Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2021 21:20 - Посланик Ксавие Кабан: “По време на моя мандат корупцията в България беше на непоносимо ниво за ЕС ! “
Автор: prehoda1 Категория: Политика   
Прочетен: 1469 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 https://transitionstories.eu/poslanik-ksavie-kaban-po-vreme-na-moya-mandat-koruptsiata-v-balgaria-beshe-na-neponosimo-nivo-za-es/?fbclid=IwAR3tyKLFKTIuKdBxMvkmXOjI5rrMYSBMz8UABm7CzSfd5jBKKlHHZAFW7NU

За разлика от останалите гости, първият въпрос към Вас ще бъде кога беше вашата първа визита в България ? Кога посетихте страната за първи път?

Първото ми посещение в България не беше точно визита, това беше през октомври 1991 година. Тогава бях в България за моя първи мандат като млад дипломат. Много добре си спомням когато пристигнах – беше на 11, 12 октомври и това беше точно в деня преди изборите. Tогава  СДС стана на първо място на изборите и след това беше създадено правителството на Филип Димитров и останах почти 4 години. Този мандат беше много важен за мен не само като дипломат, но и като човек, защото както знаете аз се омъжих за една българка, за една от вашите сънароднички. Учих вашия език горе-долу добре. Много учих за вашата страна, за Балканите, за Балканския  полуостров, за Турция, за Гърция, за френската политика в тази част на света. Тогава още не беше решено вашата страна на стане член на Европейския съюз, беше много далеч от тази идея. И оказа се (20 години по-късно) след като станах посланик за първи път в моята кариера станах посланик в България, което ми беше мечта като си заминах от вашата страна през 1995 година.

Какви бяха вашите първи впечатления от България, как ви се стори една страна, която не е била част от Съветския съюз, но е била част от съветския блок?

Аз тръгнах от Париж с кола, спрях в Страсбург, където имах приятел, който исках да посетя, след това вторият ми престой беше в Будапеща, третият в Белград и най-накрая пристигнах в София. Лека полека по пътя към  Източна Европа пътищата, градовете, колите, всичко беше все по-бедно. Имам спомени от моето пристигане в София. Спомням си, че виждах голям булевард в Люлин, който беше празен. Имам снимка на един трабант ( може би два) и само това. Както и тези бетонни блокове, които не са толкова хубави. Може би и времето не е било хубаво, влажно и сиво, нетолкова приятно. Карах до центъра и след това втората ми снимка на София е трамваят, който завива към площад Независимост и в Париж, тогава нямаше трамваи (вече има отново), но тогава нямаше и бях виждал трамваите в други градове и тези вашите бяха много много стари (тези жълтите, които още ги има). След това пристигнах във френското посолство, където имах среща с моя предшественик. Питах се защо съм тръгнал от Париж, който е моят град в който съм роден, да живея в този град, който не познавам, където не познавам никого. Какъв е бил смисълът и защо съм си мислил, че това е интересно за мен. Седмица по-късно обаче се чувствах като вкъщи. Имах много хубав в апартамент в един от дипломатическите блокове, беше на 14 етаж и имах страхотен изглед. Единият беше към Витоша, а другият към Балкана и това беше супер за мен. Много бързо се почувствах като вкъщи. Следващият ден, беше денят на изборите и бяхме с моя предшественик и един негови приятел, който беше журналист. Ходихме до Родопите и до Широка Лъка, което беше едно от любимите места в България на моя предшественик. Времето беше разкошно, всички цветя бяха прекрасни и много хубави заради есента и аз бях впечатлен. Тогава си помислих, че тази страна е много хубава, има много хубави малки селища, има хубави пътища и планини. Много бързо разбрах, че има бедност във вашата страна, но има и много богатства на природата, на архитектурата, на историята, така че това ми помогна много да се чувствам като вкъщи, което е важно за един чужденец

Вие станахте посланик на страната през 2013 година, това е повече от 20 години след като сте били за първи път в България. Каква е вашата равносметка за вашия мандат, какво успяхте да свършите като посланик на Франция в България за отношенията между двете страни, тъй като Франция е традиционен партньор на България?

