Въвеждането на презумпцията за виновност по случая „Скрипал“ е рязко нарушаване на правилата на международния ред, заяви в интервю за предаването "12 плюс 3" по програма "Хоризонт" на БНР бившият дипломат Валентин Радомирски. Той обръща внимание, че "за първи път в нашата история двете регионални суперсили – Турция и Русия, които никога не са били заедно, сега са в ситуационен съюз с потенциал за стратегическо сътрудничество и могат да имат помисли за осъществяване на свои национални интереси, които да са в наша вреда".
Ето и цялото интервю пред Петър Волгин на бившия дипломат Валентин Радомирски в предаването „12+3“, БНР, програма „Хоризонт“:
– Г-н Радомирски, привикването на българския посланик в Москва за консултации в София безспорно не е много приятелски ход към Русия, но от друга страна, е все пак по-слаба мярка, отколкото да бяхме отзовали посланика или да бяхме изгонили руски дипломати, нали така?
- Да, точно така е от гледна точка на дипломатическия протокол. Въпросът е в колебливата позиция, която според мене показа българското правителство. Защото само ден преди това се твърдеше, че няма да гоним и че сме подложили на съмнение твърденията на Великобритания. Сега по този начин показваме солидарност. За мен това означава, че е имало доста голям натиск, за да се направи този ход, който всъщност е компромисен между предишните заявления и това, че ние все пак трябва да покажем някакъв съюзнически ангажимент.
– Натиск от кого?
- От тези, които досега го направиха и които продължават да твърдят, че случаят „Скрипал“ е сериозно нарушение на международното право. За мен всъщност въвеждането на презумпцията за виновност, вместо презумпцията на невиновност, е рязко нарушаване на правилата на досега установения международен ред.
– Великобритания, която напуска ЕС, иска европейска солидарност и я получава на мига… Дали това е защото другите държави в ЕС толкова харесват Великобритания и толкова са убедени във вината на Русия или тук не е само Велибритания, а има и други сили или друга сила, която настоява за много силна реакция срещу Русия?
- Въпросът за солидарността е екзистенциален и за НАТО, и за ЕС. Всички сме свидетели, особено в последните две години, на проблемите в НАТО и в ЕС. (Те са кръвно свързани, припокриването им като „мека“ и „твърда“ сила е ясно за всички.) Редица държави започнаха да провеждат своя собствена външна политика по отделни въпроси. Знаем какво става между Полша и Германия, знаем отношението на Вишеградската четворка по много кардинални въпроси на бъдещето на ЕС, по мигрантската криза, по решението на въпроса в Сирия. Видяха се противоречията в германо-френското сътрудничество, които се появиха с желанието на Макрон да има по-голяма роля, използвайки периода след изборите в Германия, когато не се знаеше дали Меркел ще продължи с още един мандат… Така че въпросът за солидарността стана първостепенен.
Очевидно определени сили, които седят зад НАТО и ЕС, бяха смутени от протичащите, главно в САЩ, процеси. Моята възраст ми позволява да направя една аналогия: процесите в САЩ много наподобяват тези по време на перестройката в СССР – ожесточена борба в елита с всички видове компромати, отстраняване на възлови фигури от властта и неизвестни за обществото резултати, дори в краткосрочна перспектива.
– От тази гледна точка как тълкувате назначаването на Джон Болтън за съветник на Тръмп по националната сигурност? Човек, силно настроен срещу Русия, който държи на твърдия подход по всички въпрос – Иран, Ирак, Сирия…?
- Смущаващото е, че той се присъединява към един екип около президента Тръмп от генерали и хора, които вземат твърди позиции не само срещу Русия, но и по това как да действа Америка в съвременния свят…
– Г-н Радомирски, коя е основната причина за засиленото противопоставяне между Запада и Русия? Защото на мен ми се струва, че Скрипал не е причината, Скрипал е просто повод.
- О, разбира се. Това е част от мероприятията във връзка с огромните изменения, които настъпиха в международните отношения. Ако сравним например действията на Кисинджър като държавен секретар през 70-те години и възобновяването на отношенията с Китай, тогава главният му аргумент (и той сега го пише в своите книги) е, че има два огромни полюса – СССР и САЩ, и един слаб, но много важен играч – Китай. Китай е стратегически съюзник на Съветския съюз, но постепенно става стратегически съюзник на Съединените щати. Сега е точно обратната картина – на мястото на Съветския съюз имаме Китай, имаме Щатите и един слаб, но важен световен играч – Русия. С кого ще играе Русия е главният въпрос в новия международен ред, който трябва да се отчита в бъдеще. Тук има много варианти, много сценарии. И аз съм убеден, че в момента във всички държави на Запада елитите трескаво (така както Сайс и Пико някога са чертали картите на Близкия изток) чертаят новите карти. Нямам предвид физическите граници, а преди всичко сферите на влияние.
– И ние къде попадаме при това чертане?
- Ние сме много близко до линията на съприкосновение на интересите на всички основни сили. И това ни прави ако не фронтова държава, то санитарен кордон в умовете на някои от колегите.
– А може ли да се стигне до снижаване на конфронтацията?
- Да, всичко е възможно, и да се надяваме на това. Но нека да кажа за ролята, в която се намира България. За първи път в нашата история двете регионални суперсили (били те Византия и Турция, от едната страна, а от другата – Русия и всичко славянско), които никога не са били заедно, сега са в ситуационен съюз с потенциал за стратегическо сътрудничество. Трябва да наблюдаваме. Това може да се окаже най-критичният момент в историята на българската държава – когато двете регионални сили, които са най-близо до нас, могат да имат помисли за осъществяване на техни национални интереси, които са в наша вреда. Ние тогава ще трябва да разчитаме на съюзници, които са доста далече от нас. Това е плашеща история и тя трябва да бъде разработвана. За съжаление, такива сценарии не се разработват или не се разработват сериозно с дългосрочно виждане за това какви мерки трябва да се вземат сега. Защото някои от резултатите на такива мерки ще бъдат след години.
– Имат ли българската дипломация и българският политически елит капацитета да играят тази изключително сложна игра? От една страна, сме членове на НАТО и ЕС, от друга страна, искаме да имаме добри отношения с Русия, от трета страна – с Турция, въпреки цялата история и т.н. също се опитваме да имаме добри отношения…
- България има интелектуален капацитет, но няма институционален в момента. В продължение на години разгромявахме и кадрово редица институции… Това е проблемът на България в момента и той трябва да бъде решаван с последователна консенсусна политика, каквато в момента няма.
|