Мариела Петкова

Съдът на Европейския съюз излезе с изключително строго решение за публикуването на снимки в интернет.

В изявлението на съда се казва: "Публикуването в уебсайт на снимка, която е била свободно достъпна на друг уебсайт с разрешението на автора, изисква ново разрешение от този автор".

Това означава, че преди да публикуваме каквато и да било снимка, където и да било, трябва да получим разрешение от автора й.

Повод за ,,прекалено съвестното“ решение на  Европейския съд стана следният случай в Германия:

Ученик свалил и използвал в ученическия си проект достъпна за всички снимка от сайт за пътуване, а по-късно училището я добавило на сайта си.

Фотографът на снимката твърди, че авторските му права са нарушени и изисква обезщетение от 400 евро.

Без да омаловажаваме проекта на хлапето и трудностите, които ще се създадат в изпълняването на учебни задачи... какво ще стане с хората, които така си изкарват заплатата?

Повсеместна паника. Кошмар!

За всички медии, потребители на медии, рекламни агенции и още куп хора.

Хора, чиято работа няма да може да бъде свършена без да са получили разрешение за всяка снимка, която онагледява продукта им.

Дори тя да е със свободен достъп в онлайн пространството.

Във времето на хилядите свободи и права случващото се е абсурд!

В ерата на Туитър, Фейсбук, Инстаграм, където снимките се разпространяват светкавично бързо.

Самите потребители също ще трябва да искат разрешение помежду си, за да споделят повторно чужда снимка…

Представяте ли си да искаме разрешение за всичко от всички?

Ужасяващо посегателство върху свободата на словото, която предимно се случва в онлайн пространството. 

А представяте ли си да сте автор на снимка?

Ежеминутно да Ви се досажда с молби за разрешение.

Телефонът Ви, електронната поща и социалните профили ще прегреят от тях.

Какво ще се случи с журналистиката?

Веригата за информиране ще се забави още повече...

Някои статии могат никога да не бъдат публикувани... чакайки разрешение за всяка снимка от автора й.

Новините ще изтичат в канала от регулации.

Защото това е пореден пример за измислена регулация, която в чистия си вид е цензура. 

Направо да сринем всички новинарски уебсайтове или да не ползваме снимки въобще.

Но потребителят иска с ,,око да види“.

В България доверието в медиите е силно компрометирано.

Работата на журналистите е затруднена от безброй регулации, равносилни на цензури.

Ако решението засегне и нашата страна, медиите са обречени на още мини провали в голямата битка с дезинформацията.