Първо трябва да кажа, че работата на един дипломат и на един посланик често не се вижда и резултатите често не се забелязват, защото работата на дипломата е кратка и тя е процес, който след това се следва от много хора, които работят за двустранните отношения.  Имах голям късмет и шанс да бъда посланик когато беше организирана изложбата в Лувъра на тракийските златни съкровища. Беше нещо невероятно, защото за първи път тези археологически предмети бяха представени във Франция и бяха разкошни. Те бяха показани в най-големия музей в света, който е Лувъра, и беше нещо важно и ние използвахме този повод да организираме визита на премиера в Париж, който тогава се срещна с нашия президент. Това беше важен момент за моя мандат и за отношенията между нашите две страни. Това е може би най-важното и най-видимото, което съм свършил, но то беше и работа на група от хора. Беше плод на работата на двете страни – двама посланици и екипите на посолствата и министерствата, както и на Лувъра и Министерството на културата в България, което беше доста ангажирано това събитие да има успех.

Малцина са посланиците в България, които са оставили следа. Казвахте нещата с истинските им имена, затова хората ви припознаха и ви харесваха, вярваха ви и все още ви вярват.  Защо говорихте така, не се ли притеснявахте, че ще се отрази по някакъв начин на кариерата ви ? Вие говорихте за “гнили ябълки”, за корупция – неща, които сега стават все по-актуални в България?

Никога не съм се притеснявал какво говоря и дали ще ме ощети. Оказа се, че не е и моята кариера продължава да е сполучлива, поне за мен. Каквото съм казал друг посланик може би щеше да го каже по друг начин, но все пак това трябваше да се направи. Нямах друг избор и това беше политиката на моята страна. Нямаше причина да се притеснявам, защото знам, че трябва да е така и това беше линията на министерството.

Оказваше ли ви натиск някой в България чрез своите връзки, чрез различните постове било то министри, премиер, депутати?

Не, никога нямах проблем да имам срещи с министрите, с премиера с президента. Имах добри отношения с всички министри, с които трябваше да поддържам контакт. Нямало е и нужда всеки ден да се срещам с министрите, това не е и работата не един посланик.

Вие тогава заговорихте за “гнилите ябълки” в съдебната система, което е тема номер 1 в момента и за Делян Пеевески като олигарх, както и за неизчезналото комунистическо минало на България. Защо много малко са хората, които по онова време говориха за тези проблеми. Сега обществото достатъчно видя и е сензитивно към тези теми, но преди 5 – 6 години като че ли не беше така?

Не знам дали тази тема не беше толкова важна в обществото. Може би хората не бяха разбрали, че има връзка между корупцията и факта, че магистралите не са добри, не са в добро състояние, това че има проблеми в болниците. Хората не виждаха, че има една голяма разлика във факта, че съдиите могат да бъдат корумпирани и икономиката не е такава, каквато трябваше да е, въпреки помощта на Европейския съюз и страните, които дават пари на България, за да се строят магистрали. Но лека полека хората са разбрали, че може да има връзка и това беше интересно. Това, което се случи с Белведере и със съдийката Ченалова (тогавава съдийка), показа какво се случва когато един съдия е корумпиран. Той решава против правилното, против каквото е легално и това вреди на икономиката и на хората, които искат да създават предприятия, да инвестират в България. Не казвам за чужденци, но за самите българи. Много добре си спомням, няколко месеца след този скандал, аз се срещнах с един българин и той ми обясни, че заради същата съдийка, той губи абсолютно всичко. Не знам дали това предприятие беше вече голямо, но това показа, че той е бил жертва на това каквото видях, когато бях посланик в България.

