваше, а в начало на някакво разведряване и разкъсване на "мъглата", по думите на Юнкер, надвиснала над оста "ЕС-Турция".

В това отношение срещата в Евксиноград напомня срещата в Рейкявик между Рейгън и Горбачов през далечната 1986 година. Тя също не завърши с постигане на конкретни договорки, но постави началото на края на Студената война и бъдещето на безядрения свят. Тогава Горбачов казва, че преговорите са не поражение, а пробив, както твърди Борисов днес за срещата във Варна.

И тогава, както и днес, ситуацията е била "сложна, противоречива и тревожна". Тогава двамата световни лидери на САЩ и Съветския съюз излизат с комюнике, че "ядрената война е недопустима", днес ЕС и Турция обявиха, че са стратегически партньори и че "заедно трябва да работим за стабилна Европа".

Тогава първоначалната оценка на американците е била "преговорите се провалиха", каквато е днес оценката на европейците за срещата във Варна.

Истината е, и времето потвърди това, че именно в Рейкявик светът бе избавен от оръжията за масово унищожение.

Дали ще оценим срещата в Евксиноград като стъпка за избавление от войната, времето ще покаже.

Суровият Ердоган накрая се обърна към залата с емоционалното: "Разделям се с вас с обич и уважение", на което Юнкер му отвърна, че "турският народ е велик и изпитва уважение към него", а през цялото време четиримата се обръщаха един към друг с "приятелю". Туск и Ердоган дори си спомнили времето, когато са играли футбол и са си били дузпи.

Горчилката остана в края на изказването на Юнкер, когато той трябваше да отговори за отношението на ЕС към задържаните в Турция журналисти и гръцки военни: „Мисля, че тези въпроси трябва да се разгледат също, но дотук ще спра, тъй като кракът ми се обажда и ме боли“.

Беше недопустимо пренебрежение. Беше падението на Юнкер! 

И европейската победа на един диктатор!

(Б.а. За съжаление, няколка часа след приключаването на срещата във Варна дойде оценката ѝ от турския премиер: "Не видяхме добронамерени знаци от Европа във Варна". А това означава, че Евксиноград няма да се превърне във втори Рейкявик! Напрежението е свалено, но песимизмът остава.)