Всички противници на реформите, които трябва да се случат, всички, които са във властта в момента.  Магистрати, за съдии и прокурори, с които съм се срещал и съм говорил с тях, казват едно и също нещо. Корупция има и в Европа. В момента външни фактори се опитват да ни се месят в политиката. И това, което е важно и което го казват, че в България корупцията не е по-голяма, отколкото е в една друга съседна държава, например Румъния или Унгария, но фокусът в момента е върху България. Какво бихте казали на хората, които твърдят това, включително и в интервюто с Филип Димитров, което направих, той каза същото, че има външен натиск върху България.  Да, казва той, има проблеми, но не те са толкова големи, колкото ги изкарват.

За сегашната ситуация в България нищо не мога да кажа, защото не съм посланик във вашата страна и вече 4 години не живея там, така че не мога да ви кажа. Това, което е сигурно, обаче е, че по времето на моя мандат корупцията в България не беше на ниво, което е поносимо за европейският съюз. Проблемът не беше само това, че има корупция, но че няма свободна независима и правова държава, съдена система. Това е най-големият проблем, не знам сега дали е, но тогава беше.

А как е във Франция, има ли го този проблем. Сега знаем, че ще има мониторинг за всички държави членки.

Това би било много добре, защото няма нито една страна, където съдебната система да е перфектна. Това не съществува никъде, но все пак в тази неперфектна ситуация има  държави, които са зле и такива, които са още по-зле. Според мен е много добра стъпка напред всички страни да бъдат наблюдавани в съдебната система и нейната независимост.

Докладът на европейската комисия за напредъка на България е осъдителен, за върховенството на закона, правовата държава, медийният пазар, свободата на словото. Медиите в момента в България, се държат от няколко големи играча, това са добре познати имена: господин Пеевски, господин Прокопиев, господин Домусчиев. За сега резултат от тези доклади няма, почти  и всеки един доклад за България е осъдителен, но няма ефективен резултат. Какво според вас трябва да се случи, за да има ефект в България, всеки един доклад да бъде по-добър от предишния. Много хора говорят за спиране на еврофондове, други казват, че трябва да има санкции, заради неструктурираните реформи. Какво мислите вие, как трябва да се процедира.

Както ви казах, аз не съм посланик в България, не работя в България вече 4 години и не мога да ви кажа нищо. Нямам достатъчно информация, както когато бях посланик у вас. Предпочитам да не отговарям на този въпрос. Още повече, че в България има френска посланичка, към която може да се обърнете за коментар.

Според вас тези доклади помагат ли на държавите членки?

Със сигурност, да.

В България знаете, че имаше протести и недоволство, на които млади хора искат оставките на премиера и на главния прокурор. Във ваше интервю от 2013-та година казвате, че причините за протестите,  които са били преди, се коренят от последните 25 години. Какво трябва да се случи, за да спрат тези протести, явно че е имало недоволство и преди, когато вие сте били и сега?

Протестите са нормални в свободните страни, защото гражданите никога не са напълно доволни от действията на управляващите. Рядко се случва в една страна да има протести 3 месеца без да спират, което значи, че това е нещо важно за протестиращите. Иначе аз нищо не мога да ви кажа по-точно. Ситуацията в България аз я позанвам от далеч. Разбира се познавам вашата страна много по-добре от другите страни в света, но аз не съм вече там и не мога да анализирам добре.

Има ли някакво отразяване на събитията в България, във Франция или това е тема, която не се коментира?

Не се коментира достатъчно според мен. Това не само за сегашните събития в България, но по принцип. Мисля, че във Франция не говорим достатъчно за това, което се случва във всичките 26 членки на Европейския съюз. Според мен трябва да знаем много по-добре. Първо да учим в училище, ако е възможно, поне малко историята на всичките страни, какви са те. Всичко, което трябва да се знае за страните членки. Според мен това е важно, иначе никога няма да станем общност и няма да сме нещо, което да е политическо силно и свързано. Според мен ние имаме нужда в Европа да сме единни, защото светът е все по-опасен. Има много страни извън Европа, които са или врагове или не са много приятелски настроени към Европейския съюз и имаме нужда да сме все по-обединени, но това не може да се случи, ако не се познаваме. Пример ще дам със себе си, аз съм дипломат, който е пътувал много в Европа по работа и има поне 7 страни в европейският съюз, в който никога не съм бил, за които нищо не знам и това със сигурност е лошо за моите сънародници и може би за много от европейците. Много е трудно да усетим, че сме съюз, ако не се познаваме. Много е важно журналистите да говорят за това, което се случва в тяхната страна, но и за това, което се случва и в другите държави. Не само, когато има проблеми или протести, но редовно, това е много важно, защото иначе всички тези 26 страни ще станат чужди едни за други има риск европейските граждани да мислят, че този съюз нищо не значи и няма никакво значение.

Такова чувство, което вие описвате, имаше и в нашата страна по време на протестите, когато хората очакваха някаква реакция от европейския съюз. Най-накрая дойде тази резолюция и доклада и хората най-после повярваха, че  съюза се интересува от България. Дотогава имаше това усещане, за което вие споменавате, на разочарование, защото все пак ние разчитаме, че нашите западни партньори ще реагират на всичко онова, което се случва в България. Понеже ви питах за отразяването, интересува ме дали във вашите среди, в които общувате, се говори за България и въобще за проблемите в страната.

Не, не бих коментирал това.

Когато вие бяхте посланик, имахте ли срещи с т.нар олигарси, с хората, които разполагат с власт над медиите в България, над важни приоритети в страната, в случая господин Пеевски и господин Домусчиев, имахте ли възможност да комуникирате с тях или не сте се срещали?

Не, с Пеевски никога и никога не бил искал да се срещам. С Цветан Василев, още като беше в България и присъстваше като олигарх, също не съм се виждал. С господин Домусчиев съм се виждал един или два пъти, с господин Прокопиев също. Имах нужда да се срещна с господин Домусчиев, примерно защото той беше ( и може би е все още) шеф на тези асоциации на българските предприемачи и искахме да представим нашия план за финансирането на изложбата в Лувъра. Така аз се срещнах с него и с хората от неговия екип. Мисля, че беше единствения път, когато се срещнах с него. С господин Прокопиев се срещнах два пъти, като единият беше по време на една изложба в Пловдив, но това не са хора, които познавах много добре, защото нямах нужда да се срещна с тях.

Какво е вашето лично впечатление от тези хора?

Ами вижте, вие сте дипломат, което значи, че сте изпратен от вашата страна да работите в друга страна. В тази друга страна не избирате хората, които са важни. Така че нямате избор и трябва да работите с хората в качеството си на дипломат. Така е. Това не е въпрос за приятелство или неприятелство, да е приятно или неприятно да се срещаш с тези хора. Аз се срещам с хората, с които трябва, като дипломат.

Какво мислите за членството на България в Европейския съюз. Тя е член от 13 години и мислите ли, че е пълноправен такъв?

Естествено. Пълноправен член е, абсолютно. Тя е като всички останали страни в европейския съюз.

Какво е вашето усещане за България от последния път, когато бяхте тук и тогава, когато сте били за първи път. Можете ли да направите анализ за това как се е променила България през вашия поглед?

Може би като във всички страни, които са били жертва на съветската система – всичко се е променило. Абсолютно всичко. Според мен всичко е по-добре. Разбира се за един чужденец, като мен, живял 4 години в началото на 90-те и 3 години в началото на 2010-та година, разликата е огромна.  Вашата страна е много по-богата и развита, но има големи проблеми

Нещото, което ме впечатли най-много е факта, че в много малки градове и селища обезлюдяват.  Има много части на вашата страна, които сега са празни и това е доста тъжно.

Как според вас може да се повиши стандартът на живот в България. Хората смятат, че съдебната реформа е нещо, което ще спаси България от корупцията.

 Да, със сигурност е така.






Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prehoda1
Категория: Политика
Прочетен: 48289
Постинги: 38
Коментари: 11
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031